Мъж играе Бернарда Алба във версията на Николай Младенов

Пиесата „Домът на Бернарда Алба” на Федерико Гарсия Лорка във версията на режисьора Николай Младенов се играе в дните от 23 до 31 януари в Институт Сервантес.

Представлението е съвместен проект на Института и Фестивал на младите в изкуствата “VIA PONTICA” със съдействието на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Николай чете тези персонажи по един класически начин. Всеки от тях има своя портрет, своя характер и образ. Различното в случая е, че е пригодено за нетеатрално пространство, в което и публиката също се намира в дома на Бернарда Алба. Тя е част от действието и участва активно в случващото се.

Докъде се разпростира строгата справедливост и деспотизма в един дом? До каква степен семейните нрави се интересуват от отделния индивид и от личните му намерения? На какво се дължи пропастта в общуването между по-възрастните и по-младите?

Дъщерите на Бернарда изпитват силно желание да се отскубнат от оковите на собствения си дом. Те започват да се самоунищожават като единствен изход от проклятието на собственият им дом. За образа на Бернарда Николай е избрал Мехмед Билял.

Ето как режисьора обяснява решението си: „Бернарда е механизъм, който борави с властта, с личната свобода. Дали е мъж или жена, дали е в православен или католически свят няма никакво значение. Имаме един човек, който прекалява. Той е фанатичен на тема религия, запазването на семейните ценности и запазването на традициите. За мен е без значение пола в случая.”

Все още помним великолепните версия на режисьорката Елена Панайотова  на сцената на  „Сфумато”, където участничките танцуват, пеят и говорят, специално подготвени от консултанта по фламенко Луиз Катан.

Не по-малко запомняща се е версията на доц. Възкресия Вихърова в Народен театър „Иван Вазов”, където режисьорката търси пътя на органичното изказване като адекватност на словото за едно голямо преживяване.

Ролята на Бернарда Алба изпълнена отново от Цветена Манева на сцената на учебен театър на НБУ впечатлява със сдържаността на фигурата, която тя постига. Една много изчистена линия, която всеки разбира. Големите актьори успяват да постигнат това, а студентите успешно успяват да партнират равностойно на проф. Манева.

Има прилика между спектаклите по отношение на това, че те обединяват техниката и естетиката на физическия театър с класическата драма. Двете се допълват доста сполучливо.