Санкциите на Запада срещу Русия - бавни и неефективни

На срещата на върха на Г-7 в Канада през юни, лидерите отново поеха ангажимент за прилагане на санкции върху износа на руски петрол, признавайки, че вратичките и небрежното прилагане са позволили на Москва да поддържа приходите си от военно време. Повече от три години след началото на войната, Русия се адаптира с изненадваща ефективност - пренасочвайки суровия си петрол към нови купувачи и използвайки световното търсене, за да запази финансовата си жизнена линия непокътната, пишат за The National Interest  Армен Агас и Том Кътлър.

Въпреки че санкциите навредиха на Русия, те не бяха пагубни. Способността на Кремъл да стабилизира икономиката си по време на война чрез вътрешно производство, контрол върху капитала и алтернативни търговски мрежи предлага важен урок за западните политици: сами по себе си санкциите са недостатъчни, за да изолират голям производител на петрол без строго прилагане, пазарна гъвкавост и ясно разбиране за това как енергията може да бъде използвана като оръжие и в двете посоки.

Диверсификацията на доставките, стратегическите резерви и системата за споделяне на петрол на Международната агенция по енергетика (МАЕ) остават ключови за гарантиране на енергийната сигурност на Запада. Но войната подчерта рисковете от разчитането на един-единствен доставчик на енергия и принуди западните столици да преосмислят стратегиите си за енергийна сигурност. Това беше нов вид шок в доставките – не прекъсване на петролните потоци от Близкия изток, а самоналожена криза чрез санкции срещу основен доставчик. Способността на Москва да се ориентира на световните енергийни пазари под натиск е класически пример за устойчивост – и показва, че руската система не бива да се подценява.

Дълго време смятана за зависима от западните технологии, пазари и финанси, Русия успя да поддържа износа на петрол , приходите и голяма част от финансовата си система непокътната. Репортаж на BBC от май 2025 г. отбелязва, че от февруари 2022 г. насам Русия е спечелила над три пъти повече от износ на въглеводороди, отколкото Украйна е получила като помощ.

Поуката не е, че Русия е енергийно непобедима, а че санкционирана държава може да преоборудва пазарните инструменти, логистиката и финансовите системи, за да запази влиянието си. Западните политици трябва да се поучат от тактиките на Москва за изграждане на по-прозрачни енергийни системи и да разработят ефективни мерки за противодействие на бъдещи заплахи за тяхната сигурност.

Скоростта беше най-голямото предимство на Русия. Москва улесни прехода с данъчни облекчения, корекции в износа и субсидии за превоз на товари. Но истинската гъвкавост дойде от частните играчи под руски контрол, които се движеха по-бързо, отколкото западните правителства успяваха да предприемат действия. Не само големи компании като Лукойл и Роснефт, но и по-малки търговски фирми, работещи незабелязано, успяха да действат решително.

Руските производители организираха „сенчест флот“ от остарели танкери, плаващи под удобни флагове, често без застраховка и с изключени транспондери. Това позволи на износа на суров петрол да заобикаля европейските пазари и да достига до купувачи в Китай, Индия и други страни, които не участваха в санкциите и бяха нетърпеливи да купуват евтин петрол под „таваните на цените“. Това доведе до непредвидените последици от това, че трети рафинерии изпираха руски суров петрол и продаваха петролни продукти обратно на пазарите на самите страни, които бяха санкционирали руския петрол.

Въпреки налагането на все по-строги санкции върху руския петрол през януари 2025 г., Китай и Индия представляват осемдесет и пет процента от руския морски износ на суров петрол към май 2025 г., което предполага дълготрайна промяна в модела на световната търговия с петрол. Тази промяна се осъществи не чрез централно планиране, а чрез търговска адаптация. Износителите запазиха неочакваните си печалби и ги използваха за изграждане на нови маршрути към Азия, дори с цената на краткосрочни данъчни приходи. Москва също се възползва от съкращенията на производството от ОПЕК+ , които поддържаха пазарните цени високи.

Въпреки всичките си недостатъци, ограничението на цените на Г-7 все още лишава Русия от първокласни превози и застраховки. Но има вратички, които могат да бъдат отстранени. Прилагането остава слабо, тъй като удостоверяванията спират на пристанището за товарене. Европейските представители сега подкрепят намаляването на ограничението от шестдесет на четиридесет и пет долара за барел или дори налагането на плаващо ограничение на цените. От решаващо значение е, че те също така се застъпват за налагането на вторични санкции на всяко лице, което съзнателно подава фалшиви документи. Тази промяна би направила всеки търговец по веригата лично отговорен, възстановявайки възпиращия ефект, без да се задейства общо ембарго.

