Тръмп рискува да стане като Байдън като даде "Томахоук" на Украйна

Докато президентът Тръмп се готви за срещата си с украинския президент Зеленски в петък, голяма част от обществения дебат се фокусира върху това дали САЩ трябва да предоставят на Украйна крилати ракети „Томахоук“, за да увеличат натиска върху Русия. Но един много по-важен въпрос остава напълно пренебрегнат: какво се цели с този увеличен натиск върху Русия?

Краткият отговор – да принуди Русия да седне на масата за преговори – замъглява факта, че Русия вече преговаря със САЩ по въпросите, които счита за основните причини за войната, пише за Responsible Statecraft Джордж Бийб, директор по великата стратегия в Института Куинси.

Руснаците твърдят, че на срещата на върха в Аляска Тръмп и президентът Путин са постигнали значителни споразумения по рамката за прекратяване на конфликта. Путин прояви гъвкавост, като отстъпи от настояването на Русия за изтегляне на Украйна от Херсон и Запорожие, и на заключителната пресконференция посочи, че Русия е готова да обсъди начини за осигуряване на сигурността на Украйна.

Тъй като Тръмп става все по-разочарован от забавения напредък към постигане на споразумение, Путин и други висши руски служители подчертаха в последните си публични изявления, че се надяват да продължат процеса на преговори в съответствие с договореностите от Анкъридж.

Тогава какво се обърка?

На ум идват две възможности, всяка от които се корени в противоречивите сигнали между Белия дом и Кремъл. Съдейки по публичните изявления на Путин след срещата на върха, вероятно Тръмп и Путин са се споразумели за фундаментален геополитически компромис по отношение на Украйна, при който САЩ ще затворят вратата за членството на Украйна в НАТО, а Русия ще приеме присъединяването на Украйна към Европейския съюз.

След срещата на върха обаче почти веднага избухна спор по въпроса за миротворческата операция след уреждането на конфликта. Путин вероятно е изразил готовност да приеме такава операция, но този въпрос бързо се превърна в пречка поради настояването на Европа да включва европейски „успокоителни сили” от бойни войски.

За руснаците има важна разлика между неутрална миротворческа операция, която според тях трябва да бъде под егидата на ООН и да се фокусира върху наблюдението на изпълнението на примирието, и сила за възпиране, насочена към противодействие на руската армия. Русия от десетилетия се противопоставя на възможността за западни бойни сили в Украйна и всъщност една от основните цели на нейната инвазия е била да предотврати такъв изход. Ако една от целите на засиления натиск на САЩ върху Русия е да принуди Москва да приеме европейско военно присъствие в Украйна след уреждането на конфликта, този натиск ще се провали.

Другият противоречив сигнал вероятно е свързан с въпроса за преките преговори между Русия и Украйна относно територията, репарациите, разпоредбите за прекратяване на огъня и други предимно двустранни въпроси. В Аляска Путин може би е показал готовност да преговаря с Украйна по тези въпроси и дори да се срещне със Зеленски, но е вероятно, че важният въпрос за последователността не е бил обсъден.

На срещата в Белия дом след Аляска между Тръмп и европейските лидери стана ясно, че Тръмп очаква Путин да се срещне бързо със Зеленски, за да преговаря за параметрите на споразумение за прекратяване на огъня. Но Путин отдавна настоява, че всяка среща на върха с Украйна трябва да следва – а не да предшества – преговорите на работно ниво, които ще изработят повечето от ключовите елементи на споразумението. Това ще позволи на президентите (както е норма в международната дипломация) да се съсредоточат само върху оставащите разногласия и да минимизират вероятността от провал на срещата на върха.

Тези недоразумения относно поддържането на мира и последователността позволиха на европейците и другите противници на компромисно споразумение с Русия да представят Путин като неискрен и противник на преговорите. Единственият възможен път към мира, твърдят те, е засилване на икономическия и военен натиск върху Русия.

Има дълбока ирония в факта, че Тръмп изглежда обмисля подход, който удвоява политиката на бившия президент Байдън за максимален натиск върху Русия, за да принуди Москва да капитулира, подход, който досега той последователно критикуваше.

Този подход се провали, защото се основаваше на фундаментално погрешна предпоставка: че Путин разглежда войната като избор, като опит да спечели територия и империя, от който ще се откаже, ако цената на завоеванието се окаже твърде висока. Но Путин винаги е разглеждал тази война като императив за сигурността, предназначен да попречи на НАТО да разположи сили в Украйна и да заплаши сърцевината на Русия. Той няма да прекрати инвазията, докато не постигне поне основните цели на Русия в областта на сигурността.

На този етап от войната, вече претоварените западни военни фабрики могат да направят малко, за да решат проблема с недостига на системи за противовъздушна отбрана в Украйна, в момент, в който Русия е натрупала внушителен арсенал от ракети, планиращи бомби и дронове и засилва ударите си по украинската инфраструктура. Дълбоките удари в Русия с ракети „Томахок”, които не могат да бъдат предоставени в големи количества, дори и Украйна да измисли някакъв начин да ги изстреля, няма да променят тази картина.

Освен това Украйна губи войната за човешки ресурси, тъй като Русия постоянно надхвърля месечните си цели за набиране на новобранци, докато Украйна не достига необходимите числа, за да попълни нарастващите си загуби, включително на много от най-ефективните си сили. Единственият начин, по който Тръмп може да поправи този недостиг, е да ангажира западни войски в бойни операции заедно с украинците.

Тръмп следователно е изправен пред фундаментален избор. Ако се поддаде на стратегията на Байдън, Русия почти сигурно ще ускори военните си операции. Рано или късно все по-изтощената украинска армия ще се приближи до колапс, по същия начин, по който приключи изтощителната война през Първата световна война. Тръмп ще бъде принуден или да понесе нестабилна и нефункционираща украинска държава, или да въвлече Съединените щати във война с Русия.

Но пътят към компромис, който отговаря на основните руски опасения, като в същото време гарантира, че Украйна разполага с ефективна, подпомагана от Запада способност за самоотбрана, все още е отворен, поне засега. Това ще изисква да се сложи край на настояването на Европа за бойна „сила за успокоение” в Украйна, да се окаже натиск върху Зеленски да поднови преговорите на работно ниво с руснаците и да се кодифицират споразуменията, постигнати от Тръмп и Путин в Аляска.

Резултатът може да бъде рамково споразумение, което – подобно на споразумението за Газа – все още изисква по-нататъшни преговори, но поставя войната в Украйна на ясен път към стабилно уреждане.