Защо Уолстрийт се страхува от още сривове в кредитирането

"Вероятно не бива да го казвам, но когато видите една хлебарка, вероятно има и други." 

Джейми Даймън, шеф на JPMorgan Chase, най-голямата банка в Америка, предупреди на 14 октомври, че неотдавнашните фалити на Tricolor, кредитор за автомобили, и First Brands, производител на авточасти, може да не са последните проблеми, пред които е изправен американският кредитен пазар.

Инвеститорите не се наложи да чакат дълго, за да се появи следващият проблем. Акциите на регионалните банки в Америка спаднаха с 6% на 16 октомври. Сривът беше предизвикан, когато две регионални кредитни институции – Western Alliance Bancorporation от Аризона и Zions Bancorporation от Юта – разкриха, че са завели дела за възстановяване на общо 160 млн. долара, отпуснати на мрежа от инвестиционни фондове, които според тях са били измамни. Cantor Group, мрежата за кредитиране, отрича да е извършила някакво нарушение. Въпреки че сумите са малки, инвеститорите са чувствителни към всякакви признаци на затруднения, а средните по размер банки са очевидно място, от което те могат да възникнат, пише The Economist.

Следователно предстоящата седмица ще бъде нервна за много финансови мениджъри. Подхранени от ентусиазма за изкуствения интелект, пазарите пренебрегнаха всякакви притеснения през тази година, като индексът S&P 500 на големите американски компании се повиши с 14%, което е значително над историческата средна стойност. Но много хора на Уолстрийт сега вярват, че този ръст може да е на път да приключи. Тъй като опасенията за състоянието на американските кредитополучатели – и, като следствие, на техните кредитори – се разпространяват по пазарите, професионалните инвеститори се фокусират върху три области.

Първата е напрежението на пазарите на финансиране. През последните две седмици обезпечената лихвена ставка за еднодневно финансиране (SOFR), която замени LIBOR като бенчмарк за междубанковото кредитиране, се е повишила до средно 0,25 процентни пункта над лихвата, плащана от Федералния резерв, което е най-високото ниво за последните шест години. Това подсказва силно търсене на ликвидност сред банките и нежелание да отпускат евтини кредити на свои колеги. Друг признак за нарастващия апетит за пари в брой е, че на 15 и 16 октомври банките са заели над 15 млрд. долара от постоянния репо механизъм на Федералния резерв, което е най-голямата сума за два дни от началото на пандемията от COVID-19.

Инвеститорите също ще обръщат внимание на непрозрачния свят на частния кредит – втората им грижа. От глобалната финансова криза през 2007-2009 г. насам, управляващите активи играят все по-важна роля в отпускането на кредити на бизнеса, особено на по-рисковите средни предприятия. Миналата седмица кредиторите на частните пазари и шефовете на банките си разменяха остри реплики за това коя част от американския кредитен апарат е по-опасна. Марк Роуън от Apollo, гигант на частните пазари, и Джонатан Грей от Blackstone, друга подобна фирма, отбелязаха, че много банки са изложени на риск от фалити на Tricolor и First Brands. Jefferies, инвестиционна банка, особено изложена на риск от последната, отбеляза спад на акциите си с повече от 25% от пика им преди около месец.

Но за инвеститорите като цяло обвиненията са донякъде академични. Връзките между двата сектора са станали по-силни. Според скорошно проучване на МВФ американските и европейските банки са отпуснали 4,5 трилиона долара на частни кредитни фирми, хедж фондове и други небанкови кредитори, което означава, че това, което се случва в частния кредитен сектор, е по-важно за банките и обратното. Нито един от двата сектора не би бил имунизиран срещу общ спад в икономиката или нарастващ брой фалити. На частно ниво както инвеститорите, така и банкерите се притесняват, че стандартите за отпускане на кредити са били прекалено либерални напоследък. Три години след като Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти, най-нестабилните кредитополучатели може би сега се борят да рефинансират. В същото време второстепенните кредитори с по-малко умело управление на риска ще са се изложили на по-голям риск от такива фирми, което ще засили притесненията за регионалните банки.

Третият проблем също е свързан с лихвените проценти. Нереализираните загуби в балансите на американските банки, предизвикани от покачването на дългосрочните лихвени проценти, бяха източник на тревога по време на мини банковата криза от 2023 г., по време на която Silicon Valley Bank, Signature Bank и First Republic Bank фалираха. Извънредната реакция на Федералния резерв – да позволи на банките да вземат заеми срещу дългосрочни държавни облигации по тяхната номинална стойност, а не по значително по-ниската им пазарна стойност – помогна за успокояване на пазарите, но тази помощ отдавна е преустановена. Въпреки че нереализираните загуби са намалели през последните три години, те по никакъв начин не са изчезнали. В пиковия си момент през 2022 г. кредиторите отчетоха 690 млрд. долара такива загуби; оттогава цифрата е спаднала, но само до 395 млрд. долара. Това прави кредиторите уязвими, ако повече кредити се окажат лоши.

В нормални времена такива притеснения биха предизвикали само моментна загриженост. Но след години на либерално кредитиране и с растящите пазари, все по-широко разпространеното притеснение на Уолстрийт е, че няколко лоши кредита могат да предвещават много по-лошо бъдеще. И така, инвеститорите са нащрек дори за най-малките проблеми.