Възходът на руската африканска империя

Африка вече не е периферна арена – тя се превръща в централна платформа за глобалната стратегия на Москва. Докато президентът Доналд Тръмп търси пробив с Путин по въпроса за Украйна, Кремъл забавя - и печели другаде. Докато Вашингтон остава погълнат от Източна Европа, Москва разширява обхвата си в Африка, натискайки стабилно към атлантическото крайбрежие. Работейки под радара, Русия изгражда военни постове , осигурява споразумения за отбрана и измества регионалния баланс от Червено море към Западна Африка, пише за The National Interest Зинеб Рибуа, научен сътрудник и програмен мениджър в Центъра за мир и сигурност в Близкия изток към института Хъдсън.

Ако администрацията на Тръмп не успее да отговори , Кремъл ще заключи друга стратегическа опора на южния фланг на НАТО. И няма да е сама: Русия задълбочава координацията с Китай и Иран, образувайки враждебна ос, която има за цел да оспори господството на Запада на множество театри – земя, море, въздух и ефир.

Оттеглянето на САЩ от Нигер – след експулсирането на Франция от Сенегал, Мали и Буркина Фасо – бележи срива на западните опорни точки в Сахел. Докато Западът отстъпва, Русия бързо запълва вакуума, внедрява се в структурите за сигурност и разширява влиянието си извън границите си. И това не е само политическо влияние – Русия е най-големият доставчик на оръжия в Африка , като представлява 40 процента от вноса на оръжие на континента.

Това не е обикновен опортюнизъм – това е асиметричната война на Путин в действие. Въоръжавайки хунти, подкрепяйки преврати и използвайки хаоса, Москва завладява вакуума на властта, оставен от Запада. На среща на върха в Сочи миналия ноември Пути обеща : „Нашата страна ще продължи да оказва пълна подкрепа на нашите африкански приятели.“

Нарастващото влияние на Москва в Буркина Фасо, Мали и Нигер – новосформираният Алианс на държавите от Сахел (AES) – сигнализира за ясна траектория. Между 2020 г. и 2023 г. военните хунти в тези страни завзеха властта чрез подкрепяни от Русия преврати, прекратявайки военните и дипломатически връзки с регионалните съюзници, Франция и Съединените щати. Сега те задълбочават сътрудничеството в областта на сигурността под ръководството на Москва. Съвместна сила от 5000 войници от Нигер, Буркина Фасо и Мали ще се разположи в централната част на Сахел, засилвайки руското влияние, като същевременно отстранява подкрепяните от Запада структури за сигурност.

Но Русия не просто подкрепя тези режими – тя пренастройва архитектурата за сигурност на Африка чрез своята сенчеста наемническа корпорация Wagner PMC. Повече от паравоенна група, Вагнер е стратегическо оръжие за вграждане в силите за сигурност и прекрояване на баланса на силите в региона. Предоставяйки военна помощ и дипломатическо прикритие, Москва се превръща в гръбнака на тяхното оцеляване, осигурявайки дългосрочен контрол върху бъдещето на региона.

Сега Москва разширява тази стратегия отвъд Сахел до атлантическото крайбрежие. В Мавритания посещението на външния министър Сергей Лавров през 2023 г. беше част от по-широк руски дипломатически натиск. Въпреки че мавританското правителство потвърди ангажимента си към международното право, то също така изрази, че „разбира“ опасенията на Русия за сигурността – доказателство, че наративът на Москва набира сила.

В Екваториална Гвинея Русия възприе по-директен подход. Доклади от ноември 2024 г. показват, че Москва е разположила до 200 войници , за да защити режима на президента Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Това следва познатия модел на Русия: предлагайте защита на режима в замяна на дългосрочно влияние. Екваториална Гвинея, със своите петролни богатства и стратегическо местоположение покрай Гвинейския залив, осигурява на Русия опора в район, исторически доминиран от западните сили.

Тази промяна облагодетелства Русия по три важни начина. Първо, принуждава съседни държави като Чад, Бенин, Гана и Кот д'Ивоар - някога надеждни западни партньори - да се ангажират с Москва, независимо дали искат или не. Като се има предвид, че Мали, Буркина Фасо и Нигер образуват буферна зона, свързана с Русия, и подкрепяните от Русия сили действат в крайбрежните държави, регионалните правителства са изправени пред решението да пренастроят своите партньорства за сигурност или да рискуват да маневрират в пейзаж, доминиран от Москва.

Второ, AES заобикаля както Африканския съюз, така и ECOWAS, отслабвайки самите институции, които някога са координирали регионалната сигурност. Като подкопава тези рамки, Москва гарантира, че всеки отговор на нестабилността е оформен според нейните условия. Не е съвпадение, че Того, виждайки променящата се динамика на властта, сега се стреми да се присъедини към AES.

Трето, тази стратегия прекъсва операциите по сигурността, подкрепяни от САЩ и НАТО . Тъй като западните сили са отрязани от ключови центрове в Сахел, усилията за борба с тероризма се насочват по-на юг към крехките крайбрежни държави. Прекъсването прекъсва споделянето на разузнавателна информация и принуждава западните сили да заемат все по-реактивна позиция. Това е бойното поле, в което Русия процъфтява – където западните намеси са бавни, докато Москва се представя като новия гарант за сигурността.

Но амбициите на Москва в Африка се простират далеч отвъд континента – тя го вижда като критичен възел в нова глобална архитектура на влияние. До 2026 г. Москва планира да отвори посолства в Гамбия, Либерия, Коморските острови, Нигер, Сиера Леоне, Того и Южен Судан, затвърждавайки влиянието си в региони, където западното влияние избледнява.

Тази промяна засилва стратегическия блок на Русия – Иран си осигури нигерийския уран след преврат, подкрепен от Кремъл, докато Китай разширява господството си, докато Москва подкопава влиянието на Запада. Заедно Москва, Техеран и Пекин изграждат ос, която пряко предизвиква интересите на САЩ по целия свят.

Сега Русия се взира в Атлантическия океан. Въпреки че не е обявена военноморска база на западния бряг на Африка, задълбочаването на връзките в Гвинея, Мавритания и Екваториална Гвинея предполага, че това е само въпрос на време. Това, което започва като логистичен център днес, може да се превърне във военен пост утре, давайки на Москва стратегическа опора, за да оспори господството на НАТО и потенциално да прекъсне западните линии за доставки.

Преди Вашингтон да отговори, той трябва да признае обхвата на руските амбиции. Африка вече не е периферна арена – тя се превръща в централна платформа за глобалната стратегия на Москва. Продължавайте да го пренебрегвате и Русия, Иран и Китай ще оформят терена без предизвикателство. С осигуряването на ключови коридори от Москва и изграждането на нови схеми за сигурност, западните вериги за доставки могат да се разпаднат, възпирането може да се разпадне и Европа може да се окаже изложена. Докато Западът реагира, балансът на силите може вече да се е променил.