Турция и Испания строят най-големия самолетоносач в Европа

На последната конференция на НАТО в Хага представителите на Съединените щати бяха приятно изненадани от ангажимента на членовете на НАТО да увеличат бюджетите си за отбрана до пет процента от националния си брутен вътрешен продукт (БВП).

Това все още беше сравнително оскъден ход , като се има предвид, че европейските членове на НАТО продължават да твърдят, че възраждането на Русия като велика сила представлява екзистенциална заплаха за колективното им съществуване. Въпреки това всички членове с изключение на един гласуваха за увеличаване на разходите си за отбрана. Този член беше Испания , която, от другата страна на континента, няма от какво да се страхува от руската агресия в Източна Европа, пише Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest, както и сътрудник в Popular Mechanics.

И все пак Испания желае да има самолетоносач. Отказът на Мадрид да увеличи разходите за отбрана, както и останалите европейски членове на НАТО, както и откритото му желание да разработи собствен самолетоносач, изглеждат противоречиви. В края на краищата, как би могла Испания, която харчи малко за отбраната си, дори да си позволи да построи дори един самолетоносач – една от най-скъпите платформи, които която и да е нация би могла да построи за себе си?

На 3 юли нещата станаха по-ясни. Турция, изгряваща сила с впечатляваща и нарастваща база в отбранителната промишленост, ще помогне на Испания да построи самолетоносача. Това е според ръководителя на турската Агенция за отбранителна промишленост (SSB).

В обявяването на съвместния проект за разработване на самолетоносач с Мадрид, Турция планира да помогне на Испания в изграждането на 984-футов самолетоносач. Army-Recognition.com, търговско издание, оцени , че съвместната испанско-турска инициатива „поставя бъдещия самолетоносач на Турция в лига, сравнима не само с европейските кораби, но и с тези, експлоатирани от Съединените щати и Китай, знак, че Анкара се стреми към по-настоятелна позиция в Средиземно и Черно море“.

Испанската фирма Navantia ще участва в този съвместен проект за изграждане на суперносач. Самият носач ще бъде построен в корабостроителници в Истанбул, като по този начин ще се разчита на вече впечатляващата екосистема на отбранителната промишленост на Турция, като същевременно ще я допълни с такъв амбициозен проект. Това е още един знак за това колко сериозно Анкара приема защитата на своите стратегически интереси.

Чрез съвместното разработване с Испания на това, което ще се превърне в най-големия самолетоносач в Европа, Анкара не само подобрява своите възможности и обогатява вече впечатляващата си отбранителна индустрия. Тя също така допълнително разширява влиянието си върху НАТО – по-специално върху най-малко активния член на НАТО, който очевидно не е ангажиран с целта на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за увеличаване на ангажиментите за разходи за отбрана за всички европейски членове на НАТО.

От години Турция е в териториални спорове с Гърция относно правата за добив на природен газ в Егейско море. Съществуват допълнителни напрежения с Русия в Черно море , а Турция е в конфликт с Израел и Египет относно правата за добив на петрол и минерали в Средиземно море. Ако Анкара е сериозна в искането си да спечели тези спорове, тя трябва бързо да увеличи – и модернизира – местните си военни способности.

Анкара изпълнява тази херкулесовска задача. Нещо повече, като отклонява испанската подкрепа от развитието на способностите на по-широкия алианс НАТО и вместо това се фокусира върху подобряването на отбранителния капацитет на Турция, Анкара се превръща в член с „отровно хапче“ на вече стагниращия алианс.

След още едно десетилетие Турция ще се превърне в хегемон на Южна Европа. Тя ще има капацитета да си откъсне набор от територии в тази част на света, което ще гарантира визията на нейните лидери за Турция, която доминира в Близкия изток и Югоизточна Европа – подобно на Османската империя от древността.