Какво прави американския F/A-18 „Супер Хорнет“ толкова супер?

Преходът от оригиналния F/A-18A/B/C/D Hornet към F/A-18E/F Super Hornet представлява дълбоко съществена еволюция в авиационните технологии. Въпреки че и двата самолета са привидно еднакви, Super Hornet е по същество нов самолет - по-голям, по-добър, по-мощен, пряка корекция на ограниченията, които са започнали да спъват оригиналния Hornet още през 90-те години на миналия век, пише журналистът Харисън Кас за TNI.

Историята на F/A-18 Hornet

Оригиналният F/A-18 Hornet влезе в експлоатация в началото на 80-те години на миналия век. Проектиран като лек и достъпен многоцелеви изтребител, F/A-18 произлиза от платформата YF-17 (която загуби офертата на ВВС за LWF в полза на YF-16, преди да привлече вниманието на ВМС). F/A-18 беше ценен заради своята гъвкавост, способността си да изпълнява както мисии за отбрана на флота, така и ударни задачи, отличавайки се с надеждност, маневреност и лекота на поддръжка.

Към края на 80-те години обаче проблемите с оригиналния Hornet вече бяха започнали да се появяват. А именно, самолетът нямаше голям обсег – критична слабост в морските операции, където разстоянията са огромни, а ресурсите за зареждане с гориво ограничени. Hornet също така имаше ограничен вътрешен капацитет за гориво, скромен полезен товар и относително малка радарна апертура. А с постепенното извеждане от употреба от ВМС на самолети със специфични за целите функции, т.е. A-6 Intruder , F-14 Tomcat , A-7 Corsair, ВМС се нуждаеха от единна платформа, която можеше да изпълнява множество роли, запълвайки вакуума за пенсиониране на дискретни изтребители/щурмови самолети.

След поредица от подобрения, Super Hornet влезе в експлоатация през 1999 г., предлагайки на ВМС решение за многоцелевия вакуум и недостатъците на оригиналния Hornet.

Как Super Hornet подобри оригинала

Въпреки че самолетът изглеждаше доста подобен на по-старите модели, новият Super Hornet беше с 20 процента по-голям, с 25 процента увеличена площ на крилата и значително разширен фюзелаж, който можеше да побере 33 процента повече вътрешно гориво, като по този начин значително удължи обхвата му. Новият боен радиус на Super Hornet беше с повече от 100 мили по-широк, което позволяваше по-дълго време на престой при ударни мисии и мисии за превъзходство във въздуха. По-големите крила позволиха също така увеличен полезен товар и подобрено управление при голям ъгъл на атака.

Новият корпус е модернизиран, за да се даде приоритет на оцеляването с намалено радарно сечение; по-мощни двигатели, подсилена конструкция и колесник, както и по-голямо вътрешно пространство за развитие на авиониката. Междувременно радарът му, първоначално APG-73, е заменен с AESA APG-79, което дава на Super Hornet огромен скок в откриването на цели, проследяването, устойчивостта на заглушаване и сливането на сензори.

Super Hornet също така реши проблемите с поддръжката, които измъчваха оригиналния Hornet. Макар и лесен за поддръжка, Hornet имаше по-кратък живот поради по-малкия корпус. И, включвайки поуките от оригинала, Super Hornet беше направен с 40 процента по-малко части, по-лесен достъп до панелите и структурни подобрения, целящи да намалят човекочасовете на полет. В духа на гъвкавост, Super Hornet се превърна в модулна платформа, позволявайки специализирани варианти като EA-18G Growler, който замени EA-6B Prowler като самолет за електронна атака на ВМС.

Накратко, Super Hornet запази силните страни на оригиналния Hornet, като същевременно се справи със слабостите му. С увеличен обхват, полезен товар и жизнеспособност, Super Hornet даде на ВМС издръжлив и адаптивен многоцелеви изтребител за ерата на консолидацията на ролите.

Повече от две десетилетия по-късно, Super Hornet остава стълб на военноморската въздушна мощ, но краят му е на хоризонта. Липсвайки стелт характеристики, Super Hornet е неподходящ за конкуренция с велики сили, особено срещу многопластовите мрежи за отбрана A2/AD на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. Военноморските сили вече работят върху негов заместник, F/A-XX, който се очаква някъде през 30-те години на 21-ви век.