Космосът няма да е далечна граница, а дом: Как учените си представят бъдещето ни на Луната и Марс?

Хората ще живеят в „изобилни местообитания“ в орбита около Земята и на повърхността на Луната и Марс, като тези селища сега са известни като „космически оазиси“.

Изградили сме „мамутски конструкции“, сглобени в космоса, за да могат хората да живеят и работят в тях. Изпратени са изкуствено интелигентни роботи, за да провеждат свои собствени експедиции в далечни светове, като сами решават дали да се гмурнат в извънземни океани или да изследват мрачните дълбини на марсианските кратери.

Интернет сега се разпространява далеч отвъд Земята и комуникационните системи обхващат цялата слънчева система, тъй като хората се превръщат в „междупланетен вид“. Мини са изкопани върху комети и астероиди, за да се получи достъп до научните тайни и минералните ресурси вътре.

Това е визия за 2040 г., изложена от Европейската космическа агенция, описваща „космическото бъдеще, което искаме да изградим“, и план за това как да го постигнем.

Европейските космически ръководители прогнозират, че ще има „бърза еволюция на технологиите, която ще предефинира нашето разбиране за космоса и ролята на човечеството в него“, отбелязвайки, че:

„Разширяването в космоса не е лукс, а необходимост. Космосът вече не е граница, той е територия. Той отключва непознати ресурси, които отварят нови пазари и дават възможност за научни пробиви.“

Те се надяват, че техният документ, озаглавен „Технологии 2040“, ще помогне за вдъхновението на разработването на изобретения като йонни двигатели за задвижване на космически кораби с по-високи скорости, използването на 3D печат за сглобяване на структури в космоса, вместо да се налага да се строят на Земята, квантови компютри за обработка на огромни количества данни, постъпващи от спътници и сонди, и системи с изкуствен интелект, способни да ръководят мисии за изследване на космоса.

В напомняне за филма „Марсианецът“, с участието на Мат Деймън като астронавт, живеещ – и в крайна сметка заседнал – в голямо местообитание на Марс през 2035 г., документът излага една от своите визии за 2040 г. като:

„Хората живеят в изобилни местообитания в земната орбита, както и на Луната, Марс и далеч отвъд. Тези местообитания са устойчиви и самоподдържащи се с ефективно управление на ресурсите, затворени системи за животоподдържане, интелигентни материали, производство на място и използване на ресурсите. Това позволява на обитателите на тези космически оазиси не само да оцелеят, но и да процъфтяват.“

Човечеството ще трябва да може да изгражда огромни бази в космоса, за да поддържа хората живи и да ги предпазва от негостоприемната среда извън земната атмосфера, заяви агенцията, прогнозирайки:

„Големите космически структури вече не са ограничени от ограниченията на размерите на ракетите-носители. Независимо дали са разгънати в космоса или произведени и сглобени директно в орбита - или на повърхността на Луната или Марс - тези мамутски конструкции могат да бъдат толкова големи, колкото е необходимо.“

Във филма „Интерстелар“ героинята на Джесика Частейн, Мърфи, доживява последните си дни на станция Купър, огромен обитаем космически кораб, обикалящ около Сатурн.

Перспективата да можем да гледаме Netflix от една от луните на Юпитер също може да бъде реалност.

„Интернет се е разширил далеч отвъд Земята, като космическият интернет е възможен благодарение на европейска гръбначна мрежа“, прогнозира агенцията. „Разположените комуникационни и навигационни системи се простират в цялата слънчева система.“

Ще има флотилии от „автономни космически кораби“, които могат да използват изкуствен интелект, за да се насочват или в орбита около Земята, или за изследване на повърхността на извънземни светове, прогнозира документът, предвиждайки бъдеще, в което „многофункционални роботи използват интелигентността си, за да проникнат в досега недостъпни среди: дълбините на кратери, пещери или дори подземни морета“.

Документът добавя, че пробиването в космически скали може да стане рутинно, като отбелязва:

„Ще се добиват кометни тела и астероиди, а материалите им ще помогнат да се разкрие историята на нашата слънчева система.“

А заключението е:

„В тази нова ера хората ще процъфтяват сред звездите, белязани от иновации, устойчивост и неуморно търсене на знания. Космосът вече няма да бъде далечна граница, а дом.“

Йозеф Ашбахер, генерален директор на ЕКА, призовава държавите членки на агенцията, включително Великобритания, да подкрепят плана като стратегия през следващите две десетилетия и заяви: „Това не е просто пътна карта. Това е призив за действие.“