Ще направи ли финландската ограда Русия добър съсед?

Финландия завърши изграждането на ограда по границата си с Русия. Властите се надяват, че това ще спре „имиграцията, използвана като инструмент“ и ще предотврати евентуална руска инвазия.

Когато исторически неутралната Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г., тя фактически удвои общата граница на алианса с Русия. Финландия споделя граница с Русия с дължина от приблизително 833 мили (1 340 километра) и доскоро тя беше до голяма степен неоградена и лишена от други физически бариери като стени или огради, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Това беше една от най-строго наблюдаваните и строго контролирани граници в Европа, с електронно наблюдение и висококвалифицирани патрули от двете страни.

Сега, през този месец, има истинска демаркация, след като финландските власти обявиха, че страната е завършила проект за изграждане на гранична ограда, започнат преди три години.

"Мисля, че е добре в даден момент да преценим дали има нужда от още такива мерки. Това, от което се нуждаем най-вече, е финансиране от ЕС за източните държави-членки, за да могат да се финансират проекти като този", заяви пред репортери финландският министър на вътрешните работи Мари Рантанен по време на пресконференция близо до границата при Нуйямаа в югоизточната част на страната.

Защо Финландия реши да построи ограда по границата си с Русия

Финландия е самоуправляваща се руска територия (официално – автономно велико херцогство) от 1809 г. до 1917 г., когато обяви независимост от Руската империя.

Страната поддържаше границата си отворена – но охранявана – в продължение на повече от век.

Финландия, заедно със съседна Швеция, остана неутрална през цялата Студена война; и двете държави потърсиха да се присъединят към НАТО след непровокираната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

По-късно през 2022 г. финландските власти решиха да построят граничната ограда. Финландия затвори границата си с Русия през 2023 г.

Година по-късно Финландия обвини Русия в "инструментализирана миграция", която описа като "умишлено изтласкване на голям брой търсещи убежище към граничен контролно-пропускателен пункт като тактика за хибридна война". Тя прие закон, позволяващ на граничните служители да блокират влизането на търсещите убежище в страната. Законът първоначално беше приет за една година, но финландските власти продължават да го удължават.

Оградата не обхваща цялата граница.

"Най-дългите участъци от оградата се намират в югоизточната част на Финландия и са с обща дължина около 140 километра", според финландската телевизионна компания Yle.

Има също около 35 километра ограда в региона Северна Карелия, докато допълнителни участъци с дължина около 25 километра се простират през Кайнуу и достигат до финландската Лапландия.

Частите от финландската граница, които не са оградени, включват големи водни басейни, блата, гъсти гори или други природни особености, които правят оградата ненужна и скъпа.

Подобни огради са инсталирани в Естония, Латвия, Литва и Полша по границите им с Русия или Беларус, за да се противодейства на потока от мигранти и да се опита да се блокира руска инвазия.

Трите балтийски държави, които преди това бяха нежелани съветски републики, докато напълно не възстановиха съответната си независимост през 1991 г., също са отишли далеч отвъд обикновената гранична ограда.

Преди една година Литва започна да изгражда противотанкови "зъби на дракона" по границата с руската ексклава Калининград и границата с Беларус. Това е част от верига от милитаризирани позиции в Литва, Латвия и Естония, които включват противотанкови ровове, бодлива тел и дори ивица земя, където могат да бъдат заложени противотанкови и противопехотни мини, ако бъде засечена военна заплаха.

През февруари Естония също закупи около 600 модулни бункера, които се монтират по руската граница. Укрепените съоръжения имаха за цел да подсилят текущите усилия за инсталиране на огради със "забавящо действие", предназначени да устоят на насилствено проникване.