Системата на управление, посветена на посредствеността

 „Петата дисциплина” на Питър Сенги вече се появява и в България.

Уилям Деминг, един от абсолютните пионери в управлението на качеството описва ситуацията и поводите за появата на „Петата дисциплина”: „Преобладаващата у нас система на мениджмънт е унищожила хората ни. Те се раждат с присъща мотивация, самоуважение, достойнство, желание да учат, радост от научаването. Силите на това унищожение започват още в ранна детска възраст – награда за най-добър костюм за Хелоуин, оценки в училище, златни звезди и така нататък – през следването в университета. На работното място се правят класации на служители, екипи и отдели, дават се награди на най-добрите, наказват се най-слабите. Управлението чрез набелязани цели, коефициенти, стимулиращо заплащане и бизнес планове, съставени на парче, отдел по отдел, нанасят още загуби, незнайни и неведоми.”

От книгата ще научим, че модерният свят е свят на промени: икономиката е глобална, бизнесът също, а натискът за намаляване на разходите и увеличаване на ефективността е безмилостен сред фирмите, които се конкурират в планетарен мащаб. Времето за мислене е все по-малко, като в много организации ресурсите, които са налични за развитие на хората, са още по-оскъдни.

Ускоряването на промените обаче не е единственото, за което трябва да се мисли: глобализацията на бизнеса и индустриалното развитие увеличават материалния жизнен стандарт на мнозина, но също така предизвиква и значителни странични ефекти под формата на редица проблеми в сферата на екологичната и социалната устойчивост.

Създаването на финансов капитал доста често става за сметка на социалния и природния такъв, а пропастите между „имащите“ и „нямащите“ в много от страните по света се разширяват. Натискът върху околната среда, който винаги е бил характеристика на индустриалното развитие, сега си съперничи с проблеми от по-голям мащаб, като глобалното затопляне и нестабилността на климата. Докато застъпниците на индустриалния растеж тръбят за ползите му, хората по света реагират – с насилие или без – заради ликвидирането на традиционния им начин на живот – и тези променящи се условия се появяват на екраните на стратегическите радари на много фирми.

„Убеден съм, казва Сенги, че доминиращата система на управление в своята същност е посветена на посредствеността. Тя принуждава хората да работят повече и повече, за да компенсират факта, че не използват духа и колективната интелигентност, които са характерни за съвместната работа, по най-добрия начин. Деминг виждаше това съвсем ясно и – вече съм убеден – виждат го и все повече лидери, решени да развиват организации, способни да просперират и допринасят в условията на удивителните предизвикателства и възможности на света, в който живеем.”