Промяната: Окървавен от Израел, Иран се обръща към древна Персия за сила

Ако 12-дневната война на Иран с Израел през юни го беше оставила окървавен и очукан, ядрената му програма тежко повредена и цял слой военно командване унищожен, нямаше да го разберете от събития като това, организирани в центъра на Техеран, пише The Times.

Иран отдавна се представя за лидер на транснационалната съпротива, застъпвайки се за ислямския свят срещу агресивния Запад. Новото – и все още силно противоречиво – е връщането назад във времето към националните герои от предислямското минало на Иран.

38-годишната Тайбех Едриси, професор по история, дойде с приятелките си, за да види откриването на статуята на Шапур.

„Добра идея е да обединим хората с правителството“, каза Едриси, която носеше черния чадор на консервативно религиозните. „Вярвам, че патриотизмът и религията са равностойни, но днес патриотизмът е по-важен.“

Дългата история на Иран и славата на древните персийски цивилизации отдавна са източник на гордост за дълбоко патриотичния му народ. По-малко за ислямските му владетели, които не одобрявали национализма като империалистически принос, с който революцията е дошла да се справи.

„Ислямът е против национализма“, заяви аятолах Хомейни при поемането на властта през 1979 г. „Национализмът означава, че искаме нация, искаме национализъм и не искаме ислям.“

Но скоро след обявяването на прекратяване на огъня с Израел, слагащо край на 12-дневните бомбардировки, иранците се обърнаха към древното си минало, по-специално към релефа на победата на Шапур над Валериан, издълбан в скалите на Персеполис, използвайки изображенията, за да създадат мемета, изобразяващи иранския народ като победоносен.

Събитието на Площада на революцията беше организирано от Алиреза Закани, ултраконсервативният кмет на Техеран, което е белег за това колко бързо режимът е схванал обединяващата сила на древните царе. „Враждата с Велики Иран може да завърши само с коленичене пред тази историческа нация“, написа Закани в социалните мрежи. Само два месеца по-рано служител в Персеполис беше арестуван след опит да организира подобно събитие.

Може би най-видимото е решението да не се налага задължителният хиджаб

и да се игнорира още по-суров нов закон за целомъдрието, приет от хардлайнерския парламент, доказателство за борбата между консерватори и реформисти за бъдещето на режима. В Кум, известен като „Ватиканът“ на клерикалния режим, мулите яростно намират оправдание за гъвкавостта, без никога да признаят, че предишните правила може да са били погрешни.

Улиците на Техеран сега изглеждат много различно от начина, по който изглеждаха преди смъртта в ареста на Махса Амини през 2022 г., което предизвика протестите „Жена, живот, свобода“, при които бяха убити над 185 души. Момичета и жени с развяваща се, непокрита коса се срещат на смесени групи в хипстърски кафенета, за да учат или дори да флиртуват. Дългогодишната забрана за разхождане на кучета не се прилага. Правителството обмисля официално разрешаване на отдавна забранени шофьорски книжки за мотоциклети за жени, докато неодобрението на духовниците се насочи към нова мода за открити кореми.

Хардлайнери като централата на техеранската организация „Насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока“ отвърнаха на удара, обещавайки да заменят моралната полиция с 80 000 обучени доброволци, които да налагат спазването на хиджаба.

„Не мисля, че това ще се случи“, каза Хосейн Шариатмадари, редактор на ултраконсервативния вестник „Кайхан“ и личен представител на върховния лидер. „Върховният лидер каза: представете си, че младежите са ваши собствени деца. Ако отхвърлят нещо, трябва да се постараете повече да ги убедите. Напомнете им приятелски.“ Много от тези младежи обаче настояват, че няма връщане назад. „Не мисля, че правителството може повече да контролира това поколение“, каза Можде, докторантка, докато обядва в техеранското кафене „Годо“ с приятел от родния си град в провинция Занджан. „Те трябва да се променят. Това е истинско предизвикателство за тях.“

