Кралете и техните фенове

Велики музиканти плюс страхотна публика и логичните три биса – това беше уравнението с три известни на снощния концерт на Thievery Corporation.

Зала Универсиада не е била пълна с толкова усмихнати и отдадени фенове от доста време насам и Thievery го усетиха – с изписано на лицата им удоволствие дадоха много повече, отколкото хората очакваха.

Вечерта почна с ударното Sound the alarm, с което успяха да вдигнат на крака и феновете по трибуните и да ги държат така в продължение на 2 часа, в които шестимата вокалисти и останалата част от групата небрежно разхождаха публиката из най-различни настроения.

Пътуването беше сюрреалистично и незабравимо - от точката на пълния екстаз с първото дърпане от Lebanese Blonde (жаргон за вид арабски хашиш), през масовото приобщаване с култовите The Heart is a Lonely Hunter и The Richest man in Babylon, до състояние на морски миражи и абсолютен релакс със Shadows of Ourselves.

Бразилката Карина Зевиани пък успя да взриви залата с Exilio и определено стана любимка на всички, след като слезе в публиката и пя и танцува рамо до рамо с феновете.

Оттам нататък "Универсиада" вече не беше просто зала, а красиво място, изпълнено с боса нова, ейсид джаз, щастливи танцуващи хора и техните мечти.

Изречените на глас копнежи за „бар на плажа, чашата в ръка и звука на морето“ бяха най-чуваните реплики от феновете, когато нежната Лулу излезе на сцената и ни накара да се вслушаме в нейните Sweet Tides.

Логично след всичко това публиката не даде на Thievery Corp. да напуснат залата лесно.

Групата се върна за цели три биса, завършвайки с невероятното Until the morning, а след това си тръгна неохотно, оставяйки ни да мечтаем.

И ако желанията наистина можеха да се сбъдват, три хиляди фенове в София със сигурност щяха да осъмнат в "Универсиада", раздавайки се изцяло и като за последно на своите крале.