Полша: от комунизъм до превръщането ѝ в "тигър" на Източна Европа

Ян Бартек винаги е вярвал в потенциала на страната си след падането на Берлинската стена през 1989 г. Тази година бележи навлизането на Полша в ожесточена и силно конкурентна пазарна икономика, след повече от четири десетилетия изолация под комунистическата система, пише испанският El Pais.

"Излизахме от режим като бедна страна, така че имахме много за възстановяване", обяснява този служител в края на петдесетте си години в автокъща във Варшава. "Страната сега предлага възможности, които се виждаха само преди десетилетие в Западна Европа", казва Бартек, преди да подчертае, че продажбите на автомобили остават положителни, въпреки турбуленцията, която автомобилният сектор преживява от няколко години. "Това е знак, че не сме били засегнати от никаква криза", подчертава този работник, като същевременно признава, че покупателната му способност се е увеличила значително:

"През последните пет години ми увеличаваха заплатата с 10% всяка година, не само за мен, но и за всички, които познавам в компании в други икономически дейности."

Този продължаващ, метеоричен растеж дори е наречен "полското чудо".

"Най-бързо развиващата се икономика в Европа? Полша!", ликуваше премиерът Доналд Туск в социалните медии в средата на август, споделяйки таблица, показваща страната му начело в Европейския съюз, като брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,8% през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение с предходното тримесечие и с 3,4% в сравнение със същия период на миналата година, според Полската статистическа служба (GUS).

Тези данни обаче контрастират с тези на Евростат, която поставя Полша сред петте най-бързо развиващи се страни в ЕС, с 3% увеличение през второто тримесечие (годишен темп), двойно повече от средното за Г-27, към която се присъедини през 2004 г. С изключение на 2020 г. и рецесията, свързана с пандемията от COVID-19, тази източноевропейска страна никога не е влизала в рецесия, откакто се присъедини към ЕС. И докато БВП нарасна само с 0,1% през 2023 г. поради покачващите се цени на енергията и несигурността около руската офанзива в Украйна, той се върна до 2,9% през 2024 г.

"Наистина няма тайна, че по-слабите икономики са склонни да растат по-бързо", отбелязва Пьотр Барткевич, експерт в Bank Pekao, втората по големина търговска банка в Полша. „Установяването на търговски и капиталови връзки със Западна Европа, изграждането на основна инфраструктура и разполагането на образована работна сила в съвременните индустрии са тласнали икономическия импулс, който е постоянен през последните три десетилетия“, твърди икономистът. Този зашеметяващ растеж несъмнено е още по-изненадващ в европейски контекст, където Германия е на ръба на рецесия, а война бушува на прага ѝ, като дронове дори проникват на нейна територия.

Различен модел

Тази устойчивост се дължи до голяма степен на силното потребление на домакинствата, което представлява около 60% от БВП. С 37,4 милиона жители, "Полша има голям вътрешен пазар, което я прави по-устойчива на кризи от по-малките съседи като Чехия, Словакия или Унгария, които разчитат много повече на износа, и силно диверсифицирана икономика, което означава, че не сме зависими от нито един конкретен секторИ, отбелязва Барткевич.

Освен това, през последните месеци инфлацията се стабилизира на 2,7% през август, а националната валута – злотата – се задържа около 4,25 за евро от есента на 2023 г. Покачващите се заплати (със 7,6% през юли в сравнение с предходната година, според GUS) също помогнаха за увеличаване на разходите на домакинствата и продажбите на дребно, които се увеличиха с 4,8%.

Другият двигател на полската икономика са европейските фондове. През февруари 2024 г. ЕС размрази 137 милиарда евро от плана за възстановяване, който беше блокиран в края на 2022 г. от Европейската комисия поради нарушения на върховенството на закона и съдебната независимост от предишното ултраконсервативно правителство на Матеуш Моравецки . След като средствата бяха размразени наскоро, властите бързат да изразходват европейските средства възможно най-бързо, което се отразява в големите инвестиции в железопътна инфраструктура.

Машината се движи с пълна скорост, според МВФ , който прогнозира, че Полша ще се издигне до 20-то място сред най-големите икономики в света тази година, с БВП от 980 милиарда долара. Полската икономика, която вече е пета в ЕС по БВП по паритет на покупателната способност, „тихо се превърна в двигател на икономическия растеж в Европа“, отбелязва Матеуш Урбан, анализатор в Oxford Economics, който описва Полша като „европейски тигър на прага на Германия“.

Варшава обаче е изправена пред предизвикателства, ако иска да се справи с растежа. Едно от тях е стагнацията на инвестициите през последните 10 години, които се колебаеха между 16% и 20% от БВП. През 2024 г. те паднаха малко под прага от 17%, което постави страната на 25-то място от 27 държави членки, със средно европейско ниво от 21,2%.

„Това е структурен проблем в полската икономика, но означава, че инвестираното е било направено ефективно“, отбелязва Барткевич, който смята, че ниският процент се дължи на по-консервативно мислене сред компаниите и липса на управленски капацитет.

От друга страна, икономистът от Bank Pekao предупреждава, че конфликтните отношения между ръководителя на правителството и новия националистически президент Карол Навроцки биха могли да повлияят на публичните финанси: Полша е изправена пред фискален проблем с публичен дефицит от 6,6% през 2024 г., вторият най-висок след този на Румъния, който е 9,3%.

„Има социален консенсус за повишаване на данъците или значително намаляване на разходите, но предложените от правителството мерки вече са наложени вето от президента“, обяснява Барткевич. Освен това „съществува риск правителството да даде приоритет на въпроси като пенсии, военни разходи или лихвени плащания по суверенния дълг за сметка на по-сложни сектори като науката, технологиите и образованието“, заключва експертът.