Политически репресии срещу иранците, „подпомагащи врага“

Няма такава благодат за обвинените в по-сериозни нарушения срещу режима, като например разпространение на „невярна информация“ онлайн или подпомагане на врага. Около 21 000 заподозрени бяха арестувани при репресии на „националната сигурност“, свързани с войната. Сред тях бяха членове на 9000-членната еврейска общност в Иран, арестувани за контакт с притеснени роднини в Израел. Оттогава те бяха освободени след сигнали от еврейски лидери. Някои са пострадали от антисемитски обиди, „но нищо в мащаба, който сте виждали в Европа“, каза Хомаюн Самех, единственият еврейски член на иранския законодателен орган: „И това са от хора, които не разбират разликата между евреи и ционисти.“

Ново законодателство, разширяващо смъртното наказание за шпионаж, доведе до рязко увеличение на броя на екзекуциите в Иран, като средно по четирима души се екзекутират всеки ден. Въпроси и недоволство се въртят около съдбата на други противници на режима, като например Омид Сарлак, който беше намерен мъртъв от огнестрелна рана в колата си, след като се засне как гори снимка на аятолах Али Хаменей, върховния лидер на Иран. Стотици опечалени присъстваха на погребението на Сарлак този месец, след като полицията заяви, че е починал от самоубийство, скандирайки „Смърт на диктатора“ и „Смърт на Хаменей“.

Реза Пахлави, изгнаният син на бившия шах , нарече Сарлак герой, който се изправи срещу „потисничеството на Ислямската република и пожертва живота си за свободата на Иран“. Докато повечето протестиращи срещу режима призовават за демокрация, а не за възстановяване на предреволюционната монархия, Иран остро потиска всякакви признаци на народна привързаност към сваленото кралско семейство.

Това традиционно включва честването на доислямските царе на Иран, най-известният от които е Кир Велики, на когото иранските шахове са се позовавали за своята легитимност. През 1971 г., осем години преди да бъде свален от власт, шахът провежда пищно честване на „2500 години иранско царуване“ в родното място на Кир в Пасаргада, което Хомейни осъжда от изгнание като светотатство и прекомерност, което стимулира революционното движение. Оттогава режимът категорично се противопоставя на всякакви опити за честване на Кир в родното му място и го изключва от поредната прегръдка на древната персийска история.

Бомбардировките на Иран от Израел – и по-специално произтичащите от това жертви сред цивилното население – настроиха дори много преди това симпатизиращи на страната иранци. Но много обикновени иранци казаха, че обвиняват президента Тръмп, след като той обяви, че Израел е действал едва след като той е дал разрешение. Съществува и гняв от санкциите, които Тръмп отново наложи на Иран и които допринесоха за икономическите затруднения. И докато някои не вярват, че ядрената програма си струва цената, други се възмущават от идеята, че външни сили имат право да казват на Иран какво може да прави.

Войната постави въпроса за ядрените преговори на заден план.

Иран започна непреки преговори със Съединените щати два месеца преди Израел да започне удари срещу него, след като 60-дневният срок на Тръмп за сделка беше приет без споразумение. Иран разглежда ударите като предателство по отношение на преговорния път. Те също така засилват позицията на хардлайнерите на режима, които никога не са искали преговори, като същевременно отслабват реформаторското правителство, което ги застъпваше.

55-годишният Ядолах Марвати, който продава традиционния сладък сохан заедно със сувенири на поклонници в Кум, изрази гордост от отказа на Иран да се подчини на волята на чужди сили. Той обаче обвини президента Пезешкиан и други реформатори за икономическите проблеми, с които Иран се сблъсква през последните години. Той се премести в Кум, след като малката му фабрика за опаковки фалира поради конкуренцията на евтини китайски продукти. „Пезешкиан не е достатъчно образован, за да управлява страната“, каза той. „Имаме нужда от някой по-умел, като Ахмадинеджад“, консервативния националист, чиито оспорвани втори избори през 2009 г. тласнаха Иран в най-сериозните протести, с които се сблъскваше след революцията. „Само че той беше истински иранец; останалите следваха Запада.“

Войната беше прогонила обичайния поток от религиозни туристи от съседен Ирак, страна, бореща се за независимост както от Съединените щати, така и от Иран. Това е още един белег за нарастващата изолация на Ислямската република в региона след падането на зависимия от режима на Асад в Сирия и тежките удари, понесени от Хизбула в Ливан. Икономическата ѝ изолация също се задълбочи, след като Организацията на обединените нации, Европа и Обединеното кралство възобновиха отменените санкции поради отказа на Иран да се съобрази с ограниченията върху ядрената си програма.