Украинските атаки срещу руския петрол започват да оказват влияние върху пазара

След краткия военен конфликт през юни между Израел, Иран и Съединените щати, световният пазар на петрол като цяло игнорира геополитическия риск. В ретроспекция за кратко имаше рискова премия при суровия петрол, но тя бързо изчезна, когато Иран не предприе остри атаки срещу нищо, свързано с производството или транспорта на петрол, пише за TNI стари сътрудникът Грег Приди.

Сега обаче дългият конфликт между Украйна и Русия започва да оказва поне умерено въздействие върху пазара. Скокът в цените, който последва въвеждането на всеобхватни санкции срещу Русия през 2022 г. - когато участниците на пазара не бяха сигурни дали и с колко ще намалее руският износ - отшумя, след като стана ясно, че по-голямата част от този обем все още може да намери купувачи. Но през последните два месеца украинските атаки срещу руски петролни съоръжения започнаха да достигат брой и честота, които са достигнали прага на въздействие върху пазарно значимите обеми руски петрол, подкопавайки предишното общоприето схващане, че украинските атаки няма да са достатъчни, за да задвижат нещата. Вместо това атаките биха засегнали главно вътрешното рафиниране, а не износа.

Това, което се промени през последните месеци, е както честотата на атаките, така и техните цели. Докато първоначалните украински удари с дронове (а в ранните дни на войната и с хеликоптери) бяха насочени към рафинерии и депа за съхранение и дистрибуция на петролни продукти, през последните месеци ударите започнаха да са насочени към експортни терминали. През август три удара засегнаха спомагателна инфраструктура в товарни терминали, тръбопроводи и помпени станции, нарушавайки потоците на суров петрол. Този вид щети могат да бъдат поправени за няколко дни, но се натрупват с времето, както видяхме през 2000-те години с многократните атаки на бунтовниците срещу тръбопровода Киркук-Джейхан, превозващ износ от Северен Ирак до Средиземно море.

Усилията на Украйна се подобриха с атаката с дрон на 12 септември срещу терминала за износ в Балтийско море в Приморск, която беше насочена както към помпените станции, така и към самото съоръжение за товарене на танкери, изваждайки съоръжението от експлоатация и възпрепятствайки способността му да прехвърля обеми към Усть-Луга, другият основен терминал за износ на Русия в Балтийско море.

Приморск обработва 1,25 милиона барела суров петрол и нефтени продукти на ден. Президентът Зеленски обяви стачката в Приморск за победа, заявявайки, че „най-ефективните санкции – тези, които действат най-бързо – са стачките“. Приморск възстанови частичната си експлоатация няколко дни след това, но нарастващият брой стачки постепенно намалява обема на руския износ. С повтарящите се атаки срещу двата основни балтийски терминала би било трудно тези обеми да се пренасочат някъде другаде, а въздействието върху обема се натрупва с течение на времето . Рафинерен капацитет на Русия е ефективно намален с над 10 процента, като рафинериите са около пет милиона барела на ден за Русия като цяло, което намалява наличността на рафинирани продукти за износ.

Русия също така не разполага с обема на капацитета за съхранение, който съществува в други производители в нейната обемна лига, като Саудитска Арабия и Съединените щати. Това означава, че ако прекъсванията в рафинирането и експортните терминали окажат влияние с течение на времето, въпреки ремонтите, Русия може да се наложи да спре част от производството на суров петрол и да падне под квотата си от ОПЕК+. Това би могло също така да помогне за разширяване на настоящата разлика между бензин и дизел , които са в по-малък запас в световен мащаб на иначе добре снабден пазар, което би довело до увеличаване на ценовата разлика.

Макар че това е проблем за Русия, в някои среди то ще бъде тихо приветствано. Други участници в ОПЕК+, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), се стремят да възстановят допълнително ограничените обеми. Това се случва в момент, когато Саудитска Арабия прие, че не може да поддържа цените на предпочитаното от нея ниво чрез ограничения на производството и следователно се е насочила към политика на възстановяване на пазарния си дял.

Ако продължаващите украински атаки срещу обемите на руския износ имат дори умерен кумулативен ефект, това ще помогне да се избегне това, което иначе би било напрегнати преговори между водещите страни от ОПЕК+ относно това с колко ще се увеличат квотите. Ако Русия е фактически ограничена, тя може да си позволи увеличения на квотите през следващата година, които няма да може да изпълни. Това би било много удобно за шепата страни, които имат значителен свободен производствен капацитет - главно Саудитска Арабия и ОАЕ.