Безумният план на Пентагона за ядрено унищожаване на Луната

Една от по-запомнящите се сцени от филмовата поредица за Остин Пауърс е, когато д-р Ивил (в ролята Майк Майърс) заплашва да унищожи Вашингтон с „гигантски лазери“, изстреляни от повърхността на луната, освен ако американският президент не му плати огромен откуп.

Американският президент (в ролята Тим Робинс) предлага ядрено унищожаване на Луната, което го кара да попита екипа си: „Ще ви липсва ли?“ Е, оказва се, че сцената не е далеч от реалния план, проучен от Пентагона по време на Студената война.

Известна като Проект A119, тази класифицирана инициатива е замислена от Военновъздушните сили на Съединените щати (по-специално Центъра за специални оръжия на ВВС във военновъздушната база Къртланд, Ню Мексико), която има за цел да взриви ядрена бомба на повърхността на Луната като смела демонстрация на американското технологично и военно превъзходство над Съветския съюз, пишеБрандън Уейхарт, старши редактор по националната сигурност в The National Interest , както и сътрудник в Popular Mechanics.

Маниакалната мания по „смели жестове“ от страна на американските военни по това време е резултат от загубата на първоначалния кръг в космическата надпревара от Съветите, след като Москва успешно изведе първия изкуствен спътник, Спутник , в земната орбита.

Страхът обзе умовете на американските политици, които вярваха, че е само въпрос на време, преди Съветите да разположат оръжия в орбита и да заплашат беззащитна Америка отгоре. Затова, за да потвърдят военната си мощ, военните искаха да взривят част от Луната.

За да придадат привидна легитимност, Военновъздушните сили обявиха, че детонирането на ядрено оръжие на лунната повърхност е „научно“ начинание. Виждате ли, Пентагонът просто искаше да проучи лунната повърхност и ефектите от ядрено оръжие във вакуумна среда с ниска гравитация.

Някои учени твърдят, че чрез изучаване на сеизмичните ефекти от експлозията, които биха могли да разкрият прозрения за вътрешната структура на Луната, те биха получили по-задълбочено разбиране за това как се е образувала Луната. Неизказано или дори обмисляно обаче е, че Луната е много вероятно да се е разпаднала под експлозивната мощ на бойната глава, което наистина би показало на руснаците кой е шефът, предполага се.

Това би означавало също, че много вътрешни райони на света внезапно биха се превърнали в крайбрежни имоти (като се има предвид, че Луната контролира приливите и отливите на Земята).

Очакваше се взривът да създаде видима светкавица и облак прах, потенциално наблюдаеми от Земята с телескопи, предоставяйки данни за състава на лунната почва и поведението на частиците във вакуум. О, и мисията можеше да се обърка, ако ядрената бойна глава случайно се разбие обратно на Земята.

Планирането на проект A119 включва екип от учени, включително физика Леонард Райфел , който ръководи проекта във фондация „Armor Research“ (сега част от Технологичния институт на Илинойс). Екипът провежда проучвания за осъществимост, за да определи логистиката на доставянето на ядрена бойна глава до Луната.

Предложената за мисията бомба е била малко ядрено устройство, приблизително еквивалентно по мощност на бомбата от Хирошима (приблизително 15 килотона тротил). Бойната глава ще бъде носена от ракета, вероятно модифицирана междуконтинентална балистична ракета (МБР), и ще се взриви при удар или на ниска височина над лунната повърхност.

С напредването на проект A119 стана ясно, че рисковете и етичните дилеми надвишават потенциалните ползи. Детонирането на ядрена бомба на Луната би причинило необратими щети на лунната среда, потенциално замърсявайки я с радиоактивен материал.

Подобен акт би могъл да попречи на бъдещи научни изследвания, включително мисиите „Аполо“ , които по-късно биха изпратили хора на Луната. Международната реакция също би била тежка, тъй като актът би бил възприет като открита милитаризация на космоса, нарушаваща духа на мирното изследване.

Към 1959 г., когато шокът от момента със Спутник отшумя и Америка се оправи в космическата си политика, проект А119 беше тихо отложен. Техническите рискове, съчетани с нарастващия акцент върху мирното изследване на космоса – и цялата, знаете ли, част с унищожаването на Луната – направиха този странен проект от времето на Студената война по-малко привлекателен за американските политици. Създаването на НАСА през 1958 г. веднага измести приоритетите на САЩ в космоса към граждански проекти, а не към милитаризирани, което доведе до програмата Аполо.

Освен това, подписването на Договора за частична забрана на ядрените опити през 1963 г. , който забранява ядрените експлозии в космоса, би направило подобен проект незаконен.

Проект А119 остава класифициран до 90-те години на миналия век, когато разсекретени документи и разкази на хора като Леонард Райфел го привличат на общественото внимание. Разкритието подновява интереса към по-странните схеми на Студената война и подтиква към размисъл върху етичните граници на научните и военните начинания.