Полша - фронтовата линия в сивата зона на Кремъл

В Полша твърдят, че Русия е във война със Запада, а те са на предната линия на фронта. Това не е конвенционален конфликт с танкове, ракети, войски и жертви. Това е сивата зона, в която Москва атакува в сянка с тайни операции, саботажи, кибератаки и дезинформационни кампании. Неотдавнашното взривяване на железопътна линия по ключов маршрут за доставка на военна помощ за Украйна е пример за тенденцията към все по-опасно ескалиране на тази хибридна война. Докато Западът обсъжда как да реагира, Кремъл наблюдава и се опитва да спечели територия, пише испанският El Pais.

Експертът по сигурност и отбрана Томаш Шатковски, постоянен представител на Полша в НАТО между 2019 и 2024 г., посочва, че страната му „вероятно е втората най-споменавана от руския президент Владимир Путин в Европа след Украйна“. Той има „обсесия“, казва той, от войните от XVI и XVII век, в които Русия се състезаваше с Полша за Беларус и Украйна.

Марек Менкишак, ръководител на отдела за Русия в Центъра за източни изследвания, публично финансиран аналитичен център, е съгласен, че „Полша е сред страните, които Русия счита за свои основни врагове“.

Варшава е една от столиците, най-ангажирани с подкрепата на Украйна

Тя е жизненоважен логистичен център и път за влизане на оръжия от НАТО в нападнатата страна и има дълга история на конфронтация с Москва.

Влияние оказва и географската близост, която улеснява операциите на Кремъл. Той има директен достъп до страната през руската анклава Калининград и Беларус, откъдето са влезли и излезли двамата украинци, заподозрени в саботаж на железопътния транспорт.

След масовото изгонване на руски дипломати в Европа след нахлуването в Украйна, сред които агенти на разузнавателните служби (ФСБ и ГРУ), Москва набира все повече посредници чрез различни канали, като Telegram. Това й позволява да разшири обхвата на действията си и да затрудни приписването им. Стратегията има и благоприятна оперативна цена за Русия: евтини действия, които налагат скъпи отговори, като мобилизацията на 10 000 полски войници за защита на критичната инфраструктура след саботажа.

Хибридните действия на Кремъл не са нови, но се засилиха в цяла Европа от началото на войната в Украйна. В Полша медиите и анализаторите в момента преразглеждат най-тревожните от тях, като мрежата, която планираше да атакува с експлозиви влакове, превозващи помощи за Украйна. Мистериозните пожари, сред които един, който унищожи търговски център във Варшава през май 2024 г. Два месеца по-късно избухнаха пакети, изпратени чрез DHL и DPD в няколко европейски страни, сред които и Полша.

Експертите нямат съмнение, че Русия стои зад тези и други инциденти, но е трудно да се докаже със сигурност, както се видя с прелитането на дронове в цяла Европа. Много от наетите са беларуси или украинци, което, освен възможност за отричане, предоставя „възможност за друг аспект на руската когнитивна война, а именно да се създават разделения“, подчертава Шатковски. Една от основните цели на Москва е да подкопае подкрепата на Запада за Украйна и да предизвика социални конфликти, страх и недоверие в институциите и държавата.

To kilka wybranych sabotaży, prób ingerencji, obserwacji, inwigilacji, etc, które opisuje w swoim nowym raporcie (wkrótce).
W kontekście "ataku", gdzie ktoś zginie, to przypomnę, że żołnierz RP🇵🇱 zginął na granicy.
To nie są ataki, to wojna hybrydowa, która będzie się rozwijać. pic.twitter.com/anHHkUSpDG

— Aleksander Olech (@AleksanderOlech) November 17, 2025

С поляците се сблъсква с дълбоко отхвърляне на Русия след десетилетия на съветско господство. Въпреки всичко, тя се стреми да подкопае подкрепата за Украйна – като се възползва от историческите раздори между съседите – с дезинформационни кампании, които приписват на Киев някои инциденти, като нарушаването на въздушното му пространство с около двадесет дрона бомби (без експлозивен заряд) през септември.

