От глупаво недоразумение в остроумно произведение

Кратката поема „Похищението на къдрицата” на един от майсторите на поетичното перо в просвещенска Англия – Алекзандър Поуп, връща известния още от времето на Омир жанр „комичен епос“ на мода през XVIII век.

Алекзандър Поуп (1688-1744) е един от най-прочутите английски литературни творци в историята, след Уилям Шекспир и Алфред Тенисън. Утвърдил се като майстор на героическия куплет, през 1711 г. творчеството на Поуп, поема един по-различен (ра)курс, който е следствие от екзотична приумица на младия лорд Питър. Младежът не се съобразява с общоприетите норми и нарушава правилата на благопристойното поведение, отрязвайки къдрица от косите на нищо неподозиращата красавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като дори се говори за дуел. След намесата на общия приятел господин Карил, който предлага на Поуп „да напише поема и да обърне работата на шега“, Поуп приема предизвикателството и за по-малко от две седмици създава първия вариант на „Похищението на къдрицата”, който се състои само от две песни.

В крайна сметка прагматичната цел е постигната – двете семейства прекратяват враждата. Някои твърдят, че Арабела е поласкана от творбата на Поуп, тъй като показва стиховете на свои приятелки. Други пък са на коренно различно мнение, в това число и самият Поуп, който отбелязва в едно писмо, че „възпяваната дама е обидена“. За да оправи нещата, авторът пише посвещение към втория вариант от 1714 г., в което цели да обезоръжи с извинения и любезности своята героиня. Новият вариант е двойно по-дълъг от първоначалния.

Кратичката поема разкрива тривиалността на избраната тема и нейното комично свръхоценностяване. Самото заглавие препраща към похитената от Парис Елена, както и към друг известен античен сюжет – похищението на сабинянките. В рамките на пет песни, или канта, авторът Поуп съвсем по шекспировски съумява едновременно да запази способността си за съчувствие и да поддържа перспективата на комическия трансцендент. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в „Похищението на къдрицата” завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени бляскави видимости, в което ефирните силфи (духове на въздуха) съжителстват мирно с непристойни шеги, а моралът е въпрос на репутация в едно лишено от съдържание общество. Едновременно критик, но и негов продукт, Поуп елегантно се забавлява с чудатостите му, като с лекота предава и на читателя своето удоволствие.

„Похищението на къдрицата” поставя началото на изцяло нова поредица – „Шедьоври на английската поезия”, която ще представя върхови достижения на поетичния гений на Албион..