Това, което не се случва с доставките на суров петрол в Близкия изток, е по-важно

Когато напрежението в Близкия изток се покачва, може да е полезно да се обърне внимание на това, което не се случва. На пазара на суров петрол това означава да се съсредоточим върху факта, че досега не е загубен нито един барел от доставките на суров петрол. В интерес на всички заинтересовани страни е това да остане така.

Цените на суровия петрол отново се повишиха в началото на търговията в Азия в понеделник, като световните фючърси на бенчмарка Брент поскъпнаха с 2,1% и се търгуваха на ниво от 75,76 долара за барел, пише за Ройтерс колумнистът Клайд Ръсел.

Това се дължи на скока от 7% на 13 юни, когато цената на сорта Брент се повиши до най-високата си стойност за последните близо пет месеца, тъй като Израел предприе серия от въздушни удари с дронове, в резултат на които бяха убити няколко висши ирански командири и ядрени учени и бяха повредени ядрени съоръжения.

Но си струва да се отбележи, че реакцията на физическите цени на петрола в Близкия изток беше по-умерена от тази на книжния пазар.

Цената на дубайския суап, който представлява договор, разплащащ се срещу физическите цени на дубайския суров петрол, се повиши с 5,8% на 13 юни и завърши на 71,03 долара за барел.

Поскъпването от 3,86 долара за барел при дубайските суапове контрастира със скока от 4,87 долара при контрактите за сорта Брент.

Този по-малък ръст на физическия петрол може би е знак, че търговците и рафинериите са малко по-малко загрижени за прекъсване на доставките, отколкото инвеститорите в Брент на хартия.

Въпреки че физическите цени на петрола се повишиха по-малко от тези на хартията, и при двата вида бяха отчетени силни повишения и те са рационален отговор на ескалиращия конфликт, особено след като той не показва признаци на затихване - израелските атаки и иранските ракетни обстрели продължават.

За петролните пазари обаче ключово е дали рисковете от атаки срещу иранската инфраструктура за производство и износ на суров петрол, както и от опити на Иран да блокира Ормузкия проток, са реалистични или неизбежни.

През тесния Ормузки проток между Персийския залив и Оманския залив, както и през Индийския океан отвъд него, се пренася около една пета от дневното потребление на петрол в света, което достига до 20 млн. барела дневно.

В петък след поредните сблъсъци в Близкия изток акциите се понижиха повсеместно, като Dow спадна с около 1,8 %, S&P 500 - с повече от 1 %, а Nasdaq - с 1,3 %.

Това е маршрутът, който членовете на ОПЕК - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак и Иран, използват за по-голямата част от износа на суров петрол и продукти, а реалните алтернативи са малко.

Това е и маршрутът, използван за износ на втечнен природен газ от Катар, вторият по големина в света доставчик на супер охладено гориво.

Може също така да се твърди, че най-добрият вариант за Иран в момента е да накара пазара да се замисли за рисковете за корабоплаването през Ормуз, което поддържа по-висока цена на петрола, като в същото време не прави нищо за затварянето на водния път.

Но какво би се случило, ако Иран потърси т.нар. ядрен вариант и се опита да затвори водния път?

Това би спряло Иран да изнася суров петрол, както и останалите държави, и почти сигурно би въвлякло други сили в конфликта.

Съединените щати евентуално биха предприели действия, за да запазят пътя отворен, а Иран също така би пожертвал всякакво доброжелателство, което има сред съседите си от Персийския залив, както и с Китай - най-големият вносител на суров петрол в света и на практика единственият голям купувач на санкционирания ирански петрол.

Китай не се занимава с гръмогласна дипломация, но това не означава, че не изказва мнението си и пред двете страни в конфликта, и Пекин ще се стреми към бърза деескалация.

Съединените щати са склонни да оповестяват публично своите възгледи, въпреки че те често са донякъде объркани, като се има предвид навикът на президента Доналд Тръмп да говори от място и да противоречи на собствените си висши служители.

Но посланието на Вашингтон също изглежда доста ясно, тъй като те ще помогнат на Израел да се защити и ще влязат в конфликта само ако Техеран атакува директно американски персонал или интереси.

Освен това Израел се ограничава да атакува само вътрешната иранска енергийна инфраструктура, като рафинерии и резервоари за съхранение - мерки, които имат за цел да затруднят живота на иранците, но не и да навредят на производството и износа на суров петрол.

Това не означава, че се намаляват рисковете за доставките на суров петрол в Близкия изток, а по-скоро, че дори драматични ситуации в миналото са водили до ограничени прекъсвания на доставките и напрежението в крайна сметка намалява.