Financial Times: Либийски пари спасиха българските медици

Компенсационният пакет от 460 милиона долара, който всъщност отмени смъртните присъди на шестте чуждестранни медици в Либия, дойде от самата Либия, а не от Запада, пише днес Financial Times, цитирайки европейски дипломати.

Докато България се опитва да върне обратно в страната медиците, чиито смъртни присъди бяха смекчени на доживотен затвор, европейски дипломати заявиха, че Триполи е осигурил компенсациите за семействата на зарезените с вируса на СПИН деца поради желанието си да подобри отношенията си с останалата част на света.

България се придържа към становището, че не приема прякото компенсиране като възможност, за да не се тълкува като признаване на вина на медиците. Тази кауза бе подкрепена и от Европейския съюз като цяло в интензивните преговори през последните месеци, продължава Financial Times.

Вестникът цитира европейския комисар по външните работи Бенита Фереро-Валднер, която заявява: "Мисля, че и ние от своя страна изпълнихме своята част от сделката - не дадохме големите пари. Те всъщност са от Фондация Кадафи и това са либийски пари".

Но дипломатите добавиха, че България, ЕС и САЩ са направили отделни дарения в помощ на засегнатите деца, болницата в Бенгази и за националната либийска стратегия за борба със СПИН. В рамките на тази стратегия Европейската комисия е отпуснала помощи от общо 2,5 млн. евро от началото на 2005 година и вероятно ще продължи да го прави. Но парите от Фондация Кадафи и от чуждестранната помощ се предоставят чрез специалния международен фонд, учреден за Бенгази, и това е накарало либийски представители да твърдят, че помощта идва от чужбина, обяснява вестникът.

Надяваме се, че медиците ще се върнат в България не след седмици, а след дни, цитира Financial Times мнението на анонимен западен дипломат.

Либия иска да продължи процеса на окончателно скъсване с имиджа на парий. Страната наистина иска да бъде приета в международната общност, подчертава бившият британски посланик в Либия Оливър Майлс.

Dnes.bg припомня, че тази сутрин кметът на Пловдив Иван Чомаков, който е представител на България в международния фонд "Бенгази", обяви пред БНР, че досега на семействата на болните от СПИН деца не са отпускани никакви пари от средствата на фонда.

По думите му те ще бъдат използвани в бъдеще за построяването на болници и подобряване на здравеопазването в Либия.

Чомаков добави, че не знае откъде са изплатени близо 400-те милиона долара компенсации на роднините на заразените деца.

Освобождаването на българските медицински сестри, чиято смъртна присъда бе заменена с доживотен затвор все още не е приключило.

Това заяви европейския комисар по външните работи Бенита Фереро Валднер, цитирана от АФП. Това нещо още не се е случило, все още преговаряме, каза Валднер при пристигането си в Париж за среща с президента Никола Саркози и външният министър Бернер Кушнер.

"Ние имаме план за действие за болницата в Бенгази, където либийските деца бяха заразени със СПИН”, каза още Валднер.

Вчера либийският министър на външните работи Абдел Рахман Шалгам също предупреди, че случаят с медиците все още не е приключил. Според него “остава една важна част от него - да се дадат гаранции за заразените деца”. Бенита Фереро-Валднер подчерта, че средствата за компенсациите на семействата на заразените със СПИН деца, 438, са събрани основно от Фондация Кадафи. ЕС е спомогнал единствено с 2.5 млн.евро модернизацията на болницата в Бенгази. Всяко семейство получи по 1 млн.евро.

Германският всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ също помества днес обширна статия на Хан-Кристиян Рьослер, чиято основна теза е, че случаят с българските медицински сестри е бил реванш за процеса в Локърби, съобщи DW.

Мнозина либийци навремето се почувстваха дълбоко унизени от признаването на вината за атентата над Локърби. Затова спорът около българките предложи на режима в Триполи шанс  да изтика от съзнанието на хората този позор и някои други неприятни признания за вина – например атентата срещу дискотеката Ла Бел. От гледна точка на либийците сега е дошъл мигът и те да действат така, както европейците се отнесоха към тях – карайки ги да плащат на жертвите, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Коментарът на швейцарския „Тагесанцайгер“ от Женева твърди, че Кадафи се нуждае от Запада. Полковникът се надява, американските фирми бързо да се завърнат в страната, в която те едно време създадоха либийската петролна индустрия.

Руският всекидневник “Время новостей” цитира мнението на ръководителя на научния център “Руско-арабски диалог” професор Анатоли Егорин. Според него медицинските сестри са станали “слабото звено”, на което било възможно да се хвърли вината за разрушената система на здравеопазване в Либия. Инициативата за помилване срещу пари принадлежи на Триполи. Професорът е убеден, че Кадафи отдавна би се съгласил на споразумение, но той е принуден да се съобразява с клановете и племенните вождове. “Мнозинството заразени деца са роднини на либийския елит. Сега с парите на фонд “Бенгази” той се откупува от племенните вождове, на които се опира”, подчертава авторът. “Освен това той похарчи много за закриване на делото “Локърби”, така че сега напълно може да заеме позата: аз вече платих, сега вие плащайте”.