"Синдром на внезапната руска смърт“: Защо елитът на Кремъл умира мистериозно?

На фона на сриващата се икономика на Москва, водещите бизнесмени и чиновници на Русия пропадат – буквално и преносно – при мистериозни обстоятелства. Дори недосегаемите са уязвими при система в смут.

Пореден високопоставен руски ръководител беше намерен мъртъв през септември 2025 г. Според съобщенията става дума за самоубийство. Александър Тюнин, главен изпълнителен директор на UMATEX, дъщерно дружество на Росатом, беше намерен мъртъв край пътя, близо до колата си, с ловна пушка и предсмъртно писмо, в което се твърди, че е страдал от депресия.

Смъртта му обаче повдигна въпроси. Заедно с него общият брой на загиналите достигна поне пет тази година и близо 40 от началото на пълномащабното нахлуване на Русия.

Само няколко дни по-рано Александър Федотов, бивш транспортен служител в Санкт Петербург, беше намерен под прозореца на хотел „Шератон“ на летище „Шереметиево“ в Москва, като предполагаемата причина за смъртта отново бе самоубийство.

След руската инвазия в Украйна през 2022 г., редица чиновници, бизнесмени, бюрократи, олигарси и общественици са починали при необичайни обстоятелства. Огромният списък от тези смъртни случаи – който включва предполагаеми дефенестации, отравяния, подозрителни инфаркти и предполагаеми самоубийства – доведе до това експертите да въведат термина „синдром на внезапната руска смърт“.

С падането на руската икономика, нейният елит пада заедно с нея. Ударите с дронове на Украйна осакатяват енергийния сектор на Русия, унищожавайки близо 40% от капацитета ѝ за рафиниране на петрол, предизвиквайки най-тежката горивна криза от десетилетия.

ЕС планира да въведе по-строги ограничения срещу Русия, насочени към три ключови сектора: енергетика, финансови услуги и търговия, което вероятно ще дерайлира още повече водещите руски държавни корпорации, като „Газпром“. Повечето от смъртните случаи са концентрирани в тези три от най-уязвимите сектора на Русия – гръбнакът, който Москва не може да си позволи да загуби.

Руският лидер Владимир Путин заяви през 2010 г., че Русия е изоставила политиката от съветската епоха, така наречето „мокро дело“ или „wet job" на Запад – за убийства на предатели.

„Руските специални служби не правят това“, каза той по време на телевизионен разговор, но добави: "Що се отнася до предателите, те ще умрат сами.“

Това намекна за мрачна съдба за предателите на неговия режим, потенциално чрез самоубийство.

Но наистина ли това са самоубийства? Може би. Удобни? Определено. Шаблонни? Разбира се.

Русия има история на използването на отрова за атака срещу критици. Новичок беше използван срещу бивш шпионин през 2018 г. и Алексей Навални през 2020 г. Дисидентът Александър Литвиненко беше отровен с полоний през 2006 г., а украинският президент Виктор Юшченко беше отровен с TCDD, след което остана обезобразен. Журналистката Анна Политковская оцеля след отравяне от ФСБ през 2004 г., но по-късно беше застреляна в Москва.

Вълната от внезапни, необичайни смъртни случаи след нахлуването на Москва в Украйна повдигна сериозни въпроси – от времето и връзките им със сектора до повтарящите се методи и непрозрачните разследвания, които последваха. Някои вероятно са били истински самоубийства, но има основания да се смята, че други не са. В края на краищата, Русия е създала исторически прецедент за това явление, „Синдром на внезапната руска смърт“,  и списъкът със случаи продължава да расте с експоненциална скорост.

Корпоративната битка на Русия

Михаил Рогачев, бивш вицепрезидент на руския петролен гигант Юкос, се хвърли от 33 метра и загина падайки прозорец на дома си през октомври 2024 г. Тялото му бе открито от служител на руската Служба за външно разузнаване (СВР), който заяви, че го е намерил, докато е разхождал кучето си.

Кариерата на Рогачев е свързана с една от най-драматичните корпоративни битки в историята на Русия. Юкос, някога най-бързо развиващата се частна петролна компания в страната, се превърна в център на десетилетна конфронтация с Кремъл. От 1996 до 2007 г. Рогачев е служил под ръководството на собственика на Юкос Михаил Ходорковски - някога най-богатият човек в Русия. Ходорковски открито е критикувал Владимир Путин и е финансирал опозиционни партии, ход, който го е превърнал в политическа мишена. Той е арестуван по обвинения, които се възприемат като политически мотивирани, а Юкос е разпуснат от държавата през 2007 г.

Ходорковски е помилван през 2013 г., но правната война не свършва дотук. През 2014 г. международният арбитражен съд в Хага осъжда Русия да плати 50 милиарда долара на бившите мажоритарни акционери на Юкос. Компанията печели и 2,6 милиарда долара обезщетение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Смъртта на Рогачев добавя още една обезпокоителна глава към сагата на Юкос – история, която продължава да символизира сблъсъка на Кремъл с независимия бизнес и политическото несъгласие.

