Режисьорът Доме Карукоски: “Всеки има право на избор, стига той да не е манипулиран”

Финландският режисьор Доме Карукоски беше гост на 14-ия Международен София Филм Фест със “Забраненият плод”, който отбеляза и финландската гала на фестивала. Филмът е камерна драма, която разказва за тийнейджърките Ракел и Мария, израснали в затворената християнска секта на консервативните лестедианци. Те заминават за Хелзинки, където едната се опитва да опита от всички забранени плодове на западното общество, а другата се старае да я предпази от изкушенията, докато сама открива техния сладко-горчив вкус.

Вашият филм разказва местна история, която обаче има универсално послание. В България нямаме подобни
толкова големи религиозни общества, но идеята за свободата да избереш собствения си житейски път лесно се превежда на всякакви езици. Как беше възприет Забраненият плод във Финландия?

Когато правите филм за малцинство, той обикновено ражда противоречиви реакции. Въпреки това тези, които бяха против филма, бяха доста по-малко, отколкото очаквах. Това може би се дължи на факта, че ние потърсихме съдействието на хората от тази църква. Странното в случая е, че според техните догми филмите развращават и затова консервативните лестедианци не гледат филми. Затова и официалното им становище може да бъде само това, че не са гледали и няма и да видят филма.

Аз не исках да обиждам хората заради вярванията им. Всеки има право на избор, стига той да не е манипулиран. Имам приятел от тази църква или секта, който намира начин понякога да нагажда догмите ù спрямо себе си – той например гледа моите филми. В същото време съм чувал за ужасни истории на насилие в самата секта върху хора, които са дръзнали да не спазват нормите ù.
 

Насилието не е запазена марка само на сектите.

Именно. Освен това ние спечелихме награда на църквата във Финландия, което показва, че сме били обективни. Разбира се, можете да манипулирате хората, като им внушавате, че знаете по-добре какво е по-полезно за тях. Негативното в тази секта е, че в нея не се обсъждат догмите. Контрацептивите например са забранени. Жените раждат по 12-15 деца, много от тях заболяват и дори умират.

За мен „Забраненият плод” е посветен не толкова на определена секта, колкото на освобождаването на сексуалността на една жена, главната героиня Ракел. Филмът е по действителен случай и когато се запознах с прототипа на героинята си, най-голямата ù травма беше, че не възприемаше сексуалността си като естествена част от себе си. В тази общност жените имат само една роля – на майки. Истинската Ракел беше моя приятелка в продължение на 3 месеца. Напуснала бе църквата на 18-годишна възраст, беше забременяла и родила извънбрачно дете. Баща ù ù беше казал, че оттук нататък тя не е част вече от това семейство и ù забранява да се вижда с братята и сестрите си, а майка ù, когато я посещаваше в Хелзинки, плачеше, защото дъщеря ù се е самообрекла на вечни мъки с постъпката си.

Другите две по-главни героини – Ева и Мария, също имат своите прототипи. Защото в историята ни има три типажи: първият на жената, която открива своята посока извън църквата; вторият е на другата жена, която става алкохоличка, защото, напуснала едното общество, тя попада в друго, в което се чувства несигурна и не успява да се приспособи към него; третият е на тази героиня, която в крайна сметка се завръща в сектата и заживява по нейните правила.

Повече за консервативните лестедианци, за различните реакции към филма в различните страни, за новия филм на режисьора и за ценното откритие, което е направил по време на престоя си в България, прочетете в пълния текст на интервюто на sofiaiff.com