Китай намали днес целта си за икономическия растеж за 2017 г., отчитайки увеличаването на китайския дълг и мрачната световната икономическа ситуация. Комунистическият режим обаче има намерение да стабилизира икономическата активност преди важни политически промени през есента, отбелязва Франс прес.
Очакваме растеж от около 6,5 процента, дори ако се стараем да постигнем повече, заяви днес китайският премиер Ли Къцян пред близо 3000-те членове на Общокитайското събрание на народните представители.
Пекин ревизира амбициите си, след като през 2016 г. обяви цели за растеж между 6,5 и 7 процента. БВП на втората икономика в света в крайна сметка достигна 6,7 процента, което е най-лошото представяне за Китай за последните 26 години.
При откриването на сесията на парламента Ли Къцян изброи сериозните трудности пред китайската икономика и плановете за икономически реформи.
Премиерът отчете, че световната икономика е в застой и изброи опасностите, надвиснали над китайската икономика, а именно дълг, надвишаващ 270 процента от БВП, покачване на съмнителните кредити на предприятията и възход на нерегулираните "сенчести финанси".
Намалявайки значително стойността на кредита от 2014 г., Пекин искаше да стимулира икономическата активност, но огромните ликвидности подхраниха преди всичко спекулацията и доведоха до образно казано образуването на огромен балон в сектора на недвижимите имоти, който сега властите се опитват да раздуят. Това призна премиерът Ли Къцян.
Но той побърза да успокои депутатите, че основите на китайската икономика са здрави, че Китай е способен да овладява системно рисковете и припомни, че намаляването и изплащането на дълговете на предприятията, основно държавните, е приоритет за китайските управляващи.
Банките - които затварят врати за частните фирми, за да привилегироват държавните компании и спекулативните инвестиции -трябва да се съсредоточат върху финансирането на реалната икономика, каза Ли. Той обеща опростяване на административните процедури в икономическия сектор и прозрачна и по-справедлива фискална среда.
Според анализатори намаляването на целта за растеж на икономиката оставя пространство за продължаване на структурните реформи, особено тези, визиращи онези огромни компании, които са зле управлявани, както и онези структури в държавния сектор, които са наричани образно казано "зомбита".
Страната ще намали годишния си капацитет във въгледобивния сектор със 150 милиона тона. До 2020 г. целта е намалението да е от 800 милиона тона, каза Ли. Той подчерта, че правителството ще води безпощадна война, за да върне "синьото небе" над Китай, визирайки смога в китайските мегаполиси.
Въгледобивната индустрия осигурява все още около 60 процента от китайското електричество, което пък подхранва замърсяването на въздуха в мегаполисите. Премиерът съобщи също така, че Пекин ще инвестира тази година сума, равняваща се на 355 милиарда евро, в железопътни проекти, магистрали и водни трасета.
Според наблюдатели премиерът иска да спазва традиционни рецепти за поддържане на икономиката на едно приемливо ниво, като същевременно се придържа към обещанието да редуцира отклоненията във финансовия сектор. Целта на тази стратегия е да се запази стабилността, преди очакваната подмяна през есента на повечето от 7-те членове на Постоянния комитет на Политическото бюро на Китайската комунистическа партия - свърхмогъщ орган на китайския режим.
Същевременно скъсвайки с практиката от миналото, при откриването на заседанието на парламента не бе споменато точното увеличение на бюджета в сферата на отбраната, предаде Асошиейтед прес.
Вчера Фу Ин, говорителката на китайския парламент, каза, че бюджетът на Китай за отбрана за тази година ще бъде увеличен с около 7 процента спрямо 2016 г., предаде Франс прес.
По традиция при откриването на сесията на парламента се представя доклад, в който се споменава процентът, с който ще бъде увеличен бюджетът за отбраната. Този път в доклада, представен в парламента, цифра не се споменаваше, отбелязва АП. (БТА)

Съюзниците на Киев очакват войната с Москва да продължи и през 2027 г.
Световната търговия представлява 35% от въглеродния отпечатък на ЕС през 2023 г.
ЕС и Канада планират широкообхватен съюз за укрепване на партньорството
ГЕРБ обвини финансовото министерство в „манипулиране“ на дефицита за 2025 г.
Европа ще купи от САЩ още системи за противовъздушна отбрана Patriot за Украйна
Опасенията около петрола помрачиха настроенията на повечето борси в Европа
Вучич разпуска парламента и обявява предсрочни избори в Сърбия на 25 октомври
Радев: Президентството трябва да бъде в сигурни ръце
Михаил Миков: Йотова е безспорният фаворит, за гласовете на ГЕРБ ще се борят всички
Китайски делтапланерист е падналият в труднодостъпен планински район
Христо Стоичков с остра декларация за ЦСКА
ЦСКА е на крачка от разрешение за ползване на стадион "Българска армия"
Мбапе отказа да избере между Меси и Кристиано Роналдо за „Златната топка“
Голяма радост в Левски, случи се чудо с камерунец
ЦСКА търси нов треньор: 4 имена са сред вариантите за заместник на Христо Янев
Христо Янев: Приключвам с ЦСКА! Срещу мен се води война и напрежението расте
10 знака, които ангелите пазители ни оставят
3 зодии с голям финансов успех до 22 септември
Изберете листенце и вижте какво ви очаква през есен 2026
Как да лежим при болки в кръста? Най-добрите пози за сън
Дневен хороскоп за 9 септември, сряда
Седмична нумерологична прогноза за 7 – 13 септември
Как възрастта променя отговора към ваксините?
10 причини бебето да заспива трудно вечер
Профилактичният очен преглед при детето – кога, как и защо се провежда?
Психология за родители: Втори клас – защо адаптацията започва отново и как влияе лятната ваканция
Спорт при полиендокринен метаболитен овариален синдром (синдром на поликистозните яйчници)
Носене на бебето – ергономични пози и ползи за развитието
47% у нас убедени: мъжът да има последната дума у дома, в Швеция - 2%
Колко ще струва зимнината тази година?
Всяко второ бебе в България се ражда с цезарово сечение
Изграждане на нов мост през Страшимирово и Белослав не е решение за Варна
България е сред най-добрите места за живот в света
Румъния ускорява енергийните връзки с България: трансграничният капацитет става приоритет