Решаващи седмици за Путин: Кремъл е изправен пред съдбоносен избор

Възможно е Путин да бъде принуден да обяви мобилизация.

В Украйна и на Запад все по-често се говори, че сегашните украински удари по руските петролни рафинерии създават условия за край на войната.

Вчера на срещата на върха на НАТО Доналд Тръмп заяви, че украинските атаки срещу руските рафинерии представляват "ескалация, която може да помогне за прекратяването на войната". Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също каза, че "това създава възможност за преговори с цел прекратяване на войната".

Западни медии смятат, че решаващи ще бъдат следващите два месеца – до началото на есента, коментира "Страна.ua"

„До есента Кремъл ще трябва да реши дали да започне есенно-зимно настъпление или да сключи примирие“, пише The Economist.

Като цяло стратегията на Киев и западните му партньори очевидно се основава на предположението, че засилването на украинските удари по руските тилови райони, заплахата от изолиране на Крим и задълбочаващата се криза с горивата ще създадат толкова сериозни проблеми за Кремъл, че той ще бъде принуден или да приеме предложението за примирие по линията на фронта, или в Русия ще започнат вътрешни сътресения, които ще поставят Москва в още по-неизгодна позиция.

Разбира се, и двата сценария не могат да бъдат изключени, но те далеч не са единствените възможни. Едно обаче е сигурно - настоящата ситуация поставя под сериозна заплаха досегашната стратегия на Кремъл за война на изтощение. Тя се основаваше на идеята Русия постепенно, в рамките на една до три години, да постигне победа благодарение на превъзходството си в човешки ресурс и на очакваните икономически трудности в Европа, които биха отслабили подкрепата за Украйна. При това без пълно пренасочване на руската икономика към военни нужди и без нова вълна мобилизация.

Днес именно тази стратегия е изправена пред най-сериозното си изпитание. Основният въпрос е дали Владимир Путин ще успее да овладее възникналите проблеми и да я запази, или ще бъде принуден или коренно да я промени, или да приеме прекратяване на бойните действия по настоящата фронтова линия.

Проблемите се проявяват на няколко равнища.

Икономическият фактор

Първото и най-важно е икономиката. За разлика от Украйна, Русия финансира войната със собствени средства. Затова всеки удар по икономическия ѝ потенциал се отразява пряко върху способността ѝ да продължи военните действия.

Изваждането от строя на петролните рафинерии не означава само неудобства за населението под формата на остър недостиг на горива. То води до преки загуби за икономиката и бюджета, особено ако се наложи увеличен внос на горива. Това застрашава и селскостопанската реколта, което може да повлияе както върху цените, така и върху наличността на хранителни продукти. Освен това под удари попадат и други промишлени и инфраструктурни обекти.

Допълнителен натиск оказва и спадът в цените на петрола след отварянето на Ормузкия проток.

Все пак този фактор не е най-същественият. Първо, както показаха последните дни, кризата в Персийския залив далеч не е приключила и цените могат отново да започнат да растат. Второ, дори при по-продължителен спад Русия разполага с финансови резерви, които могат да бъдат насочени към военните разходи. Трето, при нарастващото търсене на електроенергия, свързано с развитието на изкуствения интелект, енергоносителите трудно могат да останат евтини в дългосрочен план.

Но към настоящия момент поевтиняването на петрола допълнително увеличава натиска върху руския бюджет. Основният проблем обаче остават украинските удари по промишлените предприятия, кризата с горивата и потенциалната заплаха за електроснабдяването и отоплението, ако украинската армия успее да нанася масирани удари по руската енергийна инфраструктура дълбоко във вътрешността на страната.
Обществените настроения

Второто равнище е състоянието на руското общество

От февруари 2022 г. Кремъл се стремеше да поддържа усещането, че войната се води някъде далеч, докато страната живее нормално – заплатите растат, а животът продължава спокойно. До голяма степен това успяваше, с изключение на граничните с Украйна райони.

Кризата с горивата обаче засегна цялата страна. Последиците от войната вече трудно могат да бъдат пренебрегнати дори от онези руснаци, които досега не са обръщали внимание на конфликта. Самите опашки по бензиностанциите могат да се превърнат в център на масово обществено недоволство, подобно на случилото се в навечерието на разпадането на СССР или през февруари 1917 г. Това се наслагва върху вече натрупаното раздразнение заради забраната на Telegram и VPN услугите, различните ограничения и умората от продължителната война.

Опитите на властите да използват украинските удари за консолидиране на обществото под лозунга "Всички срещу врага!" също срещат сериозни трудности.

