Украинските удари с дронове нарушават руския бизнес

Киев засилва въздушната си кампания, като целта му е не само да унищожи руските нефтопреработвателни заводи, но и да изложи уязвимостите на елитите в страната. На 9 септември украински дрон нанесе удар по Сочи на Черно море, само няколко часа след като президентът Владимир Путин проведе срещи там, пише Forbes.

На 12 септември украински дрон удари за първи път руския регион Ленинград, поразявайки нефтотерминала Приморск близо до Санкт Петербург и принуждавайки временното спиране на най-големия нефтен пристанищен комплекс в страната. Заплахата от дроните затвори и летище Пулково в Санкт Петербург.

Офанзивата на Украйна с дронове дава резултати, като засилва натиска върху Кремъл, тъй като ударите задълбочават кризата с горивото в Русия и ускоряват инфлацията. Според данни от септември на независимата социологическа агенция Levada Center, рекордните 66% от анкетираните в Русия сега казват, че е време да се премине към мирни преговори, докато само 27% подкрепят продължаването на военните действия – най-ниското ниво, регистрирано досега. През юни 58% също посочиха покачването на цените като основна причина за безпокойство.

Докато недоволството на обществото от войната нараства, елитите в Москва и Санкт Петербург остават по-устойчиви на сътресенията – засега. Все пак недоволството сред обикновените руснаци не се е превърнало напълно в уязвимост на елитите. „Елитите в Москва и Санкт Петербург имат доста висок праг на толерантност към сътресенията, свързани с войната, и тези удари могат да станат политически дестабилизиращи само в дългосрочен план“, казва Мария Попова, доцент по политически науки в Университета Макгил.

Страната обхваща 11 различни часови зони, което прави нейната обширност най-голямата й слабост в защитата срещу украинските атаки с дронове.

„Ударите по рафинериите, комбинирани с атаки по железопътните линии, са извадили от строя 17 до 21% от рафиниращите мощности на Русия“, казва Серхий Кузан, председател на Украинския център за сигурност и сътрудничество. През изминалата седмица украинските дронове удариха нефтопреработвателно предприятие на около 1500 километра от границата.

Ударите по рафинериите имат за цел да ограничат военните приходи на Кремъл, като същевременно оказват натиск върху и без това напрегнатата руска икономика. „Цените на горивото в Русия са се повишили с около 25%, като недостигът е особено осезаем в отдалечените региони и Крим. Украинските удари подчертават уязвимостта на руската икономика и армия, подкопават пропагандните твърдения за успех и подхранват недоволството на обществото“, каза ми Кузан. Това икономическо напрежение усилва натиска, вече създаден от западните санкции.

Такива прекъсвания засягат сърцевината на военния бюджет на Кремъл, заплашвайки приходите от петрол и газ, които остават най-важният източник на държавно финансиране. На 14 септември украинският президент Володимир Зеленски нарече ударите срещу Русия „най-ефективните санкции“.

Според Reuters, Transneft – която обработва над 80% от руския петрол – вече е започнала да ограничава възможността на производителите да съхраняват суров петрол в своите тръбопроводи и предупреди, че може да се наложи да намали изцяло приемането, ако ударите с дронове причинят допълнителни щети.

В същото време западните санкции притискат Русия, принуждавайки я да се върне към бартера от 90-те години, като фирмите търгуват пшеница и лен за китайски автомобили и строителни материали. На 15 септември Путин изрази разочарование от икономическите служители, тъй като растежът се стабилизира, а бюджетният дефицит нарасна до 4,2 трилиона рубли – 150 пъти повече от година по-рано.

Дори руските елити в Москва и Санкт Петербург вече не са защитени от въздействието на войната, тъй като недостигът на гориво в цялата страна се разпространява към столицата.

Удари с дронове нарушават руския бизнес

Украинските дронове с голям обсег разчитат на руските LTE мрежи за навигация и разузнаване, поради което Кремъл прибегна до масово прекъсване на мобилните данни в десетки региони. На 9 май Roskomnadzor прекъсна достъпа до интернет в 40 региона, или 60% от Русия, което доведе до масивни икономически сътресения. Украйна се сблъсква с подобен проблем от дронове, които използват местни мрежи. Тя е открила стотици руски дронове с украински SIM карти, което показва, че Москва използва украинските мрежи и за навигация.

