Към ЕС може да се присъединят нови държави, но без пълно право на глас

Нови държави биха могли да се присъединят към Европейския съюз без пълно право на глас, което би могло да направи лидери като унгарския Виктор Орбан по-склонни към приемането на Украйна в блока, пише Politico.

Предложението за промяна на правилата за членство в ЕС е в ранен етап и ще трябва да бъде одобрено от всички държави ев блока, споделят трима европейски дипломати и служител на ЕС, запознат с дискусиите. Идеята е новите членове да получат пълни права, след като ЕС преразгледа начина си на функциониране, за да затрудни отделните държави да налагат вето върху политики.

Това е последният опит на про-ЕС правителства, подкрепящи разширяването, като Австрия и Швеция, да вдъхнат живот на процес на разширяване, който в момента е блокиран от Будапеща и няколко други столици поради опасения, че може да доведе до нежелана конкуренция за местните пазари или да компрометира интересите на сигурността.
ЕС превърна разширяването в стратегически приоритет на фона на експанзионистичната програма на руския президент Владимир Путин, въпреки че стремежът за увеличаване на броя на членовете от сегашните 27 до 30 през следващото десетилетие разкрива вътрешните разделения на блока.

"Бъдещите членове трябва да бъдат задължени да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат въведени ключови институционални реформи – като например въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в повечето области на политиката“, каза Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг и добавя: "Разширяването не трябва да се забавя от отделни държави членки на ЕС, блокиращи реформите.“

Инициативата ще позволила на страни, които в момента са по пътя към членство, като Украйна, Молдова и Черна гора, да се възползват от много от предимствата на членството в ЕС, но без право на вето – нещо, което правителствата на ЕС винаги са ценели като най-добрия инструмент за предотвратяване на политики на ЕС, които не им харесват.

Идеята зад предложението, което се обсъжда неофициално между страните от ЕС и Комисията, според същите дипломати и служители, е, че приемането на нови страни без право на вето, поне в началото на членството им, би им позволило да се присъединят при по-гъвкави условия, без да е необходимо преразглеждане на основните договори на ЕС, което се смята от няколко правителства за невъзможно.

Преди това лидерите на ЕС настояваха, че подобно преразглеждане е необходимо, преди блокът да може да приеме нови членове като Украйна, подчертавайки риска от увеличаване на безизходицата в Брюксел. Опитите за премахване на правото на вето и за съществуващите членове на ЕС обаче се сблъскаха с твърда опозиция не само от Унгария, но и от Франция и Холандия.

Нарастващо разочарование

Планът за присъединяване на нови членове без пълно право на глас би "гарантирал, че ще останем способни да действаме дори в разширен ЕС. От дискусиите с представители на държавите от Западните Балкани получавам ясни сигнали, че този подход се счита за конструктивен и жизнеспособен", каза Хофрайтер.

Изискването на нови държави да не се допускат до присъединяване, докато ЕС не реформира начина си на функциониране, рискува блокът да може "да задържи разширяването през задната врата“, каза той.

Натискът съвпада с нарастващото разочарование в страните кандидатки от Източна Европа и Западните Балкани, които са предприели мащабни вътрешни реформи, но не са по-близо до членство години след подаване на заявление. В случая с Черна гора преговорите за присъединяване към ЕС започнаха през 2012 г.

"Последната страна, която влезе [в ЕС], беше Хърватия преди повече от 10 години, а междувременно Обединеното кралство напусна“, каза черногорският президент Яков Милатович в интервю за Politico. "Ето защо вярвам, че сега е моментът да се съживи процесът, да се съживи и малко идеята за ЕС като клуб, който все още има тежест към него".
Вицепремиерът на Украйна, Тарас Качка, повтори тези опасения, призовавайки за "креативни“ решения за деблокиране на разширяването на ЕС. Кандидатстването на Киев за присъединяване към ЕС в момента е възпрепятствано от вето от Унгария.

Докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави разширяването в центъра на стратегическата си програма, рекламирайки потенциално членство за Украйна и Молдова до 2030 г., страните от ЕС досега се съпротивляват на опитите за ускоряване на процеса.