Лувърът затвори врати, служители стачкуват срещу свръхтуризма

Лувърът – най-посещаваният музей в света и глобален символ на изкуството, красотата и устойчивостта – е устоявал на войни, терор и пандемии. Но в понеделник, 16 юни, бе "парализиран" от собствените си служители, които обявиха стачка, заявявайки, че институцията рухва под тежестта на масовия туризъм.

Гледката бе почти немислима: домът на произведения на Леонардо да Винчи и на хилядолетни съкровища на човешката цивилизация – блокиран от самите хора, чиято работа е да посрещат света в неговите зали, пише АР. Хиляди объркани и изоставени туристи с билети в ръка бяха насочвани в бездействащи опашки пред стъклената пирамида на Йео Мин Пей.

„Навън е истинско стенание за Мона Лиза. Хиляди хора чакат, без никаква информация, без обяснение. Явно и тя има нужда от почивен ден“, казва 62-годишният Кевин Уорд от Милуоки.

Лувърът се е превърнал в символ на туризма, изправен пред предела на възможностите си. Докато дестинации като Венеция и Акропола бързат да ограничат наплива на туристи, най-емблематичният музей в света, с милионите си посетители, е на ръба на колапс.

Само ден по-рано в Южна Европа избухнаха координирани анти-туристически протести. Хиляди протестираха в Майорка, Венеция, Лисабон и други градове, осъждайки икономически модел, който – според тях – изтласква местните и руши живота в градовете. В Барселона активисти напръскаха туристи с водни пистолети в театрален опит да „охладят“ безконтролния туризъм.

Стачката в Лувъра избухна спонтанно по време на рутинна вътрешна среща, когато служители от залите, каси и охрана отказаха да поемат дежурствата си в знак на протест срещу непоносими тълпи, хроничен недостиг на персонал и, както синдикатите определят, „непоносими“ условия на труд.

Рядко се случва Лувърът да затвори врати. Това е ставало при войни, по време на пандемията и при няколко стачки – включително спонтанни протестни действия срещу пренаселеност през 2019 г. и заради опасения за сигурността през 2013 година. Но рядко се случва това да стане толкова внезапно, без предупреждение и пред очите на посетителите.

Още по-иронично е, че събитието се случва само няколко месеца след като президентът Еманюел Макрон обяви мащабен десетгодишен план за „спасяване“ на Лувъра – справяне с течове, опасни температурни колебания, остаряла инфраструктура и приток на посетители, който надхвърля многократно капацитета на музея.

Но за служителите на място тези обещания звучат далечно и неосъществимо.

„Не можем да чакаме шест години за помощ. Нашите екипи са под натиск сега. Не става въпрос само за изкуството – става въпрос за хората, които го пазят“, казва Сара Сефиан, служител на залите и агент обслужване на посетители.

Дневната тълпа пред Мона Лиза

В центъра на целия хаос е именно Мона Лиза – портрет от XVI век, който привлича тълпи по-скоро като при среща със знаменитост, отколкото като преживяване с изкуството.

Около 20 000 души дневно се блъскат в залата "Salle des États" – най-голямата в музея – само за да си направят селфи с мистериозната дама на Леонардо, защитена зад стъкло. Сцената често е шумна, пренаселена, с навалица от лакти и телефони, а произведенията на Тициан и Веронезе, които я заобикалят, остават пренебрегнати.

„Не виждаш картина. Виждаш телефони. Виждаш лакти. Усещаш жега. И после те избутват навън“, казва 28-годишната Джи-Хюн Парк от Сеул.

Планът на Макрон, озаглавен „Новият Ренесанс на Лувъра“, обещава решение. Мона Лиза ще получи собствена зала с контролирано посещение чрез билети с определен час. Планиран е и нов вход до река Сена, който да облекчи трафика около пирамидата – с цел завършване до 2031 година.

„Условията на експониране, обяснение и представяне ще бъдат достойни за Мона Лиза“, заяви Макрон през януари.

Но работниците в Лувъра наричат президента лицемерен и твърдят, че обещаните 700 до 800 милиона евро за реновации прикриват много по-дълбока криза. Докато държавата инвестира в нови входове и изложбени пространства, годишната субсидия за операциите на музея е намаляла с над 20% за последното десетилетие – въпреки че броят на посетителите е скочил драстично.

„Приемаме го много зле, че господин Президентът държи речи в нашия музей“, казва Сефиан, „но като надникнеш зад фасадата, държавната подкрепа се влошава с всяка изминала година.“

Макар че много от стачкуващите възнамеряват да останат извън работа през целия ден, някои служители може временно да отворят ограничен „маршрут на шедьоврите“, позволяващ достъп само до няколко от най-емблематичните произведения – включително Мона Лиза и Венера Милоска. Целият музей може да отвори отново в сряда, а туристите с билети за понеделник вероятно ще могат да ги използват тогава. Вторник по принцип е почивен ден за музея.

Музей в застой

През изминалата година Лувърът е приел 8,7 милиона посетители – повече от два пъти над капацитета, за който е проектирана неговата инфраструктура. Дори с дневен лимит от 30 000 души, служителите твърдят, че работата им се е превърнала в ежедневен тест за издръжливост – твърде малко зони за почивка, ограничени тоалетни, а лятната жега се усилва от „парниковия ефект“ на стъклената пирамида.

В изтекла вътрешна бележка президентът на музея Лорънс де Карс предупреждава, че части от сградата „вече не са водонепропускливи“, че температурните колебания застрашават безценни творби, а дори и базовите нужди на посетителите – храна, тоалетни, указателни табели – са далеч под международните стандарти. Тя описва преживяването просто като „физическо изпитание“.

„Това, което започна като планирана месечна информационна среща, се превърна в масово изразяване на възмущение“, казва Сефиан.

Пълният реновационен план ще бъде финансиран чрез приходи от билети, частни дарения, държавни средства и лицензионни такси от клона на Лувъра в Абу Даби. Очаква се по-късно тази година билетите за туристи извън ЕС да поскъпнат.

Но служителите казват, че техните нужди са по-належащи от всеки 10-годишен план.

За разлика от други емблематични места в Париж – като катедралата „Нотр Дам“ или музея „Помпиду“, които вече са в процес на държавно подкрепени реставрации – Лувърът остава в застой: нито напълно финансиран, нито напълно функциониращ.

Президентът Макрон, който през 2017 г. произнесе речта си за изборната победа пред Лувъра и го представи като витрина на Франция по време на Олимпиадата през 2024 година, е обещал по-безопасен и модерен музей до края на десетилетието.

Дотогава обаче най-великото културно съкровище на Франция – и милионите, които искат да го видят – остават заклещени между пукнатините.