В Северна Корея едни носят палта от норки и Chanel, а други умират от студ

В продължение на 80 години тоталитарните управници са казвали на севернокорейския народ, че са хора, "на които няма защо да завиждат", жители на комунистически рай.

Последната информация, пристигнала от КНДР, обаче показва нарастващо неравенство между малък, но богат елит и нуждаещото се мнозинство, което се бори да се стопля и дори да се храни през зимата.

В райони близо до Китай, където има както официална търговия, така и черен пазар, заможните жени все по-често носят кожени палта, както и грим и парфюми, произведени от луксозни международни марки като Chanel, според новинарски репортажи. Междувременно много обикновени домакинства не могат да си позволят пластмасовото фолио, използвано за изолация на прозорци и запазване на топлината в неотопляемите домове през лютата зима.

Семейството на върховния лидер Ким Чен Ун, включително съпругата му Ри Сол-джу и дъщеря му Ким Джу-ае, редовно носят дискретни, но очевидно скъпи и добре изработени дрехи и аксесоари. Мъжете от елита, дори тези, които не са във военна униформа, носят немодерно обикновени дрехи.

Блясъкът на Ким се появява, когато пътуват в чужбина

По време на посещение в Китай през септември Ким беше сниман със златен швейцарски часовник на стойност 19 600 долара. Сестра му и говорителка Ким Йо-джен беше видяна да държи чанта Dior на стойност 5 600 паунда.

Сега, според новинарския уебсайт Daily NK, цитирайки интервюта със севернокорейци, с които е осъществен контакт по телефона от страната, се наблюдава нарастваща тенденция за демонстративна консумация сред търговската класа, известна като донджу, или "господари на парите".

Уебсайтът съобщава, че в град Синуйджу, на китайската граница, донджу плащат еквивалента на 10 000 китайски юана (1070 британски лири) за палто от норка - цената на около два тона ориз и достатъчно, за да си купят скромна къща.

Един неназован източник твърди, че съпругата на бизнесмен в Синуйджу притежава две такива палта.

"Все едно носи четири тона ориз", казва той. "Чудя се как биха реагирали работниците в компанията, ако разберат, че цената на палто, носено от съпругите на ръководители, е еквивалентна на цената на ориз, който може да изхрани семейство в продължение на няколко години."

В отделен репортаж NK News съобщи, че червила, фон дьо тен и парфюми на Chanel също се купуват от богатите, често от китайски търговци, въпреки че някои са по-евтини фалшификати. Такива луксозни стоки преди са били използвани като подаръци или подкупи за висши служители, но сега са символ на богатство сред бизнес семействата.

"Китайски и руски продукти могат лесно да бъдат закупени на пазара, но корейските и френските продукти са твърде скъпи за обикновените хора", споделя друг източник пред NK News. "Богатите хора са склонни да демонстрират богатството си, като използват висококачествени, луксозни продукти, а не продукти за масовия пазар, така че популярността на козметиката и парфюмите Chanel бързо нараства."

Севернокорейските бизнесмени също внасят дрехи, произведени от марки като Nike, Adidas, Lacoste и Le Coq Sportif, по законни пътища. Митническите инспектори обикновено конфискуват стоки от омразния съперник на Пхенян, Южна Корея, както и западни марки с крещящи или очевидни чуждестранни етикети, като например логото на Nike "swoosh", но по-дискретни стоки преминават.

От края на 80-те години на миналия век лидерите на Северна Корея се колебаят между толерирането и потискането на частната търговия. След опустошителния глад от средата на 90-те години, когато загинаха няколко милиона души, държавната система за разпределение на храни се разпадна в много части на страната и неформалната търговия се превърна в основен начин за предотвратяване на глада.

При Ким държавните предприятия също получиха свободата да функционират като независими бизнеси, да определят заплати и цени и да преразпределят част от печалбите си. Но има периодични репресии срещу търговията, може би защото властите се страхуват от силата и независимостта на новозаможните и от потенциала им да предизвикат държавата.

Преди четири години имаше репресии срещу уличните търговци и продавачите на храни като "врагове" на народа, провокирайки физически сбивания между служители и население, все по-отчаяно с нарастващия недостиг на храна.