Най-голямата армия в Европа изглежда добре само на хартия

Подтикната от враждебно настроената Русия и войната в Украйна, Полша побърза да изгради най-голямата европейска армия в НАТО. Но последният инцидент, вчера, при който 19 руски дрона нарушиха полското въздушно пространство, повдига ключов въпрос: въпреки неотдавнашното си масивно въоръжаване, готова ли е Полша да издържи на руско нападение?

Докато западните представители предупреждават за открит конфликт с Москва през следващите пет години, Варшава се готви да понесе тежестта на такава война, пише Kyiv Independent.

Проблемите на Полша

Но докато страната започна да натрупва впечатляващ арсенал от танкове, самолети и оръжия с голям обсег, войната в Украйна разкри редица оставащи слабости. Недостатъчните възможности за дронове и борба с тях, неправилната логистика, бавното набиране на персонал и тромавото вземане на решения възпрепятстват усилията на Полша да изгради армия, готова да се изправи срещу руска атака, предупреждават наблюдатели.

„Войната в Украйна, разбира се, се следи отблизо, но заключенията се прилагат много бавно“, казва Роберт Чулда, експерт по сигурността и професор в университета в Лодз.

Въпреки че руската инвазия предизвика серия от покупки на модерно отбранително оборудване, „тези покупки често се фокусират върху нашумели покупки, а не върху системни реформи“, казва той пред Kyiv Independent. 

Най-голямата армия в Европа Полша удвои въоръжените си сили между 2014 и 2025 г., като броят им се увеличи от около 100 000 на 216 000 войници, превръщайки се в третата по големина армия в НАТО след САЩ и Турция. Законът за националната отбрана на Полша, приет няколко седмици след като Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна през 2022 г., призовава за увеличаване на военната сила до 300 000 въоръжени мъже и жени. През март 2025 г. полският премиер Доналд Туск представи план за „мащабно военно обучение за всички възрастни мъже в Полша“ с цел изграждане на „армия от половин милион войници в Полша, включително резервисти“.

Варшава се превърна и в безспорен лидер по отношение на разходите за отбрана, като се стреми да отдели 4,7% от БВП си тази година, най-високият дял в НАТО. Това би се равнявало на 35 милиарда долара - тройно повече от сумата, отпусната за отбрана през 2014 г. Новата военна сила уверено изразходва тези пари за забележителен отбранителен инвентар, придобиван както от страната, така и от чужбина.

Полша има танков парк, по-голям от този на Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия взети заедно

До 2030 г. Полша планира да експлоатира около 1100 танка, от произведените в страната PT-91 до немския Leopard, американския Abrams и южнокорейския K2. Този танков парк би бил по-голям от този на Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия взети заедно. Списъкът с поръчки включва също леки изтребители FA-50 и самоходни гаубици K9 от Южна Корея, както и американски хеликоптери Apache и изтребители от пето поколение F-35.

След като Украйна успя да нанесе огромни щети на Русия само с няколко десетки ракетни установки HIMARS, Полша поръча изумителните 486 бройки от тази система.

Полша, източен член на НАТО, предприе и стъпки за укрепване на границата си. Споделяйки граница със силно укрепения руски анклав Калининград и съюзника на Москва Беларус, полското правителство стартира инициативата „Източен щит“ ​​миналата година за засилване на граничната сигурност. Подобно на други страни в съседство на Русия, Полша се оттегли от Отавския договор, забраняващ противопехотните мини.

Слабости в светлината на прожекторите

Въпреки амбициозния растеж и още по-амбициозните планове, чиновници, експерти и журналисти обърнаха внимание на очевидните пропуски в области, които се оказаха ключови във войната между Русия и Украйна. Чулда посочва дроновете и възможностите за борба с дронове – като например системите за електронна война – като една от основните слабости на полската армия.

„Липсата на стабилна екосистема от дронове и борба с дронове е особено поразителна, като се има предвид централната роля на безпилотните летателни апарати (БЛА) в Украйна“, казва експертът пред Kyiv Independent.

Безпилотните системи са се превърнали в един от най-бързо развиващите се аспекти на войната, от дронове с изглед от първо лице (FPV), използвани на бойното поле, до дронове с голям обсег за дълбоки удари. Полша „все още не е развила достатъчна вътрешна индустрия или доктрина за масова война с дронове“, на мнение е Чулда.

Полша разполага само с една система против дронове - произведената в страната SKYctrl, която според военни източници на Onet и полска военна бележка често не функционира правилно и не успява да открие приближаващи дронове. Тъй като системата защитава и полските въздушни бази, това прави полския въздушен флот F-16 и скоро бъдещите самолети F-35 уязвими за руски дронове, твърди информационната агенция. 

