Столичаните не вярват на сълзи и селяни

Тази година прекарах отпуската си в дълбоката полска провинция. В малко селце край Люблин, в което няма магазин, сергия за вестници или пощенски клон. И любопитни съседи почти няма, тъй като къщите са на търпеливо разстояние една от друга.

Поляците са чудесни хора. Сами признават, че обичат вечно да се оплакват. За разлика от сърбите или хърватите например, при които патриотизмът надделява, когато говорят с чужденци.

Точно нас ли намериха да дават за пример, засмя се Йежи, когато една вечер разказах на полските ми приятели, че гледана от София, Полша е страна, която определено трябва да догонваме.

Разбирах скепсиса му – бяхме в онази част на страната, която местните шеговито наричат Polska C. 

В Polska В попадат градове като Краков и Познан, а в Polska A – Варшава и Вроцлав.

След това стана дума и за Варшава.

Приятелите, с които прекарах незабравима седмица и с които споделяхме водката на шотове, живеят предимно в Люблин. Град, който трудно бих си представил, ако студентите му го напуснат (в Люблин има 6 университета – сред тях медицински и католически).

Столичаните от Варшава не са готини, започна Малгожата, супер надути са и се имат за голямата работа, щом са от Варшава. Веднъж ги питах къде се намира една улица и ми посочиха точно обратната посока...

Имам чичо от столицата, допълни я Лех. Когато ни идва на гости, е някак надменен, гледа ни отвисоко...

Зяпнах. Не исках да слушам тaзи история, тъй като конфликтът столица–провинция генерираше хиляди коментари под статиите в Dnes.bg през последните години. За миг усетих, че отново съм пред бюрото си и преглеждам безобидна новина за трафика в София. След минути задължително щеше да има реакция от типа: Ами така е, като София се напълни със селяни. И после: Кой е селянин, бе, ти си селянин. По-големи простаци от софиянци нема.

Виж сега, прекъсна мислите ми Каша, тези, които наистина са родени във Варшава, са си ОК. Само че супер смешни са онези, които са се преместили от провинцията във Варшава преди 5-6 години и се държат страшно надменно.

В един стар съветски филм наточени амбициозни селянки искаха да се оженят за московчанин, за да оправят живота си (май комунизмът събуди това очакване за оправяне; после пък Путин оправи Русия. А България сега я оправят, но това е off-topic). „Москва не вярва на сълзи”. 

Варшава също не вярва на сълзи. Двумилионна Варшава, пред която София изглежда като архитектурно недоразумение.

Но и София вече не вярва на сълзи. Точно ли нея намерих да давам за пример...