Един въпрос, една Вселена, един милион долара

След Чарлз Таунс (2005), Том Хенеган (2006) и Чарлз Тейлър (2007), новият носител на най-голямата парична награда, която се присъжда на отделен индивид - „Темпълтън“ - бе присъдена на Майкъл (Михау) Хелър.

Той е полски космолог и католически свещеник, който повече от 40 години разработва ясно очертани и изключително оригинални концепции за произхода на Вселената, като през това време често е бил силно репресиран от страна на правителството.

Наградата "Темпълтън" на стойност 820 000 лири стерлинги (повече от 1,6 милиона щатски долара) бе обявена на пресконференция в Църковния център за Обединените нации в Ню Йорк от фондация "Джон Темпълтън", която присъжда отличието от 1973 г. насам.

Хелър, 72 годишен, професор във факултета по философия в Епископската академия за теология в Краков, се труди неуморно с години по време на период на силна репресия от страна на Съветския Съюз.

Той е важна фигура в света на физиката и космологията, теологията и философията със своите убедителни и провокиращи концепции по въпроси, които засягат всички тези дисциплини, макар и често от твърде различни перспективи.

Неговият академичен и религиозен опит му дава възможност удобно и правдоподобно да се движи и в двете среди. Обширните разработки на Хелър предизвикват ново важно разглеждане на някои от най-дълбоките концепции за човешкия род.

Хелър разглежда фундаментални въпроси като „Трябва ли вселената да има причина за съществуването си?”, които изискват широк набор от източници, които в друг случай не биха имали нищо общо.

Затова професорът дава съзможност да споделят идеите си на математици, философи, космолози и теолози, които се интересуват от тези теми, без да влиза в конфликт с техните методологии.

В изказване, изготвено за пресконференцията, Хелър описва позицията си по следния начин:

„Множество процеси във Вселената могат да бъдат описани като последователност от етапи, при която предходния етап причинява този след него ... (и) винаги има динамичен закон, който указва как един етап трябва да породи друг такъв. Динамичните закони обаче се изразяват под формата на математически уравнения, и ако се запитаме за причината за съществуването на Вселената, трябва да се запитаме и за причината за съществуването на математическите закони.

Тогава се връщаме отново към Великия модел на Бог, който измисля Вселената, въпроса за основната каузалност ... -

"Защо вместо нищо съществува нещо? Когато зададем този въпрос, ние не питаме за причина, която е като всички други - ние питаме за корена на всички възможни причини.”

Хелър се утвърждава като международна фигура сред космолозите и физиците благодарение на многото си разработки – той има повече от 30 книги и почти 400 труда – на теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история.

В същото време, като католически свещеник, Хелър преодолява анти-религиозните политики на полските власти, като предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и инициира това, което може да бъде наречено „теология на науката”.

Когато номинира Хелър за наградата, професор Карол Мусиоу, ректор на Ягелонския университет и професор в местния Институт по физика, отбелязва, че начинът, по който Хелър комбинира научни изследвания и теологически въпроси излиза извън ограниченията на елементарното съчетание между двете.

Михау Хелър е роден на 12 март, 1936г. в Тарнов, Полша. Той е едно от петте деца в силно религиозно семейство, посветено на интелектуални интереси. Неговата майка е учителка, а баща му е електро- и машинен инженер, който също така говори няколко езика.

С приближаването на нацистите през 1939г., те избягват с децата си след като бащата на Хелър саботира химическата фабрика, в която работи, за да я опази от ръцете на окупаторите.

До десетгодишната му възраст, ветровете на войната са откъснали семейството му от Полша и са го отвели от днешна Украйна, през Сибир, до южна Русия и след това обратно в Полша.

Благодарение на разнообразните разговори между родителите му и техните приятели, Хелър се сдобива с много знания за значението на математиката, физиката и религията. На 17 години той влиза в семинарията в Тарнов и е ръкоположен за свещеник на 23 години.

Преподобният професор Хелър получава магистърска степен по теология през 1959 г. от Католическия университет в Люблин, Полша.

Той получава магистърска степен по философия през 1965г. с дипломна работа за философските аспекти на теорията за относителността, а през 1966г. получава докторска степен по философия с дипломна работа за релативистична космология. Въпреки че неговото обучение включва основно курсове по физика, властите забраняват на университета да присъжда дипломи по тази дисциплина.

През 1969г., Хелър получава званието доцент – академична степен над докторантурата – с дипломна работа, която разглежда принципа на Мах в релативистичната космология.

Настоящата работа на Хелър е съсредоточена върху некомутативната геометрия и груповата теория в математиката, която се стреми да отстрани проблема с първоначалната изолираност на космологичния въпрос за произхода на вселената.

„Ако на фундаменталното ниво във физиката не съществуват време и пространство, както много физици смятат,” казва Хелър, „некомутативната геометрия би могла да служи като подходящ инструмент за преодоляване на подобна ситуация.”

С парите от наградата „Темпълтън” Хелър смята да помогне за създаването на центъра „Коперник” в сътрудничество с Ягелонския университет и Епископската академия за теология в Краков, който ще разшири изследователската дейност и образованието в науката и теологията като академична дисциплина.

По време на пресконференцията, фондацията отбеляза, че с избора на Хелър за лауреат на наградата „Темпълтън” за 2008г. ще стартира и обширна, онлайн дискусия на тема „Трябва ли Вселената да има причина за съществуването си?” на уебсайта на фондацията.