Как кризата ни катапултира в бъдещето?

Дали финансовата криза донесе големи промени? Това бе моят въпрос на годишната среща на Световния икономически форум в Давос миналата седмица, пише в коментар за Financial Times Мартин Улф, който бе обявен от списание Foreign Policy за един от най-влиятелните мислители през 2010 г.

Отговорът, който получих, бе положителен. Преди всичко финансовата криза ускори идването на нашето бъдеще.

Минали са три години и половина, откакто финансовата криза започна, и малко повече от две години от нейния най-лош момент. Боб Даймънд, главният изпълнителен директор на Barclays, благодари от името на финансовия сектор в Давос на правителствата за спасяването. Сега вече преобладава предпазливият оптимизъм. Според Международния валутен фонд световната икономика е нараснала с 5% през 2010 по паритет на покупателната способност (ППС) и с 3,9 на сто по пазарни валутни курсове. Това контрастира със спад от 0,6% и 2,1% съответно през 2009 година. МВФ очаква растежът да се забави слабо до 4,4 на сто на ППС и 3,5 на сто по пазарни валутни курсове през 2011 г. Оптимизмът продължава да властва.

Докато кризата избледнява в паметта, как ще оценят историците нейното наследство? Журналистите не разполагат с лукса на времето, така че ще дам своите предположения, като започна с възможните обрати в някои основни тенденции, пише авторът.

Кризата не прерасна в депресия, нито стана началото на края на капитализма. Тя обаче доведе до затягане на финансовата регулация, особено при банките, въпреки че това се случи със съществуващата интелектуална и институционална рамка. След три десетилетия на дерегулация движението е в обратна посока, макар и не без съпротива от банковия сектор.

Кризата също даде начало на цикъл на намаляване на задлъжнялостта в частния сектор на страните с високи доходи. Съотношението на брутния частен дълг в САЩ към брутния вътрешен продукт нарасна от 123% през 1981 г. до 293% през 2009 година. До третото тримесечие на миналата година съотношението намаля до 263 на сто. Финансовият сектор поведе и в двата случая: брутният финансов дълг в сектора се повиши от 22% от БВП през 1981 г. до 119% през 2008 година. Той е намалял до 98 на сто през третото тримесечие на 2010 година. Задлъжнялостта вероятно ще продължи да пада. Дори и това да не стане, друг такъв период на растяща задлъжнялост изглежда немислим.

В краткосрочен план кризата доведе и до обрат в глобалните дисбаланси. МВФ очаква частично връщане назад, макар и размерът на дисбалансите да не се върне на нивата си отпреди кризата. Една специфична черта на тези дисбаланси - натрупването на резерви в чуждестранна валута, по-специално от страна на Китай, не се е променила: от февруари 2009 г. до октомври 2010 г. валутните резерви се увеличават с 2 трлн. долара в световен мащаб, като на Китай се падат 849 млрд. долара. Това е опасно за икономиката.

Кризата разкри уязвимостта на еврозоната към прекомерното натрупване на дълг в частния и публичния сектор, причинено от излишъка от спестявания, вложени в лоши инвестиции чрез недостатъчно добре капитализирани финансови институции. Управлението на процеса на намаляване на задлъжнялостта ще бъде много трудно, особено без вътрешна гъвкавост на валутния курс.

Сега нека погледнем тенденциите, за които кризата бе далеч повече от ускорител.

Най-очевидната промяна е фискална. Всеки добре информиран човек знае, че застаряването ще причини трудности във фискалния сектор на страните с високи доходи, тъй като разходите нарастват, а растежът се забавя. Кризата тласна този процес с десетилетие напред. Според МВФ нетният дълг на седемте най-големи икономики с високи доходи ще скочи от 52% от БВП през 2007 г. до 90 на сто през 2015 г. Това не означава хиперинфлация или фалити, но управлението на публичните финанси ще води политиката в обозримо бъдеще. Това ще бъде труден опит.

Точно толкова важна е ускорената промяна в световния икономически баланс. Ако БВП на една страна се фиксира на 100 през 2005 г., той се е повишил до 105 в САЩ през 2010, 104 в еврозоната и 102 в Япония и Великобритания. Но в Бразилия е 125, в Индия е 147, а в Китай е 169. "Криза? Каква криза?“, трябва да е реакцията в Китай и Индия.

Според МВФ делът на развитите икономики в световния БВП по ППС е 63% през 2000 година. Той пада на 56% през 2007 г. в навечерието на кризата и до 53% миналата година, като се очаква да се понижи и под 50% през 2013 година. В същото време Китай и Индия ще увеличават своя дял, като растежът им ще е придружен от растящ натиск върху природните ресурси, който може само да става по-голям.

Това, което кризата ускори още по-рязко, е промяната в отношението към Запада и към САЩ в частност. Както някои анализатори отбелязват, азиатците вече не уважават Запада заради неговата компетентност, която бе компрометирана от несполуките във военната, а след това и във финансовата област. Заедно с промяната на отношението се промени и отговорността. Преминаването от Г-7 и Г-8 към Г-20 в разгара на кризата символизира тази трансформация. Това щеше да се случи така или иначе. Но промяната настъпи много по-бързо като пряк резултат от кризата.

Това, което ме порази повече в Давос, е несигурността, подчертава Улф. След дълга частна дискусия дали САЩ ще могат да избегнат съдбата на Япония стана ясно, че повечето хора смятат това за немислимо. И все пак, през 1993 г. малцина очакваха влошаването на Япония да продължи. Как ще се извърши намаляването на задлъжнялостта в частния сектор без агония не е ясно. Шансът за нова икономическа слабост е по-голям. По-голям е и този за финансови сътресения, може би в отговор на фискалните проблеми. Настроението за еврозоната е по-оптимистично, но как валутният блок ще излезе от затрудненото си положение не е ясно. Европейските лидери определиха целта: оцеляването на еврозоната. Дали и как ще го постигнат на този етап не е известно.

Фактът, че кризата катапултира света в неговото бъдеще, създава огромна несигурност. Тя произтича и от това, че Китай няма ясен план за световната икономическа и политическа система. При условие обаче, че Китай е в състояние да поддържа бързия си растеж, този колос ще трябва да развие собствени идеи за това съвсем скоро. След като спечели своето величие, страната волю-неволю ще трябва да поеме след края на кризата и отговорността, която й е възложена.

Кризата не се оказа голям повратен момент, поне досега. Но не можем да заключим, че е с малка значимост, защото донесе някои трансформации, много ускорение на предишни тенденции и най-вече голяма несигурност, която се запазва занапред.

Още анализи от Investor.bg