Кино без преструвки

Мариана Христова е киновед, чиито любопитни и доста често критични текстове може да прочетете в много издания. Тя е главен провокатор за създаването на панорамата на Нордското кино.

 Форумът за северноевропейски филми се провежда за трета поредна година у нас.

Събитието вече започна на 7-ми април, а персонажите във филмите не могат да се преструват. Докосват скритото желание у всеки за истински живот. Изненадват с неприлични мисли и действия, отключват привидно забраненото поведение в обществото.

 Именно в началото на феста, си поговорихме с Мариана за по-интересните филми, които може да гледаме.

 Ти си човек, който доста пътува по кинофестивали. Какво те накара да направиш такъв форум у нас?

Изначалният стимул дойде от невероятните северни филми (особено комедиите), които показваха на София Филм Фест през годините. Тогава забелязах, че не съм единствената, която реагира с възторг и си помислих, че отделна панорама на кино от региона би било добра идея.

Освен това смятам, че северните филми напълно опровергават едно стереотипно схващане за европейското кино като за мудно, скучно, претенциозно и „сложно” за възприемане. Режисьорите от тези страни, и особено скандинавците, владея т златната среда между интелигентно съдържание, естетическа самобитност и комуникативност.

В по-голямата си част северните филми са оригинални като сюжет, визия и начин на разказване, но същевременно са правени с много мисъл за зрителя. Не е трудно и да се идентифицираме с героите им, защото те обикновено са човеци като нас – с проблеми, пороци, радости и страхове.

Може би заради високия жизнен стандарт в тези страни, сюжетите са лишени от битовата злободневност и грижата за оцеляването, в полза на по-универсални теми като любовта, самотата и човешкото общуване. Като прибавим и характерното северно чувство за хумор, се оказва, че тези филми имат сериозен зрителски потенциал, стига да се насочи вниманието към тях.

За съжаление, едностранчивото филмово разпространение в България (както знаем, огромен процент от филмите в кината са холивудски мейнстрийм) успя да възпита и едностранчив вкус – хората търсят лесносмилаемо забавление и подхождат с предразсъдъци към „различните” филми.

По-трудно ли се прави подобен форум в България и ако – да, защо?

Едва ли е по-трудно, отколкото в Европа, да речем. И там подобни събития са с много малък бюджет, обикновено се организират от доброволци, които не очакват заплащане за труда си – правят всичко за удоволствие.

И там, когато се кандидатства за субсидии, има бюрокрация, която понякога спъва процеса. Разликата с България е резултатът, тоест степента на интерес от страна на зрителите, от което пък зависи мотивацията ни да го правим.

В големите западноевропейски градове има много подобни събития, които са извоювали своята публика. Тук този процес е все още в начална фаза и интересът е колеблив, но всеки привлечен зрител ни действа стимулиращо. Струва ни се важно да има такова събитие, защото то разширява кръгозора ни и разнообразява културния ни живот.

Интересно е дори от антропологична гледна точка – да видим как живеят хората по тези географски ширини, да научим повече за самите тях.

С какво третото издание е по-различно от предишните?

За пръв път имаме филми от Исландия и Латвия, което досега не се беше случвало, тъй като в България няма посолства на тези страни, а финансовата подкрепа за фестивала (особено тази година) идва изцяло от тези институции.

Основните ни разходи са свързани със заплащане правата за показ на филма и транспорта му. Между другото, за първото издание на фестивала през 2008 имахме идея за кратка панорама на един млад исландски режисьор – Рагнар Брагасон. Опитахме да се свържем с г-жа Цветелина Бориславова, която е почетен консул на Исландия у нас и задълженията й като такава включват популяризация на исландската култура.

Опитите ни дори за телефонен разговор с нея останаха безуспешни, въпреки че тогавашният посланик на Швеция Бертил Рут се беше срещал няколко пъти с нея и беше получил потвърждението й, че ще ни съдейства. След този случай почти бяхме отписали исландските филми като част от програмата на Северно сияние.

