Стоян Радев – за непознатия Гунди, ролята на Зоро и вдъхновението

Фотограф: Борис Славков

7 / 7

Филмът "Гунди - легенда за любовта" чупи рекорди в българския бокс офис и се очаква да стане най-гледаният филм през този век. Да ви върна във времето, когато се включихте в снимките, какви бяха вашите очаквания?

Идеята за филма стартира преди седем години, но реално аз се включих като актьор преди малко повече от година. Аз знаех, че филмът ще бъде хубав, нямах никакви съмнения като видях сценария. Знаех кои са режисьорите, кой е оператора, работил съм тях. Но и през ум не ми е минавало, че филмът ще се превърне в такова голямо събитие, с такъв мащаб.

Зрителите виждат една смес от опитни и млади актьори в главните роли. Не е ли риск за самата продукция?

Риск може да има и с опитни актьори. Когато правиш филм за такава популярна личност, носиш голяма отговорност. Разказваш история на човек, който все още много хора го помнят като жив и са гледали неговите футболни срещи. Тази отговорност пада основно върху режисьора, оператора и актьора Павел Иванов в ролята на Георги Аспарухов. Почтеността, с която се разказва тази история, когато тя е водещ фактор, рисковете се свеждат до минимум.

Около живота на Георги Аспарухов, а и при неговата смърт, има много въпросителни, слухове и легенди. Смятате ли, че историята е пресъздадена реално и всичко е разказано? Появяват се и мнения, че Гунди липсва във филма, има цензурирани моменти?

Аз вярвам на това, че сценаристът Емил Бонев, когото също познавам, е свършил почтенно своите проучвания. Г-жа Величка Маркова е участвала в създаването на сценария като основен консултант. Затова и вярвам безпрекословно на разказа на този филм. За цензура не съм наясно.

Вашият герой Зоро е неотлъчно до Гунди на стадиона, вие научихте ли по време на снимките нещо ново за Аспарухов?

Честно казано аз малко знаех за него, защото не съм запалянко, не гледам мачове, не се вълнувам от този спорт. И трябваше с много факти да се запозная за собствената си подготовка за филма. И за всички подробности в живота на Георги Аспарухов прочетох в биографията му. В този смисъл за мен всичко бе ново.

Не ви видяхме на премиерата в София и Пловдив, защо?

Да, не успях да присъствам. Гледах филма седмица по-късно в Ямбол, защото бях много зает с репетиции и пътувания в страната и чужбина. Не бях нито в София, нито в Пловдив, нито на медийната прожекция. Мисля, че нито веднъж не съм бил на кинопремиера на филм, в който участвам. Но в крайна сметка една кинопремиера минава и без някои от актьорите.

Така е, но в случая филмът бе представен в мащаб, който не е виждан у нас.

Да, но сцената изисква живо присъствие, не е като на екран.

Филмът пресъздава една друга епоха, ако трябва да сравните с днешния ден - има ли промяна в хората, в техните желания, проблеми? Казахте, че голяма част от хората го помнят, но и много нямат понятие за това време.

Младите хора няма как да го помнят, те знаят за Гунди, ако са чели нещо за него. Времената, в които той е живял и играл са различни от социална, икономическа и политическа гледна точка. Но хората в същината си не са се променили. Филмът разказва за спортните качества на Георги Аспарухов, но и за неговия характер, за неговата любовна история. И това е непреходно във времето, реакцията в салоните го показват.

Смятате ли, че Гунди би имал подобен ореол днес, когато футболът е бизнес?

В едно интервю на г-жа Величка Маркова каза в контекст в едно интервю "Футболът тогава беше красиво изкуство". Мисля, че това изречение отговаря на въпроса. Вече споменах, че не се интересувам от футбол, получавам информация от новините - за вандалски проявления, за трансфери за невъзможни суми, няма идея как преминава един футболен мач. Не съм аз човекът, който може да направи този паралел.

Вие сте и режисьор, лесно ли работи, когато друг ви режисира?

Нямам никакъв проблем с това. Знам кога и каква позиция заемам и работя в нея. Не ме режисират за първи път. Освен това Димитър Димитров е човек, на когото безрезервно се доверявам.

Вие сте познат от киното, телевизионни сериали и театъра най-вече. Къде се чувствате най-удобно?

Харесвам работата си и се чувствам прекрано навсякъде.

Имате школа за млади актьори, какво е тя за вас?

Да, вече над 20 години съществува школата, да работя с младите е едно от най-големите вдъхновения в живота ми. Лично за мен е важно, срещата с тези необременени хора от живот, от изкуство, е много зареждащо.