Според Financial Times, вълната от украински дронови удари дълбоко в Русия е принудила Кремъл да наложи широкомащабни прекъсвания на интернет, което нарушава бизнеса, обществените услуги и ежедневието на милиони хора. Един жител на град Владимир е по-позитивно настроен към едно от предимствата, като заявява: „Когато се срещаме с приятели, говорим повече, вместо да стоим на телефоните си.“

Тези прекъсвания, концентрирани около военни и индустриални центрове, са се утроили от юни насам. Интернет Protection Society изчислява, че всеки час на национално прекъсване на интернет струва на Русия 46,4 милиарда рубли (557 милиона долара), включително 9,6 милиарда рубли (115 милиона долара) само в Москва. В средата на септември вестник „Москов Таймс“ съобщи, че централната банка на Русия също е отбелязала скок в натрупването на пари в брой, като ликвидността изтича от банките, тъй като ежедневните прекъсвания на интернет карат руснаците да предпочитат рубли в брой пред дигиталните плащания.

Москва и Санкт Петербург са цели за Украйна

Между януари и май руските летища са били затворени 217 пъти поради украински атаки с дронове – повече отколкото през цялата 2023 и 2024 г. взети заедно – което е причинило неудобства на десетки хиляди пътници и е струвало на авиокомпаниите повече от 1 милиард рубли, според Novaya Gazeta Europe. Москва е понесла най-тежкия удар от тези затваряния.

През май украинските атаки с дронове потопиха руската авиация в хаос. Повече от половината от полетите от летищата Внуково и Шереметиево в Москва бяха прекъснати, а в Домодедово 43% от полетите бяха забавени със средно повече от пет часа.

До юли големи украински атаки с дронове принудиха масови отмени и забавяния на полети на летищата в Москва, оставяйки хиляди хора блокирани. Видеоклипове, споделени от руските медии, показаха пътници, спящи на пода на Шереметиево, най-натовареното летище в страната, докато дълги опашки се простираха през терминалите.

Смущенията не са случайни. Киев сега планира атаките с дронове така, че да причинят максимални смущения. Сергей Вакуленко, старши научен сътрудник в Карнеги Русия Евразия Център, написа, че атаките с дронове са нарушили полетите и влаковете, принуждавайки повече руснаци да пътуват по пътищата и повишавайки търсенето на бензин, особено по натоварените маршрути между Москва и черноморското крайбрежие.

След атаките близо до Санкт Петербург през изминалата седмица, източник от украинското военно разузнаване заяви пред Ukrainska Pravda, че „отсега нататък военните съоръжения в Санкт Петербург и Ленинградска област са в обсега на украинските сили“.

Нападенията срещу градове като Москва и Санкт Петербург имат както психологически, така и военни ефекти. Колкото по-силен е натискът върху тези градски центрове, толкова по-голяма е необходимостта да се отклонят оскъдните средства за противовъздушна отбрана от фронта. „Големият стратегически актив на Русия през цялата история е бил нейният размер“, казва Люк Кофи, старши научен сътрудник в Института „Хъдсън“. Но с разширяването на арсенала от дронове на Украйна, този размер бързо се превръща в пречка. „Русия просто няма оборудването и способността да защити всеки обект“, каза той.

Извън бойното поле тези удари променят и начина, по който Русия се възприема в чужбина. В статия за Карнеги Ендаумент за международния мир през септември 2023 г. Руслан Сулейманов отбеляза, че много афганистанци в Кабул „сега виждат Русия като опасно място, където дронове редовно нанасят удари по столицата“.

В изказване на конференцията „Ялтенска европейска стратегия“ в Киев на 13 септември Кийт Келлог, специален пратеник на президента Тръмп за Украйна, каза, че Тръмп го е попитал в Овалния кабинет дали Русия печели, а той е отговорил „Не“.

С течение на времето Украйна доказва не само нарастващата си технологична сила, но и способността си да създава условия, които увеличават натиска върху Владимир Путин да седне на масата за преговори.

Администрацията на Тръмп сега има възможност да съчетае икономическите санкции с кинетичната кампания на Киев, за да привлече Москва към масата за преговори. „Износът на петрол от Русия остава нейната икономическа спасителна въже. Ето защо президентът Тръмп поставя толкова силен акцент върху този въпрос“, каза ми Кофи.

С увеличаването на производството на дронове с голям обсег и ракетен арсенал на Украйна, темпото на атаките ще се ускори. „Съвременната война е война за ресурси, а Украйна е Давид, който се опитва да намери слабите места на Голиат“, каза Олексий Резников, бивш министър на отбраната на Украйна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.