Путин на посещение в Таджикистан: Защо Русия наглежда немирния си съсед? ВИДЕО

Президентът на Русия Владимир Путин гледаше с каменно лице, от време на време дъвчейки с очевидно разочарование, докато автократичният лидер на Таджикистан изсипваше дълъг списък от оплаквания срещу Москва.

„Винаги сме уважавали интересите на нашия основен стратегически партньор“, каза президентът Рахмон, визирайки Русия, докато Путин се въртеше на стола си. „И ние искаме уважение.“

В седемминутен изблик Рахмон обвини Кремъл, че повтаря грешки от съветската епоха, които доведоха до краха на комунистическия режим и сега, според него, именно тези грешки заплашват да намалят позициите на Москва в Централна Азия. Лидерите на другите четири бивши съветски републики в предимно мюсюлманския регион – Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан – запазиха мълчание.

President Putin is in Tajikistan for his 3 day visit pic.twitter.com/r1lqC3iWj2

— Vladimir Putin News (@vladimirputiniu) October 9, 2025

„Тогава, както и сега – и трябва да ми простите, че го казвам – не се обръщаше достатъчно внимание на малките републики, малките нации“, каза Рахмон.

Таджикският лидер произнесе безпрецедентната си реч по време на среща на върха Централна Азия-Русия в Астана, столицата на Казахстан, през октомври 2022 г. Това беше един от най-ясните сигнали, че влиянието на Москва намалява в огромния, но слабо населен регион, богат на петрол, газ и други ресурси, който Кремъл смята за свой заден двор.

Когато Путин пристигне в столицата на Таджикистан, Душанбе, за втората среща на върха в Централна Азия в четвъртък, той ще открие регион, където Китай и Европейският съюз засилват усилията си да оспорят традиционното господство на Русия. Някои анализатори описват съперничествата като нова глава от Голямата игра, борбата от 19-ти век между Британската и Руската империи в региона.

С вниманието на Русия, разсеяно от мъчителната война в Украйна, Китай разшири присъствието си чрез инфраструктурния си проект „Един пояс, един път“, колосално начинание, насочено към укрепване на търговията между Пекин и останалия свят. В Таджикистан китайски работници трансформират магистрала М41 през планините Памир, някога част от древния Път на коприната, като прокарват нови тунели и строят нови мостове, които ще позволят стоки от Китай да бъдат транспортирани на запад през Централна Азия и отвъд.

Брюксел също така изгражда връзки с бившите съветски републики. През април, след първата среща на върха на ЕС за Централна Азия, той обяви инвестиционен пакет от 15 милиарда евро за развитие на транспортната инфраструктура и достъп до суровини.

Казахстан и Узбекистан са ключови доставчици на уран, мед и петрол, а засилените връзки на ЕС с двете страни се разглеждат като важни в опита му да намали енергийната зависимост от Русия.

🇷🇺🇹🇯 Starting his state visit to #Tajikistan, President of Russia Vladimir #Putin laid a wreath at the monument to Ismoil Somoni, the founder of the first Tajik state.https://t.co/zWpSBzmTvJ#RussiaTajikistan pic.twitter.com/Vsvo9NCpP1

— MFA Russia 🇷🇺 (@mfa_russia) October 8, 2025

Отношенията на Русия с Казахстан, най-голямата страна в региона, са показателни за борбите на Москва да наложи волята си. През януари 2022 г., точно преди руските сили да нахлуят в Украйна, Путин разположи войски в Алмати, бившата столица на Казахстан, за да помогне за потушаването на протестите, които заплашваха да свалят управляващия елит.

Въпреки помощта на Русия обаче, Казахстан открито отказа да подкрепи войната на Кремъл в Украйна. Политиката разгневи хардлайнерите в Москва, които призоваха Русия да анексира райони на страната. Казахстан има второто по големина етническо руско население сред бившите съветски републики след Украйна.

Президентът Токаев предизвика недоумение и през 2023 г., когато откри срещата си с Путин, говорейки на казахски, а не на руски, както беше нормата при разговорите между двете страни. Неговият ход може да е бил провокиран от обърканото произношение на пълното име на казахстанския лидер - Касим-Жомарт Кемелули Токаев - на няколко пъти.

Би било погрешно обаче да се каже, че Москва напълно се е отказала от контрола си над Казахстан. Икономическата търговия с Русия се увеличи след началото на войната в Украйна и Москва контролира значителна част от производството на уран в Казахстан. Тя също така управлява Каспийския тръбопроводен консорциум, който обработва по-голямата част от износа на петрол на Казахстан.

Западни потребителски стоки, като iPhone и скъпи амтомобили, са намерили пътя си към Москва през Казахстан, въпреки обещанието на Токаев да наложи санкциите на САЩ и Европа срещу Русия.

Войната също така разклати отношенията на Москва с Киргизстан, който подобно на Казахстан и Таджикистан граничи с Китай. През април киргизстанските сили за сигурност задържаха група руснаци, които вербуваха за армията на Путин. Сред тях беше служител на „Руския дом“, свързана с Кремъл културна агенция, и бивш член на онлайн дезинформационен проект, ръководен от „Групата Вагнер“ от руски наемници.

И все пак, въпреки напрежението и намаляващото си влияние, Москва все още има влияние в Централна Азия. Тя запазва военна база в Таджикистан и военновъздушна база в Киргизстан, докато нейните космическите апарати продължават да се изстрелват в космоса от космодрума Байконур в Казахстан, който Русия контролира след разпадането на Съветския съюз.

Геополитическите реалности също така означават, че Путин ще може да лети до Таджикистан без страх от арест, въпреки заповедта, издадена от Международния наказателен съд, за отвличането на украински деца. Въпреки че Таджикистан е член на МНС, е почти сигурно, че ще игнорира задължението си да задържи руския лидер, казват анализатори.

„Путин трябва да бъде в Хага, за да се изправи пред обвиненията срещу него, а не да присъства на срещи на върха, организирани от член на МНС“, каза Лиз Евенсън, директор по международното правосъдие в Human Rights Watch.

Путин успя да посети и Монголия, друг член на МНС, миналата година. Централноазиатската страна по-късно призна, че зависимостта ѝ от руската енергия означава, че не е могла да го арестува, без да навреди на собствените си национални интереси.