Франциск - прогресивният папа с характер, който се отдаде в служба на църквата до последния си дъх

Папа Франциск беше отдаден на църквата буквално до последния си дъх. Въпреки съобщенията, че той ще пропусне честванията за Великден, Франциск се появи на балкона на базиликата "Свети Петър", поздрави вярващите, а след това дори се спря с папамобила си, за да благослови няколко деца. Той беше необикновен папа - скромен, с чувство за хумор и отдаден на човечността. Навярно заради това Франциск си отиде на най-светлия празник за християните - Великден.

Хорхе Марио Берголио стана папа Франциск на 13 март 2013 г., когато беше обявен за 266-ия папа на Римокатолическата църква. Той бе първият от Америка и първият извън Европа от повече от хилядолетие. Като глава на Ватикана той не поддържа никакво лично богатство, живеейки под обета на бедност, но въпреки това ръководи институция със значителни финансови ресурси. Мандатът му пък се характеризира се със смирение и открита подкрепа за бедните и маргинализирани хора по света. Той участва активно в области на политическа дипломация и силно се застъпваше за каузи, свързани с околната среда.

Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г., Хорхе Марио Берголио е най-голямото от пет деца в италианско-аржентинско семейство. Баща му Марио е бил счетоводител, емигрирал от Италия. Преди да се присъедини към семинарията, Берголио получава диплома за химичен техник и за кратко работи в хранително-вкусовата промишленост. Ранните му години също са белязани от работа като охрана в бар и портиер. Той също така е продавал и хот-дози на улицата.

След почти фатално заболяване, което довело до отстраняване на част от белия му дроб, Берголио почувствал по-силно призвание да служи на църквата. И по-точно - на празника на св. апостол Матей папа Франциск открива своето свещеническо призвание. Тогава Берголио, който по онова време на 16 години, поискал да се изповяда. Това се случило на 21 септември 1953 г.

"Беше денят на студентите в Аржентина, който съвпада с деня, в който започва пролетта в южното полукълбо и се празнува с голямо парти. Преди да отида на партито, минах покрай енорията, която посещавах, и намерих свещеник, когото не познавах, и почувствах необходимост да отида да се изповядам. За мен това беше преживяване на среща: намерих Някой, който ме чакаше. Не знам какво се случи, не помня, не знам защо беше там онзи свещеник, когото не познавах, защо изпитах това желание да отида на изповед, но истината е, че Някой ме чакаше. Той ме чакаше отдавна. След изповедта почувствах, че нещо се е променило“, споделя Светият отец.

Той казва, че след тази изповед вече не е бил себе си: „Чух нещо като глас, зов: бях убеден, че трябва да бъда свещеник.“

През 1958 г. той се присъединява към Обществото на Исус, като официално става йезуит, а по-късно получава лицензиат по философия. През годините той преподава литература и психология, преди да завърши богословските си науки и да бъде ръкоположен за свещеник през 1969 г.

Издигне в църковните рангове

Берголио бързо се издигнал в йерархията на Църквата, служейки като йезуитски провинциален началник на Аржентина от 1973 до 1979 г. По-късно той е назначен за помощен епископ на Буенос Айрес през 1992 г., след това за архиепископ през 1998 г. Неговата репутация на смирение и ангажираност към социалната справедливост беше циментирана по време на икономическата криза в Аржентина през 2001 г., когато той дава приоритет на подпомагане на бедните.

През 2001 г. е назначен за кардинал от папа Йоан Павел II. След оставката на папа Бенедикт XVI през февруари 2013 г., Берголио е избран за негов наследник през март, приемайки името Франциск в чест на св. Франциск от Асизи. Според The Catholic Telegraph той е избрал това име поради възхищението си от предаността на светеца към бедните и ангажимента към мира.

Папски мандат и ключови политики

Откакто встъпи в длъжност, папа Франциск възприе по-малко формален подход към лидерството, отказвайки да живее в луксозния Апостолически дворец, вместо това живеейки в Casa Santa Marta, къщата за гости на Ватикана. Появи се и информация, че той се е върнал в пансиона, където е бил отседнал, за да плати сметката си лично, вместо да изпрати помощник.