Примерът с Юкос се превърна в нарицателно за това, което се случва с онези, които се осмеляват да оспорят режима на Путин. Докато интересите на олигарха остават подчинени на тези на режима, съдбата им ще остане незасегната. Но тези, които се противопоставят на Путин или неговите политически приоритети, ще бъдат унищожени.

Смъртни случаи в руския петролен и енергиен сектор

Рогачев е само една от многото смъртни случаи, разтърсващи руския петролен и енергиен сектор, откакто започна пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

През януари 2022 г., месец преди избухването на пълномащабна война, Леонид Шулман, ръководител на транспортната служба на Газпром Инвест, е намерен мъртъв във ваната на селската си къща в Санкт Петербург, последван през февруари от Александър Тюляков, заместник-директор на Газпром, обесен в крайградския си гараж.

Април 2022 г. донесе две ужасяващи предполагаеми семейни убийства-самоубийства: Владислав Аваев, вицепрезидент на Газпромбанк, и Сергей Протосеня, бивш мениджър на Новатек, бяха убити заедно със съпругите и дъщерите си - Аваев в Москва, Протосеня в испанска вила.

Убиец измисля свой собствен метод, когато му е наредено да ликвидира семейство. Подобни методи, но всеки малко по-различен - брадва тук, пистолет там. И умират по един и същи начин. Веднъж може би, два пъти е съвпадение. Това не е съвпадение. Не е самоубийство.

През май 2022 г. Александър Суботин, бивш член на борда на Лукойл, почина от остра сърдечна недостатъчност в Митищи. През юли Юрий Воронов, основател на подизпълнителя на Газпром Astra-Shipping, беше прострелян в плувен басейн в Ленинградска област. През август Равил Маганов, председател на Лукойл, падна от прозореца на московска болница. През декември Олег Зацепин, директор на Когалимнефтегаз, е намерен мъртъв в офиса си.  Февруари 2023 г.: Вячеслав Ровнейко, съосновател на Urals Energy и бивш партньор на зетя на Борис Елцин, умира в имението си Рублевка. Октомври 2023 г.: Председателят на Лукойл Владимир Некрасов умира от сърдечна недостатъчност. Март 2024 г.: Вицепрезидентът на Лукойл Виталий Робертус е намерен мъртъв в офиса си в Москва. Юли 2025 г.: Андрей Бадалов, вицепрезидент на Транснефт, пада от апартамента си на Рублевское.

Поразителните прилики в поредицата от смъртни случаи на висши ръководители в руски петролни и газови компании през последните години - това ниво на риск би могло да бъде достатъчно, за да оправдае убийство, инсценирано като самоубийство.

Смърт сред руския елит

През декември 2022 г. Павел Антов, представител на партията на Путин „Единна Русия“ и депутат в местния парламент на Владимирска област, загина в хотел в Индия. Само два дни по-рано Владимир Биденов, друг член на неговата партия, почина от очевиден сърдечен удар.

Антов беше класиран като най-богатия парламентарист в страната през 2019 г. от руското издание на списание Forbes. През юни 2022 г. руски медии публикуваха съобщение в WhatsApp, в което се казваше, че Антов е описал ракетна атака на Кремъл срещу Украйна като тероризъм, което накара Антов публично да отрече тези твърдения в руската социална мрежа VK.

На 4 февруари 2025 г. двама високопоставени служители паднаха от прозорци в един и същи ден - Артур Пряхин, ръководител на Федералната антимонополова служба (ФАС), и Алексей Зубков, полковник от Следствения комитет и заместник-началник на отдела по криминалистика.

Пряхин беше намерен близо до административната сграда и според руски съобщения е паднал от прозорец на петия етаж, като се твърди, че е оставил предсмъртно писмо на съпругата си. Той е служил около 15 години в отделите за икономически престъпления на Министерството на вътрешните работи, разследвайки нашумели картели. 

Зубков падна от прозорец на Центъра за криминалистика на Следствения комитет на улица „Строителите“ в Москва. Въпреки че е получил умерени наранявания, руските медии съобщават, че е останал в съзнание след падането и е казал, че е бил сам в банята и не си спомня какво се е случило след това.

Смърт на високопоставени бизнесмени

На 8 септември 2025 г. в Калининградска област властите откриха обезглавеното тяло на Алексей Синицин, генерален директор на НПК „Химпроминжиниринг“, дъщерно дружество на държавния ядрен гигант „Росатом“.

През юли 2025 г. Роман Старовойт беше освободен от поста министър на транспорта на Русия само часове преди да се самоубие на паркинг извън Москва, с пистолет, представен му като официален подарък. Датата и часът на смъртта са неясни. Преди подписа на Путин? Преди подписването на този указ за уволнение? Има твърде много въпроси относно всичко това.

