Пет неща, които Тръмп и Путин може да обсъдят в Аляска - и едно, което няма да обсъдят

Срещата на върха между президента Тръмп и президента Путин в Аляска ще бъде първата среща между руския лидер и американския му колега след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Когато Путин започна инвазията, той произнесе реч, в която заяви, че Русия „търси мир“. Той обвини за войната намесата на НАТО в Източна Европа и каза, че Украйна е „марионетка на Запада“. Няма почти никакви признаци, че възгледите му са се променили през трите години и половина след това, пише The Times.

Междувременно Тръмп се завърна в Белия дом през януари, обещавайки да остане в историята като „миротворец“.

Той изглежда решен да спечели Нобеловата награда за мир, но омаловажи шансовете за значителен пробив на срещата си с Путин в Анкъридж, като вместо това предложи тристранна среща на върха, на която да присъстват той, Путин и президентът Зеленски, да е по-вероятно да сложи край на войната.

Путин заяви, че „освобождението“ на Донбас е „основната цел“ на войната в Украйна. Руският президент е решен да завладее въгледобивния регион, който включва източните украински области Донецк и Луганск.

Въпреки това, Украйна все още защитава значителна част от Донецк. Зеленски изключи възможността за изоставяне на позициите на Украйна в Донбас, защото това би могло да позволи на Путин да предприеме нова атака срещу Киев.

Според Тръмп ще е необходима известна „размяна“ на територии, за да се сложи край на войната. Той е заявил, че иска да си върне част от „прибрежната собственост“ на Украйна – очевиден намек за окупираните от Русия земи в Херсон и Запорожие. Внушението е, че тази земя може да бъде разменена за контролирания от Украйна Донецк.

Но е малко вероятно Путин да се откаже от някое от териториалните си придобивки по Черно и Азовско море, тъй като те осигуряват сухопътен мост към Крим, полуостровът, който той анексира през 2014 г.

Путин заяви, че членството на Украйна в НАТО трябва да бъде изключено. Зеленски обаче иска гаранции за сигурност, за да се гарантира, че Путин няма да може да организира ново нашествие.

Членството в НАТО изглежда не е на дневен ред за Украйна. Тръмп изрично го изключи по време на разговор със Зеленски и европейски лидери по-рано тази седмица.

Предизвикателството пред Тръмп ще бъде да намери начин да задоволи искането на Зеленски за гаранции за сигурност по начин, приемлив за Путин. „За да се постигне мир, мисля, че всички ние осъзнаваме, че ще е необходим разговор за гаранциите за сигурност“, каза Марко Рубио, държавният секретар на САЩ.

Путин прекара голяма част от кариерата си в КГБ в Дрезден, Източна Германия. Той все още вярва, че Европа трябва да бъде разделена на западна и руска сфери на влияние и иска да намали военното присъствие на САЩ на континента. По-конкретно, той иска да ограничи броя на ракетите на НАТО, способни да достигнат Москва и Санкт Петербург.

Той заяви, че „дългосрочните условия за мир“ зависят от „споразумения в областта на контрола върху стратегическите нападателни оръжия“.

Следващата година американски ракети с наземно изстрелване трябва да пристигнат в Германия. Хиперзвуковите ракети SM-6, Tomahawk и Dark Eagle ще започнат „епизодично разполагане“ от 2026 г., накланяйки баланса на силите в Европа встрани от Русия.

Путин реагира яростно и заяви, че разполагането „напомня на събитията от Студената война“. По-рано този месец той заяви, че Русия вече няма да спазва Договора за ядрените сили със среден обсег от 1987 г., който премахна 2600 ракети от арсеналите на САЩ и Русия, след като Тръмп се оттегли от пакта през 2019 г.

В действителност Русия игнорира договора от години. Путин изстреля балистични хиперзвукови ракети „Орешник“ срещу Украйна.

Предвид изявленията му за ракетите в Европа, изглежда вероятно Путин да лобира пред Тръмп да отмени решението за разполагане на наземни ракети в Германия и да се опита да пренапише архитектурата на сигурността след Студената война в своя полза.

Кремъл заяви, че разговорите ще обсъдят области на „двустранно сътрудничество“, включително в „търговско-икономическата сфера“. Голяма част от окупираната от Русия Украйна е богата на минерали.

Американски представители са обсъждали предоставянето на Русия на икономически контрол върху завладените от нея украински земи, разкри вестник „Таймс“ тази седмица . Тръмп вече е подписал споразумение за минерали с Украйна.

Тръмп може би иска да повтори мирния договор, сключен с негово посредничество между Демократична република Конго и Руанда по-рано тази година, който беше обвързан с това американските минни компании да получат преференциален достъп до редкоземни минерали, жизненоважни за съвременните технологии.

Друга примамка за Тръмп са богатите петролни и газови ресурси на Русия. Кремъл предложи на американските петролни компании възможността да възобновят сондажите в Русия като подсладител за всяка сделка.

„Вярваме, че те ще се върнат в даден момент, тъй като не биха искали да се откажат от възможността за достъп до руски природни ресурси“, каза по-рано тази година Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и ключов преговарящ. В интервю за Fox News Radio Тръмп заяви, че Русия има „огромен потенциал“ в „нефта и газа“.

Тръмп заяви, че ще има „тежки последици“, ако Путин не се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна. Той вече наложи 50% мита на Индия като наказание за закупуването на руски петрол и заяви, че тези мита са помогнали на Путин да седне на масата за преговори.

Путин ще се стреми да отмени някои от съществуващите санкции срещу Русия и да премахне митата за Индия. Той може също така да иска да предотврати подобни налози за Китай, друг голям купувач на руски петрол. Тръмп е готов да отмени санкциите срещу руската авиационна индустрия, според The Daily Telegraph.