Защо войната в Украйна е за оцеляването на Владимир Путин

Войната на Русия срещу Украйна никога не е била свързана с разширяването на НАТО или гаранциите за сигурност от страна на Запада. Тя винаги е била свързана с имперските амбиции на Владимир Путин и неговото лично оцеляване, пишат за TNI научният сътрудник Дейвид Кириченко и проф. по политически науки Александър Мотил.

НАТО последователно не проявява интерес към разширяване на членството с Украйна, както и украинците през по-голямата част от историята си след независимостта. Всъщност Украйна беше до голяма степен неутрална, докато Русия не нахлу в Крим и Донбас през 2014 г., и въпреки пълномащабната втора инвазия на Русия през 2022 г., много държави от НАТО остават скептични относно присъединяването на Украйна към алианса.

Настояването на Русия в края на 2021 г. и по-скоро за гаранции за сигурност за себе си е не по-малко лъжливо, тъй като тя знае, както и НАТО, че армиите на повечето членове на алианса не са в състояние да отблъснат дронове, да не говорим за започване на инвазия в Русия.

През цялата си история руската държава последователно е водила войни като средство за поддържане на автократичното управление – нещо, което Джордж Кенън е разбрал, когато е препоръчал да се спре съветската експанзия като средство за подкопаване на СССР. Не е изненадващо, че всеки руски владетел е работил усърдно, за да задвижи колелата на имперската експанзия. Това важеше както за царете, така и за съветските лидери, а сега и за Путин. Дори Борис Елцин, когото Западът възвеличи, се надяваше да възстанови империята чрез Общността на независимите държави.

Целта на Кремъл е тотален контрол в Русия и подчиняване на украинския народ, като двете цели се подкрепят взаимно. Както веднъж предупреди Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента Джими Картър:

"Без Украйна Русия престава да бъде империя, но с подчинена и подчинена Украйна Русия автоматично се превръща в империя."

За Путин независимостта и демокрацията на Украйна представляват екзистенциална заплаха. Свободна и успешна Украйна разкрива лъжата в сърцевината на неговия режим, а именно, че Русия може да бъде стабилна само под централизирано авторитарно управление. Ако украинците могат да изберат различен път – демократичен и проспериращ – руснаците един ден може да поискат същото.

Манипулацията на историята от Путин има за цел да отрече съществуването на Украйна. В центъра на тази погрешна интерпретация – както Тъкър Карлсън научи по време на интервюто си с руския президент – е митът за произхода на княжество Московия. Възходът на Московия през 1400 г. се основава на лъжата, че то е наследник на Киевска Рус. В действителност Рус е била средновековна държава, съсредоточена около Киев, която се е разпаднала под натиска на монголските нашествия много преди Московското княжество да се превърне в ядрото на бъдещата Руска империя. Московските владетели са пренаписали историята, за да претендират за това наследство, използвайки мита, за да оправдаят завоеванията си. Путин повтаря същата измислица и днес, за да отрече суверенитета на Украйна и да легитимира войната си.

Корените на обсесията на Путин с Украйна датират поне от 2004 г., когато Украйна се изправи пред решаваща президентска надпревара. Лишен от правото да се кандидатира за трети мандат, президентът Леонид Кучма потърси лоялен наследник и подкрепи премиера Виктор Янукович, регионален силен човек от Донецк. Реформистът Виктор Юшченко, бивш централен банкер и краткосрочен премиер, предложи обратното: Украйна, ориентирана към Европа и демокрацията.

Оранжевата революция от 2004 г. Orange Revolution обърка плановете на Кремъл. Масовите протести срещу изборните измами изстреляха Юшченко на власт въпреки грубата намеса на Москва. Това беше повече от поражение за предпочитания от Русия кандидат – беше унижение за Путин и пряко предизвикателство към неговата мирогледна система.

От този момент нататък външната политика на Москва се втвърди. Кремъл превърна демокрацията в заплаха, руския хипернационализъм в необходимост, а военната агресия в инструмент за оцеляване. Путин започна да критикува така наречените „цветни революции“, виждайки в тях не само неподчинението на Украйна, но и опасен модел, който руснаците сами могат да последват някой ден.

През 2008 г. Грузия беше първоначалната мишена на имперската реакция на Путин, когато руските сили атакуваха страната. Същата година Путин заяви пред тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш, че Украйна не е истинска държава.

Още една травма, която го формира, настъпи през 2011 г. Докато беше министър-председател, Путин наблюдаваше интервенцията на НАТО в Либия и бруталната смърт на Муамар Кадафи. Според някои източници той преигравал ужасната смърт на Кадафи, убеден, че силни мъже, които правят компромиси със Запада, сами определят съдбата си. За него грешката на Кадафи не е била тиранията, а отвореността.

Масовите протести по улиците на Москва през 2011–2012 г., предизвикани от гнева срещу изборните измами, само засилиха този страх, убеждавайки Путин, че демократичните движения един ден могат да застрашат властта му в Русия.

И тогава дойде мащабната инвазия на непокорната Украйна на 24 февруари 2022 г. Вероятно Путин, който вече е на 70 години, е смятал, че му остава малко време да завладее Украйна. Революцията „Евромайдан“ от 2014 г. и възстановяването на украинската армия го убедиха, че прозорецът на възможностите му се затваря.

Днес обаче той изглежда вярва, че времето отново е на негова страна – не само на бойното поле, но и в самия живот. Записан на микрофон в Пекин, докато обсъжда трансплантации на органи и биотехнологии с китайския лидер Си Цзинпин, Путин размишляваше за възможността да доживее до 150 години. Убеден, че може би му остават още няколко години, той може би разглежда Украйна не като мимолетна хазартна игра, а като поколенческо приключение, което трябва да завърши, за да възстанови империята.

Въпреки това, Путин сега е изправен пред вътрешно предизвикателство: нарастващото недоволство на руския народ. Въпреки че мнозина печелят от войната, а от милитаризираната икономика на Русия (наречена „Deathonomics“) се появява дори нова средна класа, повечето средностатистически руснаци изпитват спад в стандарта на живот поради пренебрегването на потребителската икономика от страна на Путин. За да влоши нещата, дори милитаризираната икономика е спрела да расте, тъй като дефицитът и инфлацията се увеличават, а Русия е на прага на период на стагфлация.

Путин разбира, че политическото му оцеляване е все по-свързано с постоянната конфронтация със Запада. И ако много елити печелят от войната, защо биха искали тя да спре?

Позволяването на войната да продължи държи Русия в постоянно състояние на мобилизация, където несъгласието се потиска, а съперниците се убиват. Надутият военно-промишлен комплекс поддържа мрежи от покровителство за лоялни елити.

В същото време войната укрепва идеологическата нарратива на Путин за възстановяване на руската империя и конфронтация със Запада, който, според него, се опитва да я спре. Докато империята не бъде победена, Путин ще продължава да се връща за още, като апетитът му за ескалация нараства с колебанията на икономиката и заплахата за легитимността и авторитета му.

Ако администрацията на Тръмп продължи да настоява за мирно споразумение без реална тежест, това ще играе директно в ръцете на Путин. Лошо мирно споразумение ще предизвика бъдеща агресия и ще бъде стимул за руския империализъм и автокрация. Украйна няма да бъде последната цел на Путин.