За значителна част от руснаците е неясно защо войната продължава, след като Киев е готов да я прекрати по сегашната фронтова линия, което на практика би означавало запазване на всички руски териториални придобивки и би могло да бъде представено като победа за Москва. Мнозина не разбират каква допълнителна полза би донесло превземането на Славянск, Краматорск или дори цяла Украйна, ако това струва още хиляди човешки жертви и нови лишения за населението заради недостига на горива и евентуални прекъсвания на електрозахранването в пограничните райони.

От друга страна, сред онези, които подкрепят продължаването на войната, също възникват въпроси: защо победата все още не е постигната, дали военното ръководство действа правилно и защо досега не е използвано ядрено оръжие.

Не е ясно дали всичко това ще доведе до бунтове или вътрешни сътресения, но безспорно представлява едно от най-сериозните предизвикателства пред Владимир Путин, особено с оглед на предстоящите избори за Държавната дума, които Кремъл засега не възнамерява да отменя.

Разделения в елита

Допълнителен рисков фактор е ситуацията сред руските елити.

Част от тях вече са уморени от войната и желаят тя да приключи възможно най-скоро. Друга част, подобно на периода преди бунта на Евгений Пригожин, според автора се стреми да създаде максимални трудности за Путин, за да го принуди към кадрови промени – смяна на министър-председателя и военното командване, а впоследствие и до фактическото му отстраняване от реалната власт.

Ако в обществото започне по-сериозно недоволство, това може значително да отслаби управляемостта на държавата.

Така наречената "партия на мира" сред руските елити като цяло остава лоялна към Путин и може да създава сравнително ограничени проблеми чрез критики зад кулисите.

По-опасна според автора е другата група, свързвана с част от силовите структури и провоенните Telegram канали. Те вече разпространяват тревожни послания за случващото се в страната и поставят под съмнение способността на властите да реагират адекватно на предизвикателствата на войната.

Ако проблемите продължат да се задълбочават, не може да се изключи тази група да предприеме по-активен натиск върху Кремъл с искане за кадрови промени, а при отказ – дори да се стигне до нов опит за бунт.

Любопитно е, че именно представителите на тази условна "партия на смутовете" най-категорично се противопоставят на прекратяване на войната по фронтовата линия и настояват бойните действия да продължат до пълна победа. Според автора това е логично – колкото по-дълга и по-тежка става войната за Русия, толкова по-лесно ще бъде да се разклати вътрешнополитическата ситуация. Обратното, бързият край на конфликта би позволил на Путин по-лесно да стабилизира страната, да преодолее последиците от войната, включително кризата с горивата, и да укрепи властта си.
Ситуацията на фронта

Третият фактор е положението на бойното поле.

Засега проблемите в руския тил не оказват пряко влияние върху фронта, където руските сили продължават настъплението си в няколко направления, макар и с бавни темпове. Не може обаче да се изключи тези трудности да се проявят в бъдеще, особено на южния фронт в Запорожка област, където украинската армия се опитва да засилва натиска върху руските позиции.

Дори ако на фронта не настъпят съществени промени, продължаването на сегашното бавно настъпление също ще представлява проблем за Кремъл. В момента руското ръководство внушава, че украинската армия е на прага на крах и че населението трябва само още малко да изтърпи трудностите с горивата, защото победата е близо.

Ако обаче през следващите месеци руската армия не постигне значителни пробиви, в Русия отново ще започнат да се задават въпросите защо войната продължава, колко дълго страната може да води бойни действия без нова мобилизация и докога ще успява да попълва армията единствено с доброволци.

Русия се намира в най-тежката си ситуация от есента на 2022 г., когато украинското контранастъпление постави Москва под сериозен натиск. Тогава проблемът беше преодолян чрез мобилизация, която компенсира недостига на жива сила на фронта.

Какво ще предприеме Кремъл?

По сигналите, които идват от Москва, може да се съди, че Кремъл засега възнамерява да овладее възникналите проблеми и да запази досегашната стратегия, без да прибягва до нова мобилизация или други крайни мерки.

Основният елемент на този подход е ограничаването на последиците от украинските удари по обекти в руския тил и по логистичните маршрути към Крим. Според публикации в руски военни Telegram канали работата в тази посока вече се активизира, най-вече чрез укрепване на системата за противовъздушна отбрана. Първите резултати се очакват след около месец – месец и половина, тоест към края на лятото.

Ако това се случи, положението на Русия може чувствително да се подобри.

Според автора, ако Путин успее да реши най-опасния за себе си проблем, той ще провали стратегията на противниците си и ще може да продължи войната на изтощение. Това би могло да доведе и до спад на ентусиазма в Украйна и Европа, както и до засилване на вътрешните проблеми в Украйна - обвинения срещу президента Володимир Зеленски в корупция, протести срещу мобилизацията и напрежение в отношенията с европейските партньори, включително Полша.

