Защо Франция харчи военния си бюджет за самолетоносач?

Дори ако Русия представляваше пряка заплаха за националната сигурност на Франция, каква полза би имал един самолетоносач?

Френският президент Еманюел Макрон има големи мечти - може дори да се каже, че има илюзии за величие - за своята страна. В един от повтарящите се стратегически полети на фантазията си Макрон вижда Франция като най-голямата сила в Европа. Френският лидер си представя армия, която е толкова влиятелна в Европа, колкото въоръжените сили на Съединените щати. Няма значение, че французите дори не могат да се справят с туарегските бунтовници в Мали без огромна логистична подкрепа от страна на Съединените щати или да се насочат към омразния Башар Асад в Сирия, защото администрацията на Обама се оттегли от планирания съвместен въздушен удар, пише за The National Interest Брандън Уейхарт, старши редактор по въпросите на националната сигурност.

За Макрон френската военна мощ е незаобиколима и прилича на силата, с която някога са се ползвали хора като Наполеон. За да затвърди представата си за съвременното френско военно превъзходство, Макрон има големи планове за предложения от страната му нов самолетоносач с ядрена мощност.

Но предложеният от Макрон Porte-avions de nouvelle generation (PANG, или „самолетоносач от ново поколение“) е твърде малък и твърде закъснял. Епохата на самолетоносачите вече е отминала. И ще е още по-напреднала, когато френските военноморски сили се заемат с производството и разполагането на PANG в средата на 30-те години на миналия век.

Въпреки това французите са отдадени. Според повечето доклади по въпроса Франция ще започне незабавно да изготвя първите компоненти, необходими за самолетоносача PANG, въпреки че в съответствие с френските работни обичаи строителството ще започне едва през 2030 г.

Разбира се, Франция вероятно ще се откаже много преди проектът да бъде завършен - не само заради прекомерно високата цена, но и защото през следващите няколко години ще става все по-ясно, че съвременните системи за борба с достъпа и отричането на зоната (A2/AD) ще потопят стратегическата стойност и значение на самолетоносача.

Внушава ни се, че всичко това е част от превъоръжаването на Европа, което уж е в ход. Няма значение, че в реалното производство и методите на европейската отбранителна промишленост не е настъпила почти никаква промяна. Европейците искат светът да повярва, че те наистина се активизират и осъзнават необходимостта действително да поемат собствена комбинирана отбрана.

И защо европейските нации се подлагат на такова превъоръжаване? Дали за да се предпазят от привидно непрестанната миграционна вълна от Близкия изток - проблем, който доведе до взрив в подкрепата за крайно десните партии, които Макрон и европейските му събратя презират? Разбира се, че не! Вместо това предполагаемото „превъоръжаване“ е насочено към голямото страшилище на Европа - Русия на Владимир Путин. Няма значение, че Париж се намира на 1500 мили от Москва, а за да стигне до нея, Путин първо трябва да завладее Прибалтика, Полша и Германия.

Ето какво е интересното. Дори ако Русия представляваше пряка заплаха за националната сигурност на Франция, каква полза би имал един самолетоносач? В края на краищата Русия ефективно удържа обединените сили на НАТО в Украйна, без да е загубила значителна част от територията си - и без да разчита твърде много на руския флот.

Френските лидери изглежда вярват, че преживяват отново Втората световна война, като Русия на Путин играе ролята на Хитлерова Германия. Това едва ли е разумна политика. Въпреки това изглежда, че това е доминиращата тенденция в мисленето на сегашното френско ръководство.

И все пак, ако в Европа избухне подобен конфликт, той няма да бъде морска битка. Не такава е географията на региона. При тези условия Франция ще трябва да се съсредоточи върху сухопътните и въздушните си сили, за да се противопостави на каквато и да е възприемана руска заплаха, пред която е изправен Париж.

Казано по-просто, френското правителство под ръководството на Еманюел Макрон профуква ограничените си данъци за самолетоносач ПАНГ, който дори няма да бъде на разположение в някакъв смислен срок. Системата е безсмислена и в очакване.

Ако Франция има сериозни намерения да засили стратегическата си отбрана, тя трябва да инвестира в огромни арсенали от безпилотни самолети, да разработи хиперзвукови ракети, да гарантира сигурността на електромагнитния спектър и да засили военните си космически способности. Ако това е недостатъчно, тя трябва да инвестира в разширяване на арсенала си от ядрени оръжия, да модернизира съществуващите си ядрени сили и да направи тези сили много по-ненужни, отколкото са в момента.

Но мечтата на Макрон Франция да разполага с глобален флот е абсурдна. През цялата си история Франция никога не е била военноморска сила. Тя е преди всичко сухопътна сила и трябва да се превърне в такава роля - особено днес.