Юмюр Атай пред Dnes.bg: За насилието в семейството в "Братя"

За насилието в семейството и трудността да се освободи човек от традициите и религиозните догми разказва филмът "Братя" на Юмюр Атай. Режисьорът лично представи пълнометражния си дебют по време на София Филм Фест. Атай има опит като режисьор в късометражното кино и сериалите. Също така  снима "Червената шапчица" като част от пълнометражния "Истанбулски приказки", включващ пет истории на пет различни автори.

"Братя" проследява трагични събития случили се в едно семейство. С какво ви провокира темата?

Винаги са ме интересували въпросите, свързани със семейството. Когато погледнем отвън, никога не можем да знаем какво се случва сред тези хора, но влизайки в дома им, може да видим неприятните моменти, трагедиите. В историята, която разказвам жена бива убивана. Темата за насилието над жените изглежда много типична за Турция, но в действителност проблемът е разпространен в целия свят. Част от жените, подлагани на насилие биват убити. Други успяват да оцелеят, но всяко насилие има много детайли, особености.

Проблемът е свързан с религиите и традициите. Трудно ли е те да комуникират със съвремието?

Религиите по принцип са миролюбиви, но това, което стои зад религията не бе моята цел във филма. Всъщност разказвам във филма за традициите. Наистина, главният герой се опитва да избяга от престъплението, което го карат да направи, защото иска да изчисти съвестта и душата си. И по някакъв начин успява да го направи.

Не са малко режисьорите, които разглеждат сложността на човек да се освободи от традициите на своя народ и да се впише в съвремието. Кои автори ви повлияха?

Не мога да кажа точно конкретен човек. Аз съм много добър зрител и мога да кажа, че във филмите, които досега сме гледали на подобна тематика, винаги е показвана женската страна, тази на жертвата. С моя филм разширявам обхвата на темата и разглеждам мъжката гледна точка. Човекът, избран да е убиец всъщност може също да е жертва в едно такова престъпление.

Част от актьорите са доста млади. Как работихте с тях?

Когато снимам филм, правя подробна предварителна подготовка. Срещам се с актьорите, които ще участват. Водя с тях дълги разговори, за да може да стигнем до еднаква визия за персонажа. Не съм от режисьорите, които дават пълна свобода. Предпочитам предварително да съм си начертал посоката. В случая с "Братя" давах още по-малко свобода, тъй като не е лесно да се работи с млади артисти, въпреки че те са пълни с енергия и това се усеща. Отговорността пада върху мен, затова им задавах точно задачите. Още докато правихме пробите, в тях търсих определено излъчване. Например, главният герой Юсуф беше на 17 години и играеше човек, който е на 17 години. Година по-късно получи и награда за най-добра мъжка роля. На фестивала имахме торта, той духна свещички, докато държеше и наградата. В същото време той е и режисьор. И като обсъждахме сценария, той ми задавъше въпроси, характерни за режисьор. Наложи се да го убеждавам като режисьор да играе съответната роля като артист.

С какво една история може да ви спечели да направите филм от нея?

Харесвам истории, които не са лесни и изискват по-голямо задълбочаване в процеса. Започнал съм работата по нов пълнометражен филм и подготвям документален филм.  Не съм от режисьорите, които правят холивудски масови продукции. Харесвам по-дълбоки истории, свързани с човешкия живот.  "Братя" е точно такъв. Отклонява вниманието от човека, представен за единствена жертва, показвайки и мъжът като такава. Затова смятам, че филмът е важен.