Как би изглеждала една ядрена зима?

Учени в Пенсилвания разкриват как точно би изглеждала една ядрена зима – с глад за милиарди хора до осем години след световна война.

Експертите казват, че ядрената зима - страховит сценарий след ядрена война – „би причинила невъобразими загуби на живот“, наброяващи милиарди поради загуба на реколта. Царевицата, най-важната култура в света, няма да може да расте, тъй като няма да има достатъчно топлина или слънчева светлина.

В резултат на това тези, които оцелеят след опустошенията от експлозии на ядрени бомби, ще бъдат натоварени със задачата да преживеят широко разпространен глад, казват учените.

Добре известно е, че ядрените оръжия – най-опасните оръжия на Земята – освобождават огромни количества енергия под формата на взрив, топлина и радиация. Димът от пожарите, предизвикани от атомните оръжия, ще се издигне в атмосферата, блокирайки слънцето. Тъмнината би означавала минусови температури, провал на реколтата, масов глад и смърт – това, което познаваме като ядрена зима.

„Ако искаме да оцелеем, трябва да сме подготвени, дори за немислими последици“, казва авторът на изследването Юнинг Ши, учен по растенията в Университета на щата Пенсилвания.

В момента ядрените оръжия са били използвани два пъти във война - от САЩ срещу японските градове Хирошима и Нагасаки през 1945 г. по време на Втората световна война. Но експерти сега описват ядрената зима като реален и „ужасно съвременен“ риск поради войната на Русия срещу Украйна.

За своето проучване Ши и колегите му прогнозираха как различни сценарии за ядрена зима биха могли да повлияят на глобалното производство на царевица, най-широко засяваната зърнена култура в света. Тази изключително „глобално значима“ култура, известна още като царевица, се отглежда широко като храна както за хора, така и за добитък, като огромни площи земя са предназначени за глобално производство. Но поради важността на царевицата, тя може да представлява очакваната съдба на селското стопанство като цяло при ядрена зима – което означава, че други популярни култури като ориз и пшеница биха имали подобна съдба.

Използвайки компютърни модели, експертите симулираха производството на царевица в 38 572 локации по света при шестте сценария на ядрена война с нарастваща тежест. За различните сценарии, инжекциите на сажди, блокиращи слънчевата светлина, в атмосферата варираха от пет милиона тона до колосалните 165 милиона тона. Както се очакваше, нивото на спад в реколтата от царевица би варирало в зависимост от мащаба на конфликта, установи екипът.

„Ядрените войни биха причинили немислими загуби на живот и генетични ресурси, но също така и продължителна ядрена зима, която би намалила земеделските площи и производителността с години", допълват експретите.

Какво е ядрена зима?

Ядрена зима е термин за това какви биха били климатът и околната среда след ядрена атака или ядрена война. Според научаната теория, детонации от ядрени обмени изхвърлят огромни количества отломки в стратосферата, които в крайна сметка блокират част от слънцето в продължение на до десетилетие, причинявайки глобални спадове на температурите, масов провал на реколтата и широко разпространен глад.

В комбинация с радиационното изхвърляне, тези странични ефекти биха довели до смъртта на милиони хора в резултат на ядрена война – дори ако са далеч извън зоната на взрива.

Регионална ядрена война, която би изпратила около 5,5 милиона тона сажди в атмосферата, би могла да намали световното годишно производство на царевица със седем процента. Мащабна глобална война, инжектираща 165 милиона тона сажди в атмосферата, обаче би могла да доведе до 80% спад в годишните добиви на царевица. 80% спад в световното производство на култури би имал катастрофални последици, водещи до широко разпространена световна продоволствена криза.

В най-тежките сценарии търсенето на царевица би „се увеличило няколко пъти в сравнение с настоящото търсене на семена“, казва екипът, докато производството и разпространението на семена биха могли да бъдат „силно ограничени“.

Но дори седемпроцентен спад в световното производство на култури би имал сериозно въздействие върху световната хранителна система и икономика, което вероятно би довело до повишена продоволствена несигурност и глад.

Поради щетите върху местните и глобалните екосистеми, хората ще трябва да разчитат на храна, отглеждана на лична земя и местни парцели, за да оцелеят. Хората може също да се нуждаят от „култури за хладния сезон“ като картофи – но дори тогава няма да има гаранция, че семената или грудките ще бъдат широко достъпни.

„Колкото по-тежка е ядрената война, толкова по-дълбоко е връщането към примитивни форми на производство, тъй като производствената екосистема се деградира“, добавя екипът.

Взривът и огнената топка от атомни експлозии произвеждат азотни оксиди в стратосферата (слоят на земната атмосфера, където се намира предимно озоновият слой).

„Наличието както на азотни оксиди, така и нагряването от абсорбиращи сажди биха могли бързо да унищожат озона, увеличавайки нивата на UV-B радиация на земната повърхност“, обяснява професор Ши. „Това би увредило растителната тъкан и допълнително би ограничило световното производство на храни.“

Изследването, публикувано в Environmental Research Letters, предупреждава, че пълномащабна ядрена война и последващата ядрена зима „биха били опустошителни за човечеството“.

„Ядрените войни биха причинили непредсказуеми загуби на човешки живот и генетични ресурси, но също така и продължителна ядрена зима, която би намалила земеделските площи и производителността с години“, добавя екипът. „Серийно прекъсване на веригите за доставки и търговията може да влоши тази загуба на производителност, което би довело до регионален или глобален глад. С възстановяването на климата, високата UV-B радиация може допълнително да увреди посевите, като последиците ще се проявят години след ядрения конфликт.“