Всичко на сцената

За втора поредна година ще опитам да синтезирам най-интересните явления и представления в българския театър.

Преглеждайки миналогодишния текст си мисля, че тази година цялостната картина изглежда доста по-различно.

От една страна, 2008-ма не беше толкова силна, в сравнение с предишната.

От друга, в нея няма категорични фаворити – представления, които са толкова  изключителни и новаторски, че да разтърсят българския театър (каквито бяха миналогодишните "Сътресение", програмата Стриндберг и гостуващите на Варненско лято).

Това обаче не означава, че няма достатъчно значими заглавия и личности – дори напротив – може би отсъствието на големи хитове ни позволява малко по-спокойно и дълбоко да проверим какви ни е донесла изминалата 2008-ма.

Едно обаче е сигурно – винаги, когато идват приятели от чужбина и ме попитат какво задължително трябва да гледат, аз вече не препоръчвам с лека ръка първото, което ми идва наум. Просто защото няма универсално представление – всички добри постановки са за хора със специфичен вкус.

Може би това се дължи на факта, че 2008-ма беше годината на силните камерни представления (дали причината е, че традиционният властелин на грандиозните постановки Александър Морфов окончателно се оттегли от българския театър?).

На малките сцени се появиха не едно и две добри представления, много от тях – моноспектакли.

Отличителни в това отношение са “В очакване на Годо”, “Камера Обскура”, “Пластилин”, “Родилно петно”, "Опасен завой" и др.

Радостно събитие, свързано пряко с камерните постановки, е и изключително силният сезон на Драматичен театър Пазарджик. Ремонтът на голямата сцена не попречи на неговия директор да извади цели три забележителни спектакъла на малката.

“Изкуството да смиташ боклука под килима” (реж. Десислава Шпатова), "Горски дух"  (реж. Владимир Петков) и "Женитба" (реж. Гаро Ашикян) показаха, че качествен театър не само може да се ражда извън столицата, но и може да накара не един критик и зрител, запален от любопитство и жажда за добро изкуство, да припали колата и да отиде на място да го гледа.

Традиционно, може би очаквано, петте имена на режисьори за 2008-ма са познати и съвсем не са изненада.

Иван Добчев започна силно годината с “Лазар и Исус” и я приключи също толкова добре с “Родилно петно” – едно бляскаво завръщане на актрисата Мимоза Базова.

Явор Гърдев започна с емоционалния и силен “Валентинов ден” и удари Варна със силата на цунами с “Калигула” (в София очаквайте скоро).

Мариус Куркински се завърна към режисурата с “Укротяване на опърничавата” и “Великолепният рогоносец”.

Теди Москов най-накрая даде зелен флаг на “Пътува Одисей”, а Крикор Азарян ни разчувства с трагичната втора част на диптиха си по Чехов “Три сестри” (първата е "Чайка").

Българският куклен театър и тази година се отчете с няколко много добри попадения.

След многократно награждавания “Студено” на Мила Коларова, хитът на сезона стана “Джак и бобеното стебло” на Ателие 313. 

Ценителите ахкаха и на поетичния спектакъл за възрастни “Голямото кихотене” (впечатляваща сценография на Мариета Голомехова).

2008-ма, макар че не поднесе много разтърсващ експериментален театър, ни подари няколко интересни нестандартни театрални опита, които ще разделя в две групи.

Първата се състои от постановки, които се играят извън театралното простанство.

Сред тях са първият сполучлив кафе-театър у нас “Диалози през маса” в кафе-клуба на Малък градски театър зад канала. Хареса ми също реалити-театърът в Апартамента - "Завръщане" по текстове на Харолд Пинтър.

Другата група са постановки, които използват новаторски мултимедия.

Най-важните три от тях са "Блус под земята", "Радост за моето сърце" (ДТ Ловеч, реж. Младен Алексиев) и "Амарантос".

Не мога да не спомена прекрасния опит на Младежкия театър в жанра мюзикъл - "Страхотни момчета" ни показа, че българската сцена не е тясна за който и да е Бродуейски хит.

Беспорно събитието на годината в танцовия театър е вторият спектакъл на тандема Виолета Витанова и Станислав Генадиев – Void. Почитателите на този вид изкуство се зарадваха и на първия танцов фестивал у нас – Sofia Dance Week.

Накрая ще спомена няколко добри неща в българския театър през годината, които дойдоха от чужбина.

През 2008-ма за първи път у нас бяха поставени три текста от модерния европейски драматург Жорди Галсеран – “Дакота/Верига от думи” се играе в Сфумато, а блестящата HR-кримка “Шведска защита” е в Малък градски театър “Зад канала”.

Тази година за първи път у нас гостува представление на големия европейски режисьор Деклан Донелан – припомни си  “Андромаха” тук.

2008-ма е и годината, в която в България се игра любопитната копродукция “Хамлетмашината”, която догодина ще обиколи няколко театъра в Германия.

---------------------------------------------------------------

Виж началото на седмицата на класациите!

Виж най-добрите поп и рок концерти на 2008-ма!

Виж най-добрите джаз и уърлд мюзик концерти на 2008-ма!

Виж тенденциите и имената в киното на 2008-ма!

Виж най-добрите екшъни, хоръри и филми за отвличане за 2008-ма!

Виж най-добрите комедии, анимации, романтики и европейски филми за 2008-ма!

Виж най-тъпите филми на 2008-ма!

Виж най-интересните изложби на 2008-ма!

Виж най-добрите дебюти на 2008-ма!