Тройката Путин-Си-Ким провокира, но Тръмп изненада с реакцията си

Най-известният момент, включващ „горещ микрофон“, дойде в разгара на Студената война, когато тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън заяви:„Започваме бомбардировките след пет минути“ преди национално обръщение (което за щастие беше предварително записано, така че предупреждението така и не беше излъчено). Но странните откъси от разговорите, уловени в превода между лидерите на Русия и Китай тази седмица, бяха излъчени почти веднага.

Ако въпросът е за какво си говорят световните лидери, когато са оставени да водят светски разговори, тогава отговорът тук изглежда е трансплантацията на органи и потенциалът, който тя може да предложи за по-дълъг, ако не и вечен живот. Що се отнася до това дали целият епизод може да е бил изфабрикуван за пропагандни цели, напълно левичарският характер на темата предполага, че това не е така. А и самият Путин потвърди, че двамата със Си са разговаряли по темата.

Никой и на милион години не би могъл да измисли това, дори ако може да се впише спретнато в предубеждението, че диктаторските лидери не искат нищо повече от това да се задържат на власт завинаги, и ако напредъкът в даряването на органи улеснява това, тогава давайте! Нито Си Дзинпин, нито Владимир Путин са изправени пред практически ограничения на мандата си, така че физическият капацитет, за разлика от каквито и да било правни ограничения, може да изглежда като единствената им пречка за вечната власт.

Както и да е, подслушаните откъси предложиха добре дошло разсейване за западния свят от многодневната демонстрация на нарастващия потенциал на Китай да ръководи алтернативен на глобалния Запад глобален ред. С Русия, по същество тласната в този блок от това, което би възприела като усилия на Запада да я изолира, дори преди нахлуването в Украйна през 2022 г., и перспективите за нов съюз между САЩ и Индия, разбити от натиска на САЩ върху Индия да не купува руски петрол, този воден от Китай незападен блок изглежда доста по-солиден сега, отколкото дори миналата седмица.

Мащабният парад, организиран от Пекин, за да покаже военната си мощ, беше само външният израз на това, което Китай със сигурност би искал да проектира като нова реалност. Но два елемента усложниха тази картина на Китай като преди всичко заплаха за Запада и въоръжаваща се за епична битка със Съединените щати.

Първата е Северна Корея. Ким Чен Ун, който прави първото си пътуване до Китай от шест години и първата си поява на подобна международна среща, сега се възприемаше като част от този по-голям блок. Нещо повече, снимките на тройката Путин-Си-Ким сякаш са проектирани като заплаха единство към Запада. Колко заплашително обаче е всъщност това, което може да се възприеме като нормализиране на Северна Корея?

Това е процес, който може да се започне с все още противоречивото решение на Доналд Тръмп по време на първия му мандат да се срещне с Ким и да се отнася към него като към легитимен национален лидер. Тенденцията се обърна при Джо Байдън. Да наблюдаваш Ким в Пекин обаче беше като да видиш лидер, който прави всичко възможно, за да се съобрази с нормата, като носи елегантен костюм, а дъщеря му (вероятно неговата наследница) е негов придружител. Дали дипломатическото приемане, а не остракизмът, е ключът към неутрализирането на безспорната заплаха, породена от ядрена Северна Корея, действаща извън всички международни ограничения?

Още по-неочакван елемент се появи в начина, по който Съединените щати, или по-точно Тръмп, отговориха на това неоспоримо предизвикателство от Си Дзинпин и неговите гости. Американският политически естаблишмънт отдавна е изключително ястребски настроен към Китай като предполагаем глобален конкурент и изгряваща сила. Вместо да се хване на въдицата и да противодейства на демонстрацията на сила от страна на Китай поне с реторична ожесточеност, както Конгресът може би все още прави, Тръмп предприе доста различен подход.

В различните си изявления, в социалните медии и пред репортери, той възприемаше понякога въпросителни, понякога уважителни тонове, без никога да отстъпва лидерските си позиции на Китай. На снимките на Си, Путин и Ким заедно той отговори: „Моля, предайте най-сърдечните ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен Ун, докато заговорничите срещу Съединените американски щати.“ На парада на Китай той похвали Си за „красивата“ и „много, много впечатляваща“ церемония, като същевременно отбеляза, че „много американци загинаха в стремежа на Китай към Победа и Слава“ и се надяваше, че „те с право ще бъдат почетени и запомнени за тяхната храброст и почит.“ На въпрос за евентуалния опит на Китай да сформира антиамериканска коалиция, той каза, че „изобщо не вижда това“, настоявайки, че „Китай се нуждае от нас много повече, отколкото ние от тях“.

Изводът беше, че Китай все още има какво да навакса, което е вярно, тъй като все още изостава от САЩ по военна мощ, а БВП на глава от населението е шест пъти по-малък от този на Съединените щати. Липсата на гняв или войнственост в отговорите на Тръмп може би се оказва най-ефективният начин за противодействие на образите от Пекин, като същевременно оставя отворена вратата за по-добри отношения.

Призракът на въоръжен сблъсък между тези два титана, което е едно от посланията, които биха могли да бъдат извлечени от военната екстравагантност, организирана от Пекин, всъщност изглежда по-отдалечен сега, отколкото преди.

Анализът е на Мери Дежевски за The Independent.