Избирайки да живее по-просто, папа Франциск наруши традиция, поддържана от папите повече от век.

Обръщайки се към тълпа от десетки хиляди на площад „Свети Петър“ във Ватикана, след избора си от конклава, папа Франциск заяви:

„Както знаете, задължението на конклава беше да назначи епископ на Рим. Струва ми се, че моите братя кардинали са избрали един, който е от далече... Ето ме. Бих искал да ви благодаря за прегръдката ви.“

След като бяха обявени резултатите от папския конклав през 2013 г., президентът на САЩ Барак Обама излезе с изявление относно новия папа: „Като първият папа от Америка, неговият избор също говори за силата и жизнеността на регион, който все повече оформя нашия свят, и заедно с милиони испаноамериканци, тези от нас в Съединените щати споделят радостта от този исторически ден.“

Мандатът му е белязан от стремеж към социална справедливост, икономически реформи, застъпничество за околната среда и междурелигиозен диалог.

Той се застъпва за по-приветлива позиция към ЛГБТК+ лицата, за по-голяма роля на жените в Църквата и категорично се противопоставя на нерегулирания капитализъм на свободния пазар. Понякога тези позиции му навличаха гнева от останалата част от духовното общество, но това не попреци на Франциск да се застъпва за каузите си.

„Ако те приемат Господа и имат добра воля, кой съм аз, за да ги съдя?“

Коментарът му дойде, когато в спонтанен разговор с пресата, той бе попитан възможно ли е да има гей свещеници. Той отговори: „Ако те [гей свещениците] приемат Господ и имат добра воля, кой съм аз, за да ги съдя? Те не трябва да бъдат маргинализирани. Тенденцията [привличането към същия пол] не е проблемът... те са наши братя.“

Фактът, че папа Франциск направи подобен коментар – и използва думата „гей“ на английски – беше радикален и помогна да се задвижат значителни разговори в енориите и епархиите относно равенството на ЛГБТК+ и до днес. Коментарът му зададе тона и подхода към говоренето по проблемите на ЛГБТК+ извън либерално-консервативната ос.

В разкриващо интервю за италианско йезуитско издание, наречено La Civiltà Cattolica, папата обясни, че религиозният диалог трябва да бъде по-широк по обхват, а не просто да се фокусира върху въпроси като хомосексуалността и абортите.

„Трябва да намерим нов баланс; в противен случай дори моралната сграда на църквата вероятно ще падне като къща от карти, губейки свежестта и аромата на Евангелието“, каза папата. "Предложението на Евангелието трябва да бъде по-просто, дълбоко, лъчезарно. Именно от това предложение произлизат моралните последици."

Въпреки че не вярва, че жените трябва да бъдат ръкополагани като свещеници, Франциск смята жените за съществена част от църквата.

„Женският гений е необходим навсякъде, където вземаме важни решения“, каза той.

Папата също така продължи да представя по-приемливо отношение към хомосексуалността от предишните понтифи, като каза, че „Бог в творението ни е освободил: не е възможно да се намесим духовно в живота на човек.“

В началото на декември 2013 г. папа Франциск отправи „апостолическо увещание“ - обръщение, призоваващо за големи промени в Католическата църква, включително преосмисляне на дългогодишни, но остарели обичаи. „

Предпочитам Църква, която е наранена, наранена и мръсна, защото е била на улицата, вместо Църква, която е нездрава от това, че е затворена и се вкопчва в собствената си сигурност“, каза той. „Не искам Църква да се занимава с това да бъде в центъра и след това да бъде уловена в мрежа от мании и процедури.“

На дипломатическия фронт Франциск изигра ключова роля за възстановяването на отношенията между САЩ и Куба и непрекъснато е призовавал нациите да действат срещу изменението на климата. Неговата енциклика Laudato Si' призовава за глобални действия по проблемите на околната среда. Той се моли за прекратяване на войната в Сирия и редовно критикува продължаващата война в Украйна.