Преди Старовойт да стане министър на транспорта, той е бил губернатор на Курска област, която украинските сили атакуваха през август 2024 г., унижавайки Русия. Съобщава се, че е разследван за присвояване на държавни средства, отпуснати за изграждане на укрепления в Курск.

Неговият наследник, Алексей Смирнов, е арестуван и обвинен в измама. Според съобщенията, висшестоящи сътрудници на Старовойт може да са наредили убийството му, за да избегнат разкриване.

Дан Рапопорт, известен и ефективен критик на Кремъл, руски бизнесмен и международен инвестиционен банкер, беше намерен мъртъв на 14 август 2022 г. на тротоар пред жилищен блок в САЩ. Според съобщенията, той е носил оранжеви джапанки и черна шапка, имал е счупен телефон, слушалки и 2620 долара в брой, но не и портфейл или кредитни карти. Рапопорт е бил ранен поддръжник на затворения опозиционен лидер Алексей Навални и е имал много връзки в елита на Вашингтон.

Вадим Стройкин, проукраински руски музикант, падна от прозореца на апартамента си на десетия етаж през февруари 2025 г. Според съобщенията е бил разследван за даряване на украинските въоръжени сили.

През август 2025 г. внезапната смърт на Дмитрий Осипов, председател на Уралкалий, и Михаил Кенин, основател на строителния гигант Самолет, също повдигна въпроси.

Система в криза

В сянката на войната руският елит пада – буквално и преносно, а моделът и честотата са неоспорими. Тази вълна от смъртни случаи на онези, които се противопоставят на Кремъл, едва ли е изненадваща, но също така подчертава разпадането на система, която някога е обещавала защита на своите лоялисти.

Смъртта на руския елит след пълномащабното нахлуване не е просто жертва на съвпадение – те са начело на индустрии, които сега са под невъобразим натиск. От коридорите на Газпром и Лукойл до заседателните зали на правителствени служители, богатите руски граждани са притиснати между осакатяващи санкции, нарушена търговия и искания на Кремъл за лоялност и резултати.

Строгите санкции на ЕС оказаха сериозно влияние върху финансовата стабилност на руския елит, като само през 2022 г. се очаква загубата да надхвърли 38 милиарда долара. Руският Фонд за национално богатство (ФНБ) – основният финансов буфер, изграден върху печалбите от петрол и газ – е изтощен, докато все по-голям брой елити в петролния сектор, гръбнакът на военната машина, падат.

Това икономическо напрежение, съчетано с ескалиращ политически натиск, вероятно е засилило вътрешните конфликти, водещи до климат на страх и недоверие сред управляващата класа. Неотдавнашната смърт на Роман Старовойт подчертава дълбоките промени, настъпващи в руската политическа система, където възприеманата нелоялност или провал могат да доведат до фатални последици.

Дали целият руски елит е починал от самоубийство?

Според Worldometers, Русия има изключително ниска продължителност на живота, дори по-ниска от Северна Корея. Страната има и добре документиран процент на алкохолизъм, както и един от най-високите проценти на самоубийства в световен мащаб; следователно, несъмнено, някои от тези смъртни случаи биха могли да са били истински самоубийства.

Въпреки това, дори прокремълският Сергей Марков, директор на Руския институт за политически изследвания, официално предположи, че Старовойт е бил убит.

„Струва ми се, че тези, които го елиминираха – тоест тези, срещу които е можел да свидетелства след ареста си – се опитват да скрият истинското му убийство, използвайки версията за самоубийство.“

Доскоро все още беше възможно да се напусне властта в Русия, да се подаде оставка, макар и с трудности, и да се избяга от страната. От 2022 г. насам това стана почти невъзможно.

„Доброволното оттегляне от системата може да се счита за държавна измяна и както Путин многократно е заявявал ясно, предателите не живеят дълго“, пише Александра Прокопенко от фондация „Карнеги“.

Експертът по Русия Александър Баунов твърди, че има три теории за тези смъртни случаи. Самоубийство по съвест или от страх и трето, ликвидация като наказание. Той твърди, че смъртта на Старовойт е повратна точка за елита, добавяйки, че „длъжностните лица няма да намерят третата теория за толкова неправдоподобна... без значение колко настоява разследването за самоубийство, те ще вярват повече на собствените си страхове.“

Дали са били заглушени или доведени до отчаяние, не променя модела: в Русия на Путин пенсионирането често завършва със смърт. Оставянето на системата жива се превръща в изключение, а не в правило.

В система, където грешките се наказват, а видимостта е пасив, богатството и влиянието не предлагат щит. Крахът на тези бизнеси с високи залози превърна властта в опасност. Смъртта на тези фигури е сурово напомняне за опасното пресичане между икономическите санкции и политическата нестабилност и че в днешна Русия дори недосегаемите са уязвими.