Руски дронове и ракети многократно нарушаваха полското въздушно пространство по време на пълномащабната война и доколкото е известно, нито един не е бил свален. Два дрона влязоха в Полша в нощта на 3 септември, като Варшава заяви, че не са били свалени, защото не представляват опасност. Най-скорошният случай е от вчера, когато Полша прихвана и свали "няколко" дрона, нарушили нейното въздушно пространство.

Няколко означават 4 от общо 19 нарушения на полското въздушно пространство, както показват официални изявления. 

Кампании за набиране на персонал

Усилията за изграждане на масивна армия също се сблъскаха с препятствия. Въпреки инициативи като Силите за териториална отбрана, кампанията за набиране на персонал се забави. Около 16 000 нови попълнения се присъединиха към армията през 2023 г. и само 10 000 до средата на 2024 г., според анализа на TVP.

Войната между Русия и Украйна подчерта значението на труда. Въпреки че Украйна има приблизително 800 000-900 000 войници – число, което засенчва всички останали европейски армии – тя е изправена пред недостиг на персонал в лицето на руската армия от 1,5 милиона войници, повече от една трета от които са концентрирани на фронтовата линия в Украйна.

„Войната в Украйна показва, наред с други неща, че трябва да има ефективна система за заместване на войниците, които са на фронта“, казва Чулда. „Все още не сме създали такава система, включително обучение на персонал за нуждите на резервната система“, добавя експертът, отхвърляйки изявлението на Туск за националното военно обучение като „популизъм за нуждите на момента“.

Други слабости пред лицето на потенциален конфликт с Русия включват кибер и космическо разузнаване, липсата на местни възможности за производство на артилерийски боеприпаси, системата за гражданска защита и логистиката, отбелязва Чулда.

Гражданска защита

По-рано тази година полското правителство прие нова програма за укрепване на гражданската защита през 2025-2026 г., като в тазгодишния бюджет бяха предвидени 16 милиарда злоти (4,4 милиарда долара) за тази цел.

„Полша бързо разшири армията си, но осигуряването на запаси от боеприпаси, ремонтни съоръжения и сигурни вериги за доставки за продължителен конфликт все още не е достатъчно разгледано“, казва Чулда.

През март ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Полша Дариуш Луковски предупреди, че полските военни разполагат с достатъчно провизии, за да издържат на вражеска атака до две седмици, преди да пристигнат подкрепления от НАТО - твърдение, което полското Министерство на отбраната по-късно отрече като „скандално“.

Този кратък период от време контрастира рязко с трите години и половина изтощителна война в Украйна, където обширните и постоянни доставки на боеприпаси, като артилерийски снаряди, се оказаха от съществено значение за Киев. Полските войници все още не са получили модерно оборудване, казва Чулда, добавяйки:

„От 2022 г. насам много хора в Полша се смеят на лошото оборудване на руските войници, но, за съжаление, в нашия случай ситуацията би била подобна.“

Въпреки това, Полша и други съюзници от НАТО полагат видими усилия да се поучат от войната в Украйна. През юли Министерството на отбраната на Полша обяви „революция“ в способностите на страната за безпилотни летателни апарати, като отпусна 200 милиона злоти (55 милиона долара) за закупуване на дронове тази година. Сумата може да бъде удвоена, ако местната индустрия е готова да достави, казаха официални лица. През февруари в полския град Бидгошч беше открит и нов Съвместен център за анализ, обучение и образование НАТО-Украйна (JATEC), за да се споделя военен опит със съюзническите армии.

„Страните от НАТО следят отблизо как Русия се бори в Украйна“, казва Пьотр Шимански, анализатор по отбрана в Центъра за източни изследвания във Варшава.

Полша се е фокусирала върху разработването на възможности за атака на далечни разстояния, като например американската ракета JASSM или европейската програма Long-Range Strike Approach, както и върху „маневрена война за избягване на окопи“, казва експертът.

По подобен начин Чулда отбелязва, че инвестициите в съвременни танкове, артилерия с голям обсег, противоракетна отбрана и самолети F-35 отразяват поуките, извлечени от Украйна, например „за важността на прецизните удари и въздушното превъзходство“. Освен това Шимански предупреждава, че Полша и Украйна са трудни за сравнение, тъй като потенциална полско-руска война би била коренно различен конфликт от този в Украйна.

„Военната доктрина на Полша е оформена от различни фактори от украинския опит“, казва той. „Като държава-членка на НАТО, ние наблягаме на съюзническите операции и оперативната съвместимост и Полша би се радвала на въздушно превъзходство поради господството на алианса в тази област."

Но въпреки че Варшава е предприела стъпки за справяне с някои от слабостите, от изграждане на резерви до укрепване на гражданската защита, Чулда предупреждава, че решенията се прилагат твърде бавно, възпрепятствани от консервативни нагласи и правни ограничения.

„Без всеобхватни реформи, полските въоръжени сили рискуват да бъдат модерни на хартия, но по-малко ефективни на практика по време на мащабна война.“