Москва засилва хибридните атаки срещу Европа: какво не работи в дипломацията

Засилената хибридна война на Русия срещу Европа явно е планирана така, че да унижи дипломатическите опити на САЩ.

"Президент Путин, много ви благодарим, че ни приехте", изрази с ентусиазъм наскоро в Москва специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, където той и колегата му, специалният пратеник на САЩ Джаред Кушнер, се опитаха да убедят Путин да сключи мир с Украйна като предложиха по-тясно икономическо сътрудничество и отмяна на санкциите.

Малко след това президентът Доналд Тръмп оказа натиск върху Киев да спре ударите по енергийни обекти в Русия, защото, според него, това води до недостиг на дизелово гориво, пише за TNI Лоурънс Дж. Хаас, старши научен сътрудник в Американския съвет по външна политика.

Съединените щати и Европа фундаментално погрешно тълкуват руския президент Владимир Путин, като галят егото му, оказват натиск върху противника му в Украйна и отказват да реагират решително на все по-безразсъдните му провокации – всичко това с надеждата да сключат някаква сделка с него или поради страха да не го провокират към още по-безразсъдни действия.

Путин тества европейската решителност чрез "хибридна война",

която включва кибератаки, пропаганда, саботаж и редица военни провокации. Но, опасявайки се от по-нататъшна ескалация, европейските лидери не отговарят със същите средства, а Вашингтон не ги насърчава да го направят.

Усещайки слабостта на Запада, Путин може значително да засили своята хибридна война или дори да изпрати войските си отвъд границата на друга европейска държава. В този момент Европа (цялостно или частично) може да се уплаши достатъчно от експанзионистките планове на Путин, за да разположи въоръжените си сили, за да го спре, което ще предизвика открита война.

За да предотвратят тази верига от събития, Вашингтон и Европа трябва да действат сега, за да се изправят срещу Путин с по-решителни мерки, да изяснят последствията от преминаването на определени "червени линии" и да се подготвят да ги приложат.

Нито ласкателствата и икономическите стимули от страна на САЩ, нито наклонността на САЩ към Москва и срещу Киев вероятно ще убедят Путин да сключи мир. Руският силов лидер е заявил, че "цяла Украйна е наша" и че Украйна "дори не е държава", и вероятно гледа с презрение на дипломатическите усилия на САЩ.

Докато се подиграва на миротворческите усилия на САЩ, Путин изпитва Европа с все по-чести и по-дръзки атаки.

Най-дръзкото действие беше, че на 13 септември руски дрон удари двигателя на влак близо до украинската граница с Полша, в нещо, което изглеждаше като предупреждение към държавите, подкрепящи Украйна. Дронът кацна близо до друг влак, в който пътуваше бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, а удара дойде "само минути" след отпътуването на друг влак, в който пътуваха бившият британски премиер Борис Джонсън и други европейски длъжностни лица.

Няколко дни по-рано руски дрон принуди Молдова да "отмени временно няколко полета", включително един, който трябваше да превози украинския президент Володимир Зеленски от Кишинев до Осло за погребението на норвежкия крал Харалд V.

В същото време Москва изпраща изтребители и дронове във въздушното пространство на страните от НАТО, влиза в конфликт с други въоръжени сили над международни води, нарушава работата на GPS и навигационните системи по целия континент, се намесва в чуждестранни избори и провежда саботажни операции.

През последните дни Копенхаген съобщи, че руска фрегата е открила огън по хеликоптер на датските въздушни сили над Балтийско море; Германия обвини Русия в опит за атака с дрон в товарния терминал на летище Лайпциг/Хале; а България започна разследване на експлозии в някои от складовете си за оръжие.

Не е изненадващо, че европейските официални лица изразяват възмущение и заявяват решимост. 

Но думите сами по себе си няма да са достатъчни; европейските официални лица според информациите обмислят варианти, които включват "откриване на дебат за това дали така наречената хибридна атака би могла да задейства клаузата за взаимна отбрана по член 5 от Договора за НАТО, по-уеднаквена комуникация в отговор на инциденти и по-голям натиск за защита на критичната инфраструктура".

Вашингтон и Европа трябва да отидат много по-далеч. Наред с укрепването на енергийната и комуникационната инфраструктура и засилването на киберзащитата, западните държави трябва да увеличат въоръжението си и да предоставят необходимото не само на Украйна, но и на други държави, които са най-уязвими от евентуална руска атака. Защото, ако се съди по поведението на Русия, цената на бездействието вероятно ще бъде много по-висока.