Водната криза в Европа: Как загубите „усилват“ климатичната криза и струват милиони

Загубата на вода „усилва климатичната криза“ и нанася щети на икономическата устойчивост. Експертите призовават за спешни действия. Нов доклад на Danfoss предупреждава, че се очаква енергопотреблението във водния сектор да се удвои до 2040 г., докато потребността от вода в енергийния сектор може да се увеличи с почти 60 %.

Глобалното търсене на вода също може да надхвърли предлагането с 40 % през следващите пет години, което ще доведе до увеличаване на броя на хората, които вече нямат достатъчен достъп до вода през цялата година, с 3,6 милиарда.

Как са свързани енергията и водата?

Всеки етап от водния цикъл изисква енергия: от добив и пречистване до доставка и употреба.

С нарастването на световното население се увеличава и търсенето на прясна вода, което означава, че е необходима повече енергия за нейното изпомпване, пречистване и разпределение. Вече енергийният сектор отговаря за около 14% от световното потребление на прясна вода.

Това е мястото, където водата се взема от природни източници като реки и езера за употреба като питейна вода, селско стопанство, производство на продукти или електроенергия. Част от водата се пречиства и се връща в природата, но голяма част от нея се използва за храна и продукти.

Тази взаимна зависимост означава, че напрежението върху една система ще се отрази директно върху другата. Например, недостигът на енергия може да ограничи операциите по водоснабдяване, докато сушите и горещите вълни рискуват да нарушат производството на електроенергия.

Ето защо експертите твърдят, че Европа вече не може да си позволи да разглежда тези системи поотделно.

„Начинът, по който използваме енергията в нашата водоснабдителна система, носи значителни рискове за устойчивостта и конкурентоспособността“, казва Ким Фаузинг, главен изпълнителен директор на Danfoss, пред Euronews Green. „В Европа прекалено много пречистена вода и енергията, използвана за нейното изпомпване и пречистване, се губят поради течове и неефективност, което представлява икономическо и безопасностно предизвикателство.“

Водната криза в Европа. Колко ще струва тя?

Пренебрегването на неефективността в областта на водата и енергията рискува да доведе до спираловидно нарастване на разходите и дори може да понижи БВП в страните с високи доходи с 8 % или с 10-15 % в страните с по-ниски доходи до 2050 г.

Досега глобалните предизвикателства, свързани с водата, са довели до допълнителни разходи за енергийния сектор в размер на около 9,6 млрд. долара (приблизително 8,26 млрд. евро).

В Европа повечето държави членки на ЕС ще трябва да похарчат между 500 и 1000 евро повече на човек до 2030 г. за водоснабдяване и канализация, само за да се съобразят с действащите водни регламенти.

Освен финансовите последици, водната криза заплашва общественото здраве, стабилността на инфраструктурата и геополитическата сигурност. Ограниченият достъп до достъпна вода или енергия може да доведе до затруднения и дори конфликти, особено в региони, които разчитат на внос на енергия или споделени водни ресурси.

Въпреки това, вече съществуващите технологични решения биха могли да спомогнат за подобряване на ефективността на водата и енергията във всички фази на водния цикъл.

„Нуждаем се от амбициозни регулации, цели за ефективно използване на водата и системи за стимулиране, които да насърчават инвестициите в доказани технологии като откриване на течове, интелигентно измерване, управление на налягането и оптимизиране на енергийната ефективност“, добавя Фаузинг. „Правителствата трябва да обмислят интегрирането на ефективното използване на водата в енергийните одити и да определят национални цели за повторното използване на промишлената вода. Всяка спестена капка означава по-малко изразходвана енергия"

Danfoss твърди, че ако всички съществуващи десалинизационни инсталации (които превръщат морската вода в питейна) по света бъдат модернизирани, за да работят с настоящия технологичен потенциал, това би могло да спести 34,5 милиарда евро и да намали емисиите на CO2 с 111 милиона тона.

Плановете за пречистване на отпадъчните води също могат значително да намалят енергопотреблението и оперативните разходи чрез използване на честотни регулатори (VSD). Те позволяват на двигателите и помпите да се адаптират към потребностите в реално време, вместо да работят с една и съща скорост през цялото време. Завод в Ченай, Индия, спести около 22 % от енергопотреблението си с тази инициатива.

Виновни ли са центровете за данни?

Центъровете за данни са голям виновник, когато става въпрос за потребление на вода, като в момента консумира около 560 милиарда литра вода годишно.

Според Международната енергийна агенция това количество може да се удвои до зашеметяващите 1200 милиарда литра до 2030 г., което е шест пъти повече от общото количество прясна вода, извлечено от ЕС през 2022 г.

Течното охлаждане на центровете за данни, което разчита на затворен воден цикъл, обаче може да помогне за намаляване на потреблението на вода. Системите за течно охлаждане директно към чипа са също така с поне 15 % по-енергийно ефективни от своите въздушно охлаждащи се аналози.

„Нарастващата излишна топлина, генерирана от мощните преработвателни единици в съвременните центрове за данни, не само изисква от операторите да възприемат иновативни методи за охлаждане, но може също така да бъде повторно използвана за задоволяване на нуждите от топлина на други места“, се посочва в доклада.

Според Международната енергийна агенция (МЕА) отпадната топлина от центровете за данни би могла да задоволи 10 % от потребностите на Европа от отопление на помещения до 2030 г.

„Макар че най-големите центрове за данни ще бъдат разположени твърде далеч от градските райони, за да се използва отпадната топлина по смислен начин, излишната топлина от центровете за данни може да задоволи 300 TWh от потребностите на потребителите в радиус от няколко километра“, добавя докладът.