При подобно развитие, макар и слабо вероятно, може да се появи възможност Доналд Тръмп да се върне към идеята за натиск върху Киев и европейските държави с цел изпълнение на договорености за прекратяване на войната.

Ако кризата не бъде овладяна

Дали обаче Русия действително ще успее да намали броя на украинските удари и да преодолее недостига на горива, остава неизвестно.

Засега това не се случва. Петролните рафинерии продължават да бъдат атакувани, производството на украински дронове нараства с подкрепата на Европа, а не е ясно дали подобни удари изобщо могат да бъдат сведени до минимум.

Месец или месец и половина е дълъг период, през който Русия ще трябва да се справя с недостига на горива. Освен това именно тогава предстоят сезонът на отпуските и жътвената кампания – период на традиционно високо потребление на горива. Това означава, че най-сериозните проблеми могат да възникнат още преди края на лятото.

Дори ако и след този период кризата не бъде преодоляна, това няма непременно да означава, че Русия вече няма да може да води война. Според автора това би означавало, че Путин вече няма да може да я води по досегашния начин.

Тогава пред Кремъл ще останат два основни варианта за продължаване на конфликта.

Първият е рязко затягане на вътрешния режим, без използване на ядрено оръжие. Това би означавало нова мобилизация, допълнителни ограничения за населението, репресии срещу недоволните, въвеждане на елементи на централизирано разпределение на ресурсите – например купони за гориво – и значително намаляване на разходите за граждански нужди.

Под съмнение е доколко подобни мерки биха могли да променят съществено ситуацията, тъй като при господството на безпилотните системи във въздуха дори изпращането на стотици хиляди нови войници не гарантира успех. Освен това, ако ударите по промишлените обекти продължат да се засилват, административните мерки трудно биха предотвратили по-сериозни икономически сътресения.
Вторият сценарий  - рязка ескалация

Вторият вариант е рязка ескалация на конфликта, която може както да допълни първия сценарий, така и да бъде реализирана самостоятелно. Като пример авторът посочва евентуално използване на ядрено оръжие срещу Украйна и/или европейски държави.

И двата сценария според него крият изключително сериозни рискове както за Русия, така и лично за Владимир Путин.

Алтернативата - прекратяване на войната по фронтовата линия

Като алтернатива се посочва прекратяване на бойните действия по сегашната фронтова линия.

Авторът твърди, че въпреки публичните призиви за примирие Киев и европейските държави всъщност разчитат Путин да отхвърли подобно предложение. Според изложената теза това би позволило да бъде засилен натискът върху Русия с надеждата за вътрешна дестабилизация, след което Москва да бъде принудена да приеме значително по-неблагоприятни условия от обикновено прекратяване на огъня.

 Реалната цел не е самото примирие, тъй като то би могло да бъде възприето като победа за Русия – теза, която, по думите му, понякога открито се признава и в Киев.

В същото време, ако Путин изненадващо се съгласи на прекратяване на огъня, при положение че Доналд Тръмп настоява за това, а украинското общество вече е подготвяно за идеята, че основната цел е възможно най-бърз край на войната, Киев и европейските държави трудно биха могли рязко да променят позицията си и да се откажат от примирието – поне до изборите за Конгреса на САЩ.

Засега обаче Путин не приема подобен вариант, въпреки че според автора той носи по-малко рискове от мобилизацията или рязката ескалация.

Авторът смята, че твърденията, че руското общество би възприело подобно решение като предателство, не се основават на реални данни. Според него мнозинството руснаци биха приветствали прекратяването на войната като спасение от мобилизация, недостига на горива и опасността от ядрен конфликт.

Малкото блогъри и обществени фигури, които биха продължили да говорят за „задкулисна сделка“, според автора биха могли лесно да бъдат неутрализирани.

Пред какъв избор е изправен Путин

Според автора причината Путин засега да не избира примирието е надеждата да постигне повече от просто запазване на сегашните териториални придобивки.

Именно до края на лятото – а може би и по-рано – ще стане ясно дали Кремъл ще успее да постигне тези по-амбициозни цели, като продължи досегашната стратегия на война на изтощение без нова мобилизация и без цялостно пренасочване на държавата към военен режим.

Ако това се окаже невъзможно, Путин ще бъде изправен пред избор между три варианта:

нова мобилизация и рязко ограничаване на разходите за граждански нужди;
ескалация на конфликта, включително евентуален ядрен удар или разширяване на войната към Европа;
прекратяване на бойните действия по сегашната фронтова линия.

Засега обаче никой не може с увереност да прогнозира кой от тези варианти би избрал руският президент.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.