Морското застраховане е друг недостатъчно използван инструмент в арсенала на Запада. Лондонските клубове за защита и обезщетение все още покриват приблизително деветдесет процента от световния тонаж на плавателни съдове. Вместо да гледат как този лост намалява, Обединеното кралство и неговите съюзници биха могли да създадат постоянен механизъм, който да покрива премиите за съответстващи на изискванията товари, като същевременно отказва покритие на всяка пратка, която нарушава ценовия таван на Г-7. Този подход наказва измамниците, без да принуждава честните товародатели да напуснат пазара.

Руската търговия с петрол процъфтява благодарение на прикриването: скрити дестинации, неясна собственост, неясно ценообразуване и тясна координация между технократи, износители и превозвачи. Тези техники, известни като „нетиране“, разчитат на сложни финансови структури, фиктивни компании и други тактики за улесняване на транзакции чрез посредници, които иначе биха били забранени от санкции.

Западът, от друга страна, има предимства – капиталови пазари, данни, застраховки и предприемачески мащаб – но те стават мощни само когато се прилагат координирано. НАТО, ЕС и Г-7 налагат целенасочени санкции, но често твърде бавно и неравномерно, за да се увеличи максимално тяхната ефективност. Поради това трябва да се положат усилия за проучване на начините за по-нататъшно интегриране на защитата на инфраструктурата, прозрачността на пазара и финансовото прилагане в единна рамка за натиск, подкрепена от западната политическа воля.

Санкциите не са панацея. Те само подкопават икономическите възможности на санкционираната държава с течение на времето. Заобиколните решения на Русия разкриха пропуски в прилагането им, а не безполезността на санкциите, тъй като Москва беше научила няколко трика от понасянето на по-леките санкции, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. Един от уроките от тези санкции е, че западните правителства трябва да продължат да увеличават възможностите си за наблюдение на сделките за износ на руски петрол и да продължат усилията си за разширяване на обхвата на санкциите, за да включат трети страни, участващи в тези сделки.

Санкциите срещу руските банки, които ограничават достъпа до международните финансови пазари, и изземванията на държавни активи накараха Москва да предприеме други финансови адаптации, включително използването на злато и криптовалути, и да започне да извършва сделки в юани, за да намали експозицията към долара. Това обаче въвежда нови зависимости от китайските банкови системи, които Пекин би могъл да затегне или да използва в ущърб на Русия. Друго непредвидено дългосрочно последствие е загубата на правна сигурност, тъй като както Западът, така и Русия иззеха активите на другата страна и игнорираха арбитражните трибунали и съдилищата при воденето на съдебни спорове.

Петролът доминира в заглавията, но санкциите също така забавиха руския проект Arctic LNG-2, като ограничиха наличието на арктически танкери за втечнен природен газ, които са от решаващо значение за успеха на проекта. Междувременно чуждестранни финансисти се оттеглят. В същото време Брюксел планира да забрани нови руски договори за газопроводи и втечнен природен газ от януари 2026 г. и да прекрати съществуващите сделки до 2028 г. Засилването на ограниченията върху технологиите, необходими за разширяване на руското производство и износ на петрол и газ, трябва да бъде в списъка със задачи на Запада.

След края на войната в Украйна, както и да се окаже, руският енергиен сектор ще навлезе в нова ера с повече предизвикателства, отколкото възможности. Въпреки че Русия ще остане износител на енергия, дните на лесен достъп до европейските енергийни пазари са отминали и разширяването на износа на петрол и газ за Азия ще бъде сложна задача, тъй като геополитиката на световната търговия с енергия ще навлезе в непозната територия, особено ако глобалното затопляне позволи на Москва да използва Северния морски път по северния периметър на Сибир, за да доставя енергия по-директно.

Дългосрочното въздействие на санкциите, ограниченията на инфраструктурата и промяната в европейските енергийни политики ще попречат на пълното възстановяване, но Западът все още може да очаква нов геополитически шок в доставките на петрол и/или по-широка руска военна атака в даден момент. Дали някой от тези сценарии ще доведе до това западните държави да се адаптират бързо или да импровизират под натиск, ще зависи от това колко сериозно политиците ще се отнасят към учебната програма, която Русия, колкото и неволно, им е дала. Учебната програма е отворена; единственият въпрос е дали Западът възнамерява да учи преди следващия изпит.

Русия не се страхува да бъде подценявана. Страхува се да бъде разбрана.