Съботна история: Изчезването на Макси

Жоро стои на първото стъпало пред Градската библиотека на площад "Славейков" с гръб към нея и се чуди как да премине, без да нагази във водата. Но такъв начин няма. 

Необичайно топлият февруарски ден топи купчините сняг, които някой е трябвало да изнесе, но не му е останало време. 

Трамваите порят като кораби по своите трасета, пръскат минувачите и звънят настойчиво, за да надделеят кресливата тълпа, предимно ученици от близките гимназии. Хормоналните идиоти са обзети от предстартова треска, разсъждава Жоро от своето пристанище до храма на знанието. 

Но не се сеща за нещо по-просто: как да напусне стълбището, без да си намокри краката. Не може да стои тук до окончателното оттичане на водите. Има още много сняг за топене, а канализацията очевидно е запушена. Едва ли ще се намери и желаещ да го пренесе на гръб до безопасна суха територия. 

Смело нагазва във водата и се запътва към будката за транспортни билетчета. Докато стига до нея, вече е наясно, че едната му обувка пропуска вода. Значи миналата година не е имало резки природни аномалии. Живял е в невинно заблуждение, тъй като сезонът се е точил без изненади. Имал е избор къде да стъпи при топенето на снега с евтините си обувки. И си е мислел, че е надхитрил китайците. 

Но часът на истината винаги настъпва.

Щеше да преоткрие тази оспорвана от повечето българи мъдрост по-късно при различни обстоятелства. И да си помисли, че в този ден е могъл да се прибере вкъщи, да свърне по друга улица, да пие кафе в друго кафене, където Лео не стъпва. 

Или пък не е можело да стане другояче, защото всичко е предопределено, заложено, записано в тефтера на Господ, както обича да обяснява съдбовните обрати колежката Магдалена, редактор в едно малко радио. Магдалена е угрижено закръглено миньонче от културния ресор. Тя записва в специална тетрадка всяка мисъл, която я впечатли. 

На Жоро в момента му се струва много подходяща една от любимите й сентенции: „Животът е остров, а ние сме корабокрушенците на него.” Предполага се, че спасителният кораб никога не идва. 

Ние, скъпа Маги, редактираме живота си, можеш да си го запишеш в тефтерчето, каза й той веднъж. 

Аз пък се чудех, Жоро, защо редакторите са най-големите загубеняци, без да се обиждаш, нали, имам предвид себе си, скромно отвърна тя. Каквото ни е писано, това ще стане, заключи спокойно Магдалена по повод автомобилна катастрофа, в която загина техен колега. 

Вървял си по тротоара, когато от отсрещната страна на улицата го викнала някаква позната. И той решил да пресече. Но точно тогава иззад ъгъла с голяма скорост изскочила кола и го блъснала. Бил е близо до въпросния ъгъл и шофьорката дори не реагирала. Всичко е могло да протече в друга поредица, ако поне един от участниците в драмата е избързал или закъснял с няколко секунди. 

Защо това божествено писание е пълно с грешки, ако не заради възможността евентуално да ги поправим, подхвърли той. Мислиш ли, Маги, че Бог е толкова неграмотен, та да сътвори такъв калпав текст? 

Глупости, отвърна тя, просто Той ни изпитва. 

Значи ни изпитва само за сведение, за дневника си, защото тъй и тъй въпросът дали да се удавиш или да те блъсне кола е уреден веднъж завинаги, разсъждава колегата. 

От един момент нататък, не отстъпваше Маги, защото човек и неговите предци по права линия натрупват планини от подлости и грехове. 

Това вече е несправедливо, като си помисля, че само от графата „първороден грях” натрупваме бая прегрешения докъм трийсетте, а някои развратни и безотговорни предци ни изяждат лимита още преди да се родим, въздъхна издевателски Жоро. 

Извинявай, миличък, но май точно сега не е много подходящо да се майтапим на тази тема, тъжно поклати глава Магдалена. В очите й имаше малко неприлична закачливост, констатира Жоро, но тя със сигурност се дължи на моето неустоимо присъствие. 

Иначе Маги има непоклатима представа за Бог, в нея иронията е неуместна и оскърбителна. В подредената й като аптечка теология битовите подробности играят ключова роля за отношението на Господ към делата на хората. Ако са добри, Творецът може да те извади от черния списък. 

А как влияе подредбата на звездите, поинтересува се Жоро с не много блага усмивчица. 

Подредбата на звездите в минутата на раждането е маловажно, тогава Бог си играе на зарове, отговори Маги уж сърдито. Това донякъде все пак коригирало великото предопределение. Само в някои детайли и незначителни подробности.

Бяха се срещнали тук една вечер след работа и проведоха на крак този импровизиран разговор за смисъла на живота.

Откъс от първия роман на Рени Нешкова "Изчезването на Макси"

Рени Нешкова е родена в Плевен на 11 март. Работи като журналист, била е във вестниците „Отечествен вестник”, „Демокрация” и др. В момента е редактор във в. „Седем”. Автор е на стихосбирката „Сбогом, Калифорния” на „Х. Г. Данов” – Пловдив (1989г.). „Изчезването на Макси” е първият й роман.

Продължението на романа "Изчезването на Макси" може да прочетете тук.

_________________________________

Съботна история е нова рубрика на Dnes.bg, която ще среща читателите ни с качествената литература. Съботна история ви предлага кратко бягство от новините през уикенда с кратки сюжети от български и световни автори.