IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Гръцката рецесия и нейните "конкуренти"

Историята помни и по-тежки кризи от тази в южната ни съседка

Жена минава покрай затворен банков клон в Атина. Снимка: Reuters

Жена минава покрай затворен банков клон в Атина. Снимка: Reuters

Окаяното състояние на гръцката икономика кара немалко анализатори да определят ситуацията като безнадеждна. Самият финансов министър в сянка Нотис Митаракис посочва, че се очаква 2013 година да бъде 6-ата поред с рецесия в Гърция. „Не мисля, че в съвременната история на човечеството има друг документиран случай страна да бъде в рецесия цели 6 години поред”.

Експертите имат различни трактовки на определението „рецесия”, но най-често за подобно състояние на икономиката се говори, когато са налице две поредни тримесечия на отрицателен растеж (спад в БВП).

Като се вземе предвид и липсата на достатъчно надеждни данни, трудно може да се каже къде и колко дълго е продължила най-дългата рецесия. Но има някои изразителни примери, събрани от BBC.

Голямата депресия е споменавана доста често, когато става въпрос за ситуацията в глобалната икономика в последните години. Американското бюро за икономически анализи започва системното събиране на данни за БВП през 1930 г. или година след краха на Уолстрийт. Според информацията на въпросното бюро Голямата депресия (рецесия) продължава 4 години поред, като БВП пада с близо 1/3.

Свиването на икономиката във въпросния период е по-тежко в сравнение с настоящото в Гърция – 29 срещу 16 процента, което прави двете рецесии несравними. И все пак, ако се погледне само частният сектор в Съединените щати тогава и Гърция сега може да се говори за съпоставимост. Но по отношение на публичния сектор това е невъзможно, защото в съвременна Гърция той е много по-голям в сравнение с американския от 30-те години на 20 век.

По-дълго „пропадане” в Съединените щати изстрадват още преди Голямата депресия. През 70-те години на 19 век страната е ударена от Дългата депресия.

Тези трудни времена се следствие на финансовата паника в Европа по онова време и водят до фалит на банката Jay Cooke & Company. Проучванията показват, че рецесията е продължила общо 65 месеца в периода октомври 1873 – март 1879 година. Което е с 22 месеца повече в сравнение с Голямата депресия. Негативният ефект върху икономическия растеж обаче е бил не чак толкова силен, колкото в годините преди началото на Втората световна война.

Един от най-продължителните икономически сривове в близкото минало е регистриран в Таджикистан. Според Световната банка от 1989 година там има 9 поредни години на отрицателен растеж. В този период страната минава през гражданска война, хуманитарна криза и дълъг и продължителен преход към пазарна икономика.

Основният проблем е, че от всички 15 съветски републики Таджикистан е най-силно зависим от Москва, що се отнася до директния трансфер на ресурси. Така с независимостта през 1991 година идва и директен спад на БВП с 50% само за една нощ. Поне половината икономика на страната е свързана с черния пазар, като Таджикистан е най-зависимата от изпращани от емигранти пари икономика в света.

Най-старата африканска република е в рецесия цели 17 години между 1980 до 1997 година. За Либерия периодът на нестабилност и икономически хаос настъпва с военния преврат, извършен от Самюел Доу.

Диктаторът не се притеснява да пренасочва огромни суми към армията, която гарантира властта му. Възползвайки се от подкрепата на Съединените щати заради позицията си на антикомунист, Доу без никакви скрупули вкарва държавни пари директно в личните си банкови сметки.

Негативен ефект върху икономиката на Либерия оказва и глобалният колапс в производството на стомана в началото на 80-те, който води до драстично намаляване на търсенето на желязна руда. А износът на този вид руда е основно перо в бюджета на африканската страна.

За много икономисти рецесията е „постоянно отклонение“ от пълната заетост и икономическия растеж. Една развита икономика би трябвало да расте с около 1.8-1.9% годишно и на тази база растеж от 1% за дълъг период от време може да се счита за рецесия.

Класически пример за това тълкувание е Великобритания в периода между Първата и Втората световна война. Свиването на икономиката на Острова се усеща особено силно в началото на 20-те години на 20 век и реално пълното възстановяване идва едва след края на войната.

Швейцария отбелязва изключително бавен икономически растеж от 90-те години насам, но проблемите са замаскирани от пълната заетост, коментират специалисти.

В Испания и Италия подобна тенденция се забелязва от 2000 година насам, но притеснителното при тези две държави е, че безработицата достигна изключително високи нива.

Ако погледнем назад във времето, още преди глобализацията и Индустриалната революция, ще видим, че рецесиите са били много по-тежки, отколкото сега.

Ирландският глад от средата на 19 век има разрушителен ефект. Жертвите на беднотията и тоталния икономически срив (причинен най-вече от болест по картофите, които са основен поминък за местното население) са близо 1 милион души или около 1/3 от населението на острова. Някои анализатори посочват, че Ирландия така и не е съумяла да се възстанови напълно.

Икономиката в цяла Европа преминава през един от най-трудните си периоди при поемането на удара на Черната епидемия – опустошителна епидемия, преминала през по-голямата част от Стария континент между 1347 г. и 1351 г. и взела живота на от 30 до 60% от населението в региона. Процесът на възстановяване отнема няколко века.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата