Вашингтон готви нова роля за Германия

Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен съобщи тези дни, че Берлин се кани за пръв път от 1990 г. да увеличи личния състав на въоръжените си сили - от 185 хил. в момента на 200 хил. души. Същевременно се предвижда до 2023 г. броят на цивилните специалисти в Бундесвера да нарасне от 56 хил. на 60 хиляди.

 

Изявлението на Фон дер Лайен не влиза в противоречие с Московския договор от 1990 г., ограничил състава на Бундесвера до 370 хил. души. Има нещо по-интересно. Стъпките на Германия във военната сфера звучат в унисон с инициативи на САЩ.

 

Още през април президентът Барак Обама говори в Хановер пред лидерите на водещите страни в НАТО и прикани канцлерката Ангела Меркел да разшири участието на Бундесвера в ротацията на частите, които пактът ще разположи по източния си фланг - в балтийските страни, Полша и Румъния. Вашингтон разчита Германия и Великобритания да предоставят за целта войници и бойна техника.

 

Всичко това се вписва в общия контекст на американско-германските отношения, формиран през последните три години. На Мюнхенската конференция от 2014 г. федералният президент Йоахим Гаук заяви, че "Германия играе нова роля в света".

 

"И точно когато САЩ не могат да дават все повече и повече, Германия и европейските й партньори трябва сами да поемат по-голяма отговорност за сигурността си", посочи той. Планове да засилят "интернационалната роля" на Германия споделиха тогава федералните министри на отбраната и на външните работи. Инициативите им бяха подкрепени от държавния секретар на САЩ Джон Кери и от тогавашния шеф на Пентагона Чък Хейгъл, отправили призив за "трансатлантически ренесанс".

 

Украинската криза потвърди силното взаимодействие между САЩ и Германия - от съвместното въвеждане на санкции срещу Русия до подкрепата на Белия дом за действията на Меркел в рамките на "нормандската четворка". По време на сирийския конфликт Берлин отказа освен това да сътрудничи с Русия за въздушни удари по позиции на "Ислямска държава".

 

На Уелската лидерска среща на НАТО през септември 2014 г. Германия застана зад проекта алиансът да разшири военното си присъствие в редица източноевропейски страни членки. Кабинетът на Меркел подкрепя и американския проект "Трансатлантическо партньорство", включващ създаване на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ. Общо погледнато, Берлин е готов да поеме ролята на ключов младши партньор на Вашингтон в Европа.

 

Шефът на Пентагона Аштън Картър поиска Сенатът да увеличи на 3,4 милиарда долара отбранителните разходи за "възпиране на Русия" през 2017 финансова година. Концептуалните основи на новата стратегия за възпиране на Русия обаче бяха положени през 2013 г.

 

Водещи аналитични центрове в САЩ публикуваха тогава трудове, в които приканиха част от дейностите за възпиране на Китай и на Русия да бъдат прехвърлени на американски партньори в съответния регион. В първия случай като такива се разглеждаха Австралия, Нова Зеландия, Филипините, Виетнам и Япония.

 

Във втория - страните от Източна Европа и от Скандинавия, Турция и Германия. Оттогава американската дипломация подкрепя стъпките, засилващи военния потенциал на Япония и на Германия. Първата страна получи правото да използва свои войски извън пределите на Японския архипелаг, втората - да повиши мощта на своите въоръжени сили и да присъства в страни от Източна Европа в рамките на общата стратегия на НАТО.

 

Този курс срещна разбиране в Берлин. Германският елит включва две условни партии. Едната смята, че Германия трябва да се превърне в световна сила. Това бе партията на канцлерите Хелмут Кол и Герхард Шрьодер, които разбираха, че такъв подход изисква приятелство с Русия. Германия и до днес е страна с ограничен суверенитет. Те искаха да бъде преразгледан Московският договор от 1990 г., което няма как да стане без добри отношения с Руската федерация.

 

Има обаче и друга партия, според която за Германия са приоритетни стопанското усвояване на Източна Европа, сътрудничеството с Полша, Балтика и Украйна. (Любопитно е, че границата на "Източното партньорство" почти повтаря границата на германската експанзия в източна посока, очертана от Бресткия мир през 1918 г.) Тази партия обективно води нещата към конфликт с Русия и Меркел е неин ярък представител. Но действайки заедно с Прибалтика, Полша и Украйна, Германия превръща себе си в още една антируска страна от Източна Европа. Такава Германия би станала естествен лидер на възраждания от американската дипломация антируски "санитарен кордон" в Източна Европа.

 

Рухването на руско-германското партньорство бе осезаем удар за Москва. В течение на 20 години виждахме в Германия не само ключов европейски партньор и посредник във взаимодействието със САЩ. Москва хранеше силни (макар и невинаги ясно формулирани) надежди Германия да се възроди на антиамериканска основа като велика сила или поне като противовес на САЩ.

 

Москва приветства и претенциите на Берлин да бъде локомотив на европейската интеграция, както и все по-активната германска дипломация в Близкия изток. Още по-големи симпатии будеха в Русия съгласуваните усилия на Берлин и Париж, заявката им да формират система за "европейска сигурност" без участието на големите атлантически сили - Великобритания и САЩ.

 

Тези надежди се подхранваха от паралели с историята на германското обединение. Оттеглянето на Русия от Европа след Кримската война осигури на Прусия предимство и с подкрепата на Александър Втори тя създаде Германската империя. Русия на свой ред получи възможността да използва в играта си противоречията между Германия, от една страна, Великобритания и Франция - от друга.

 

Естествено не ставаше дума да се повторят събитията от 60-те години на 19-и век. Руско-германското партньорство обаче се градеше като алтернатива на НАТО (в разширен план - на американското присъствие в Европа), което сочеше, че Кремъл иска да вижда в Германия силов център, конкурентен на САЩ.

 

Трансформирането на Германия в опора, осигуряваща възпиране на Русия, затваря този прозорец от възможности за руската дипломация. Затваря обаче и за Берлин перспективата да засили политическото си влияние, тъй като ФРГ се разтваря в обновеното трансатлантическо партньорство. Кабинетът на Меркел смята тези жертви за оправдани, но ще ги приеме ли и бъдещото германско правителство, което рано или късно предстои да го смени?

 

/БТА/