Румъния иска да купи танк M1 Abrams

Румънските въоръжени сили продължават да използват TR-85M1 и TR-77-580, които са модернизирани версии на T-55 от времето на Студената война. През 2023 г. Букурещ подписа споразумение с Вашингтон, според което Румъния ще придобие повече от четири дузини американски M1A2 SEPv3 Abrams, за да подсили сухопътните си сили като част от усилията за увеличаване на отбранителните си способности в отговор на необоснованата инвазия на Русия в Украйна преди повече от три години и половина, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Във вторник беше обявено, че румънското министерство на националната отбрана е одобрило план, според който много повече основни бойни танкове (MBT) Abrams ще бъдат изпратени в балканската страна, за да защитят източния фланг на НАТО.

Румъния планира да закупи танковете на етапи

Румънската армия се опита да продължи с предишната сделка за 54 M1A2 Abrams, на стойност 1,07 милиарда долара, но също така призова за отделна програма, която ще доведе до придобиването на 215 допълнителни MBT, заедно с 75 поддържащи превозни средства, които могат да бъдат произведени в Румъния. Последната сделка, която включва също боеприпаси, резервни части за танковете, поддръжка и обучение, е на стойност над 7 милиарда долара.

Първата фаза на етап I, започнала през 2023 г., ще включва 54 модернизирани M1A2 SEPv3 MBT, заедно с 12 поддържащи превозни средства, включително четири платформи за възстановяване, четири мобилни асалтни моста и четири миночистача. Тези превозни средства са предназначени за Румъния, като доставките трябва да бъдат завършени до края на 2028 г.

Във втората фаза на етап I Вашингтон трябва да предостави на Букурещ необходимия хардуер и боеприпаси, за да допълни капацитета на батальона, оборудван с Abrams.

Според The Romania Journal, поръчката включва „54 картечници M240 7,62 мм, експлозивни заряди за пробиване на минни полета, над 12 000 патрона 120 мм, димни гранати, симулатори за обучение, резервни части, оборудване за тестване, техническа поддръжка и услуги за обучение.

Въпреки това, Министерството на националната отбрана не е посочило, че всичките над 200 основни бойни танка трябва да бъдат M1A2 Abrams, което оставя възможност на Румъния да търси алтернативни варианти, включително германския Leopard 2 или дори южнокорейския K2 Black Panther.

Сред 76-те поддържащи превозни средства има 16 платформи за възстановяване, 44 мобилни моста и 16 миночистачи. Министерството е поискало и различни логистични, обучителни и симулационни съоръжения. На този етап се набляга и на технологичното и местното промишлено участие, което ще позволи на Румъния да осигури цялостното сглобяване на бронираните корпуси и куполи, както и интегрирането на мерниците и оптичните системи. Окончателното сглобяване и тестовете след производството, включително изпитванията на оръжейните системи, ще се проведат в Румъния. Инсталирането на балистични и противоминни защитни системи, както и „допълнителна броня, подложки за отломки и седалки за защита на екипажа“ ще бъде завършено в страната.

Технологиите, като комуникационни и ИТ системи, включително изходния код, ще бъдат прехвърлени в Румъния.

„Придобиването, предвидено в етап II и представено в приложената таблица, за което ще бъде поискано одобрение от румънския парламент, с приблизителна стойност 6488,34 милиона евро, без ДДС А, ще бъде започнато през 2025 г. чрез провеждането на специфична процедура за осигуряване на изпълнението на предложения за операции за индустриално технологично сътрудничество с цел прилагане на мерки за защита на основните интереси на националната сигурност на Румъния чрез осъществяване на операции за технологично и индустриално сътрудничество“, се казва в изявление на Министерството на националната отбрана.

Такава сделка все още изисква одобрение от парламента, но това вероятно ще бъде малко повече от формалност. Румъния споделя 400-милна граница с Украйна и се намира на източния фланг на НАТО, което създава силно чувство на спешност за програмата за военна модернизация на Букурещ. Имало е множество нахлувания на руски дронове през река Дунав, което е довело до призиви от Европейския съюз (ЕС) за създаване на „стена от дронове“, оборудвана с усъвършенствани възможности за откриване, проследяване и прехват.