Как успях да победя НАТО: Военен експерт разказва как е повел Русия към победа в симулация

Във военна симулация, проведена от германски военен колеж през декември 2025 г., червеният отбор, представляващ Русия, победи НАТО, а синият отбор, представляващ германското правителство, предизвика военна криза на източния фланг на алианса, атакувайки Литва. Военният експерт, който влезе в ролята на главнокомандващ на руската армия, наскоро обясни как е успял да остави Берлин без отговор и да помогне на Москва да постигне всичките си цели.

Симулацията се проведе в университета "Хелмут Шмит" в Хамбург и беше продуцирана като подкаст от германския вестник "Ди Велт". Събитието привлече много медийно внимание - дори Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, беше попитан за резултата от симулацията на пресконференция.

За да победи НАТО, изследователят Франц-Стефан Гади от Международния институт за стратегически изследвания, който играеше ролята на главнокомандващ на руската армия, се фокусира върху три прости фактора, от които Русия всъщност би могла да се възползва, разкри австрийският анализатор в статия, публикувана във "Форин Полиси".

Първо - скоростта. Основният проблем с НАТО е, че при военен сценарий, включващ една или повече от балтийските държави, Русия вече би разполагала с голям брой войски в района. В момента НАТО не може да се справи с тях. По границите на Русия и Беларус със страните от НАТО Москва може да разположи значителни сили в случай на криза. От друга страна, НАТО би се нуждаел от поне няколко дни, ако не и седмици, за да доведе необходимите подкрепления.

Второ - ако Русия действа бързо, тя може да окупира значителна територия чрез ограничена офанзива, преди силите на НАТО да могат да контраатакуват. Трето - Русия би трябвало да може да запази контрол над окупираните територии и да заплаши с ядрени удари, което би възпряло контраатака от страна на НАТО.

Дали европейските армии биха рискували пряка война с Русия, за да спасят една от балтийските държави?

Германските политически лидери не са склонни да разрешат една фундаментална дилема, според Щефан-Гади. Дали биха били готови да рискуват пряка война с Русия, може би дори ядрена, за да спасят една от балтийските държави?

Сценарият беше съвсем ясен: След прекратяване на огъня между Русия и Украйна, договорено през лятото на 2026 г., Москва предлага на Берлин възможността да възобнови икономическото сътрудничество и да се върне към отношенията, които двете държави имаха преди войната. В същото време Кремъл засилва заплахите си срещу балтийските държави и измисля хуманитарна криза в анклава Калининград, за да оправдае военна намеса.

След провеждането на съвместни военни учения в Западна Беларус, НАТО наблюдава 12 000 руски и беларуски войници, разположени на литовската граница. Вилнюс предупреждава за непосредствена извънредна ситуация, създадена около Калининград, а симулацията на война започва в края на октомври, като руските войски все още са разположени в Беларус.

Унищожаване на доверието в НАТО и ЕС чрез ограничено нахлуване

Първият въпрос, който Стефан-Гади зададе на "Путин" - лидерът на червения отбор, изигран от Александър Габуев, директор на Центъра за Русия и Евразия "Карнеги", беше дали това са всички войски, с които разполага. Габуев отговори, че не са. По този начин "главнокомандващият" бързо разшири силите си с войски от Калининград, които щяха да атакуват Литва от посока, противоположна на 12 000 войници в Беларус, както и войски, които да осигурят флангова защита срещу Полша, и войски, които да блокират всяка атака от силите на НАТО в Естония и Латвия.

Планът беше прост: руските сили щяха да атакуват от Гродно, Беларус, през Друскининкай, Литва, напредвайки на северозапад към град Мариямполе. В същото време още няколко хиляди войници щяха да нахлуят в Литва от Калининград.

В рамките на 24 часа двете групи щяха да обединят сили в Мариямполе, докато други войски щяха да бъдат използвани за осигуряване на фланговете и изграждане на нови укрепления. Тази операция ефективно щеше да изолира балтийските държави от Полша и останалата част от алианса НАТО.

Нахлуването щеше да бъде предшествано от мисии на специалните сили, при които руските войски ще заемат важни мостове и кръстовища, които армията трябва да настъпи. Целта на "Червения екип" беше да унищожи НАТО, без да въвлича американските сили в конфликта, така че алиансът да не може да попречи на Русия да диктува условията на нов ред за сигурност в Европа.

Основната мисия беше да се унищожи доверието в НАТО и Европейския съюз чрез ограничено нахлуване. Въпреки че хибридната война играеше важна роля преди началото на същинската военна кампания, тя не беше достатъчна за Москва, за да постигне своята цел. 

Русия може да изолира балтийските страни от останалите държави от НАТО, без да окупира целия Сувалкски коридор

В тази военна симулация Русия успя да държи Съединените щати настрана, оставяйки европейците да се справят с операциите на НАТО. В действителност нещата биха могли да бъдат различни. Вместо да разчита на операции като "малкия зелен човек", с който Русия нахлу в Крим през 2014 г., червеният екип избра пътя на конвенционална военна атака срещу Литва, където отбраната на НАТО е по-слаба и където руснаците могат да превърнат Сувалкския коридор в "зона на смъртта", пълна с дронове и мини, и в обсега на артилерийски системи.

Европейските сили на НАТО не биха атакували, преди да унищожат руската противовъздушна отбрана, което не успяха да направят във времето, отредено за симулацията, поради липсата на противорадарни ракети и друго военно оборудване, необходимо при операции от този вид.

В епоха, доминирана от дронове, артилерия и ракети, Русия не е необходимо физически да контролира територията, разделяща балтийските държави от останалата част от алианса НАТО. Руските военни могат просто да държат този регион в обсега на своите ракети, дронове и снаряди, за да разделят европейските сили.

Активиране на тактически ядрени оръжия в Беларус, Калининград и Западна Русия

Ако Вашингтон позволи на европейците да водят операции срещу Русия, ще приеме ли и тежките загуби, които войските на НАТО биха понесли без американските оръжия, необходими за унищожаване на руските системи за противовъздушна отбрана и прецизни ракети? Ще предприемат ли европейците контраатака дори без тези възможности или ще се поддадат на руските искания, за да избегнат потенциална кървава баня? Ще атакуват ли Полша сами?

В случай на контраатака на НАТО, членовете на Червения екип подготвиха план за използване на ядрени заплахи за сплашване на политическите лидери в Германия.

Активирането на тактически ядрени оръжия в Беларус, Калининград и Западна Русия щеше да бъде последвано от ултиматум относно безспорния контрол над Сувалкския коридор.

Червеният екип обаче вече не се нуждаеше от прилагане на този план, тъй като постигна целите си по-бързо, парализирайки германското ръководство, докато американците наблюдаваха конфликта отстрани.