По-агресивни атаки

Нито един от инцидентите не е причинил смъртни случаи засега, но те стават все по-опасни. Атаката срещу железопътната инфраструктура бе качествен скок: бяха използвани експлозиви и бе манипулирана железопътната линия, което представляваше сериозна заплаха за влак с 475 пътници на борда. Радослав Сикорски, полски министър на външните работи, го определи като „държавен тероризъм“. Както отбелязва Александър Ланошка от Университета на Уотърлу в Канада, „Русия стига до крайност с този вид дейности“.

Въпреки засилването на враждебността в хибридната сфера, Москва се сблъсква с ограничени последствия. Тенденцията в Запада е към деескалация, подчертава експертът по отбрана:

„Лидерите на НАТО, включително полските, са склонни да не правят нищо, което да дестабилизира региона още повече, отколкото вече е“.

Двусмислието на сивата зона позволява на властите да ограничат факти като саботаж до наказателния кодекс и „да избегнат отговорността за необходимите действия, които биха последвали от всяко обявяване, че този акт е акт на насилие или подривна дейност между държави“, казва Ланошка. В такива случаи е сложно да се прибегне до член 4 от Алианса – който активира консултации, когато даден член счита, че неговата сигурност е застрашена – и още повече до член 5, който постановява, че атака срещу един партньор е атака срещу всички.

Дори ако саботажът беше завършил с катастрофа, е малко вероятно 32-мата членове на Алианса да се съгласят единодушно на ответни мерки за инцидент с неясен автор. Шатковски, който е бил и заместник-министър на отбраната във Варшава, счита, че съюзниците биха отговорили с отбранителни мерки – „повече самолети във въздуха, повече войски, каквото и да е“ –, както направиха с пускането в действие на операция „Източен страж“ след инцидента с дроновете.

 „Вероятно би било по-реалистично малка коалиция от страни да иска в даден момент да отговори просто за да възстанови възпиращия ефект“, продължава Шатковски. В Полша, която е начело по разходи за отбрана на НАТО в отношение към БВП и се приближава до 5% през 2026 г., се смята, че може да възникне известен социален натиск за действие, ако хибридна атака надхвърли определен праг. „Ако сте изградили стратегия за възпиране, но не правите нищо, тогава сте се провалили: първо, като сте били атакувани, и второ, като не сте успели да възстановите достоверността на възпиращия ефект“.

Дилемата на отговора

Но военният отговор означава влизане в спиралата на войната. Москва често размахва и призрака на ядрената заплаха. „Разбира се, това е блъф, но Русия знае, че той резонира доста добре в Запада, защото хората се страхуват“, обяснява Менкисак. Русия наблюдава внимателно реакциите на своите операции, предупреждава той. „Ако стигне до заключението, че сме слаби, че не сме готови да отговорим, че се опитваме да избегнем конфронтацията на всяка цена, това ще доведе до още по-голямо ескалиране“, смята експертът от OSW.

Има две възможни линии на отговор, развива Менкисак. Първата е да се засилят отбранителните сили, както направи Варшава. Правителството повиши степента на тревога за критичната инфраструктура, пусна приложение за гражданите, с което да сигнализират за подозрителни дейности, и стартира кампания срещу дезинформацията в опит да укрепи социалната устойчивост. Обратният вариант обаче има ограничения. Невъзможно е да се защити 100% от железопътната мрежа в страна с размерите на Полша или да се предпази цялото население от пропагандата.

Втората линия на реакция е офанзивната. „Няма да има промяна в поведението на Русия, освен ако не започнем да отговаряме офанзивно на агресивните ѝ мерки“, подчертава Менкишак, който не се отнася конкретно към полския случай.

Според експертите все още има място за маневри, за да почувства Русия по-силно цената на агресиите си. Те предлагат от по-строги санкции и действия срещу фантомната флота, която незаконно изнася руски суров нефт, до други по-радикални мерки, като затваряне на границите и прекратяване на всички търговски отношения. Успоредно с това те защитават устойчиво увеличаване на военната подкрепа за Украйна. След инцидента Варшава обяви, че ще закупи оръжие за Киев на стойност 100 милиона долара (86 милиона евро).