В Ротердам обаче гледах и много харесах исландската черна комедия „Висша сила”, игрален дебют на режисьора Олаф де Флор Йоханесон, а после се запознах с филмовия пиар Теса Мои, която се занимава с промоцията му.
След кратка кореспонденция разпространителите се съгласиха да ни дадат филма, без да плащаме такса за показ, само и само той да стигне до българските зрители.

С латвийския филм „Свободни като птици” ситуацията е сходна, а за шведския „Роля на принцеса” разчитахме изцяло на приятелски контакти, тъй като скоро закриха Посолството на Швеция в София.

Има ли филм или филми, които ти лично би ни препоръчала?

Личният ми фаворит е „Свободни като птици” на четирима млади латвийски режисьори, който освен че е получил всички най-важни награди на националния фестивал през 2008, е обиколил и доста фестивали.

Това е много кинематографичен, красив филм, в който могат да се припознае всеки, тъй като сюжетът му представя четири основни периода от човешкия живот чрез отделни случки – детство, младост, зрелост и старост.
Този филм за мен е квинтесенцията на северното кино, защото е оригинален като форма, много човешки като съдържание и типичен за региона като атмосфера.

Особено хипнотично въздействие оказва и литовският филм „Къси светлини” на режисьора Игнас Мишкинис, в който трима объркани в личния си живот герои се опитват да подредят мислите си по време на нощно каране по околоградски магистрали.

За феновете на класическото естетско авторско кино препоръчвам естонския филм „Изкушението на Свети Тони”, ако обичате остроумни комедии не пропускайте „Висша сила”, „Другарят Педересен” и „Повечето хора живеят в Китай”, а ако сте в настроение за интелигентни психологически драми, гледайте „ Малкият войник”, „Север” , „Разбито семейство”, „Мътни води” и „Писма до отец Якоб”.

Имаме и повей от датската „Догма”, чиито режисьори се развиват в различни посоки, макар движението вече да не съществува. Интересен е политическият трилър „Това, което никой не знае” на Сьорен Краг Якобсен, когото помним с филма „Последната песен на Мифуне”, а Ларс фон Триер се изявява като сценарист в „Съзряването на Ерик Ницше” и е много интересно да се види как безкомпромисен автор като него позволява някой друг да режисира сценария му.

Доста интересни истории изброи. Как правиш селекцията на филмите?

Когато ходя на чужди фестивали – основно в Ротердам и Сараево – се старая да гледам всички северни филми, които те включват в програмите си, за да имам общ поглед и „материал”, от който да подбирам после.

Съветвам се също с един приятел от Естонския филмов фонд, който всяка година е на най-големия фестивал за нордско кино в Любек, Германия и е на „ти” с всичко, което се снима в региона.

Но никога не съм правила селекцията за фестивала сама – преди я правехме заедно с Елена Мошолова от сдружение „Седем”.

От тази година фестивалът се организира от сдружение „Позор” и подборът на филми направихме колективно аз, Здравко Григоров и Ангел Хаджийски.

Има ли интерес към различното кино у нас?

Както споменах преди малко, еднообразното киноразпространие доста е навредило на местния вкус за кино. Мисля, че и телевизята допринася, но това си е световна тенденция.

Тук хората все още избират какво да гледат по инерция, поддават се на мощния и агресивен пиар, който често върви с лош вкус. Познавам интелигентни хора с критерии, които обаче нямат време да потърсят нещо различно и гледат това, което им се предлага най-убедително. Иначе интерес има, да, но трябва да се провокира и насочва.

Само в София ли ще се показват филмите и има ли шанс фестът да се премести и в други български градове?

Второто издание на феста през 2009 имаше и пловдивско продължение в кино Лъки, което обаче вече не съществува. Затова тази година прожекциите в Пловдив са под въпрос. Имаме обаче предложение от Бургас, където ще покажем 7 филма между 25 и 1 май в Морското казино и от Фестивалния център във Варна, но датите за там още не са уточнени.

* Прожекциите са в „Дома на киното“, „Евро синема“, „Червената къща“ и “Dada Cultural Bar” и ще продължат до 19-ти април.