Ирландско-балкански абсурд

По инициатива на ирландското посолство в България, в театър „Сълза и смях” ще гостува ирландската театрална трупа „Блу Рейнкоут” с два спектакъла по Йожен Йонеско.

Постановките „Плешивата певица” и „Столовете” ще се играят съответно на 12 и 13 април от 19.00 часа. Ще ги гледаме на английски език, български субтитри.

„Плешивата певица” отговаря на въпроса „Какво става, когато един румънски професор по френска литература реши да научи английски и започне да пише пиеси, като сътворява първата си пиеса на новия език, докато все още го учи?“.

Йожен Йонеско е сред бащите на театъра на абсурда. Неговата първа пиеса „Плешивата певица” е резултат от усилията му да научи английски от учебник.

За целта когато той е на 40 години, Йонеско взема една граматика и се захваща за работа, преписвайки и запаметявайки цели изречения от текста.

Много от нас помнят тези учебници: „небето е синьо”, „слънцето е огромно”, „мишката има четири крака”. Винаги имаше и някоя „котка, черна и малка, седнала на изтривалка”.

Препрочитайки преписаните изречения, Йонеско научава не само английски, но и някои други впечатляващи истини - например, че седмицата има седем дни, че подът е долу, а таванът горе.

По-късно Йонеско ще напише: „Нещо странно се случи. Незнайно как текстът започна неуловимо да се променя пред очите ми. Най-простите, блестящо ясни изрази, които бях преписал в тетрадката си, оставени сами, започваха да ферментират, изгубваха своята идентичност, разрастваха се и преливаха.

Клишетата и баналностите от разговорника, които преди имаха някакъв смисъл, се превръщаха в псевдо-клишета и псевдо-баналности, като накрая езикът се разпадаше на несвързани фрагменти от думи.”

В резултат, европейският театър на XX век ражда един от най-грандиозните комедийни коментари на модерния живот, а именно „Плешивата певица”.

На не по-малък интерес се радва пиесата на Йонеско „Столовете”.

В нея в един фар на края на цивилизацията седят и чакат старец и старица.

Те очакват пристигането на първенците на града: Кмета, Ковача, Полковника и други, защото тази вечер, след един провален живот, старецът окончателно е решил (с помощта на оратора, когото е наел да говори от негово име) да разкаже всичко.

Кой всъщност е той, какво означава животът и какъв е трябвало да стане.

Черпейки вдъхновение от традициите на словесните празнословия и абсурдния хаос, видян в ранните звукови филми на Лауръл и Харди и братята Маркс, „Столовете” на Йонеско е чудесна комедия и много повече.

Тя е приковаващ вниманието разпит за живота, обединяващ елементи на движение, светлина, звук и език, които предават атмосферата.

„Столовете” е бързодвижещ се трагичен фарс, който става все по-смешен с набирането на скорост и пристигането на нови и нови гости, които идват да чуят посланието на стареца...