Интерсно е, че папата не отрича напълно "Теорията за големия взрив", при създаването на света. В интервю той заявява:

„Големият взрив, който днес смятаме за произхода на света, не противоречи на намесата на божествения създател, а по-скоро го изисква.“

Той също така каза, че еволюцията „не е в противоречие с идеята за сътворението“.

През септември 2015 г. папа Франциск продължи да разбунва статуквото в Католическата църква, когато обяви, че на свещениците по света ще бъде позволено да простят „греха на аборта“ по време на „година на милостта“, която започна на 8 декември 2015 г. и завърши на 20 ноември 2016 г. Папата написа за този акт на състрадание в писмо, заявявайки:

„Мисля по-специално за всички жени, които са прибягвали до аборт. Наясно съм с натиска, който ги е довел до това решение. Знам, че това е екзистенциално и морално изпитание. Срещал съм толкова много жени, които носят в сърцето си белега от това мъчително и болезнено решение. Случилото се е дълбоко несправедливо, но само разбирането на истината за това може да позволи на човек да не губи надежда."

Папа с харкер: вино, футбол и бягство от Ватикана

Освен религиозните си задължения, папа Франциск е известен с любовта си към виното, страст, наследена от дядо му, който е бил винопроизводител в Италия. Той често се позовава на библейската история за Исус, който превръща водата във вино в своите проповеди. Според MSNBC папата също се наслаждава на еспресо и аржентински чай (мате).

Добре известна е и любовта му към футбола. Той е пламенен привърженик на Сан Лоренцо, един от най-известните футболни клубове в Аржентина.

Във Ватикана има уникална изложба, отразяваща именно тази любов. Малка витрина, разположена във Ватиканския музей, съхранява някои от най-значимите футболни сувенири, които е получавал, включително фланелки, подписани от легенди като Меси и Марадона, членската му карта на Сан Лоренцо, трофеи и снимки.

Интересното е, че той не е гледал телевизия от 1990 г., решение, което е взел, за да запази фокуса върху вярата си. И все пак, папата понякога е бил и непослушен. Още в началото на мандата му швейцарските гвардейци потвърдиха, че папата е излязъл през нощта, облечен като обикновен свещеник, за да се срещне с бездомни мъже и жени. Това обаче не е било необичайно за него. Той се е държал по подобен начин в предишния си престой като архиепископ на Буенос Айрес.

19 ноември 2022 г. беше един от онези редки случаи, когато папа Франциск напусна Ватикана без официална програма. Причината? Семейна среща в Асти, италианския град, където живее братовчедка му Даниела ди Тиглионе, която празнуваше 90-ия си рожден ден. По този повод папа Франциск успя да се наслади на любимото си ястие: Bagna Cauda, типично ястие от Пиемонт, приготвено с аншоа, масло и чесън и използвано като сос за зеленчуци.

Друг интересен факт е, че преди да бъде ръкоположен за свещеник, особено през младостта си, папа Франциск се наслаждава на тангото, един от най-емблематичните танци на Аржентина. Харесва и милонгата, друг типичен танц от родината му.

„Човек на думата си“

"Папа Франциск: Човек на думата" дебютира на филмовия фестивал в Кан през 2018 г. Документалният филм, написан и режисиран от Вим Вендерс, показва „работата на папата за реформи и неговите отговори на днешните глобални въпроси от смъртта, социалната справедливост, имиграцията, екологията, неравенството в богатството, материализма и ролята на семейството“. Копродукция с Ватикана, филмът също така проследява папата по време на пътуванията му по света до места като Световния център за възпоменание на Холокоста в Йерусалим и Кота нула до Светите земи и Африка.

Молитвата на Франциск за добро чувство за хумор

На няколко пъти папа Франциск похвали доброто чувство за хумор и подчерта, че тъгата не е християнско настроение. Той дори стигна толкова далеч, че каза, че „отличителният белег на християнина“ е радостта, а не да бъдеш намусен.

За да бъде в добро настроение, той казва молитва от Свети Томас Мор всеки ден. Молитва, която е споменавал в многобройни публични изяви: